Вход
Регистрация
Помощ
В памет на Куройва Йошио - 1932-2010
от Елис Амдур
17.02.2010 г.
Куройва сенсей преподава на автора правилен апъркат, 1977г.
Куройва Йошио беше уникална личност в Айкикай. Въпреки, че бе един от старшите шихани след войната, той отказва степен над шести дан. В действителност, той просто е отказвал степен през цялото време, растейки в йерархията, докато накрая Уешиба Кисшомару (нидай дошу) лично не е поискал да приеме шести дан, защото започнало да става неудобно да го изпращат да преподава без степен в различни доджо. Куройва обичаше да провокира, да се противи, и въпреки това остана в организацията, действайки от време на време като зрънце пясък под иначе гладката покривка, но като цяло беше пренебрегван. Беше технически оригинален, с един изцяло уникален стил на движенията. Отличаваше се от другите, и може би, ако здравето му беше по-добро, щеше да създаде собствена независима айкидо организация, както Шиода или Томики. Вместо това, остана с мнозинството - почти.
Когато го срещнах за първи път през 1977 по време на Кагами Бираки в Айкикай, той седна до мен и започна да ми задава въпроси за моите тренировки, и скоро навлезе, доколкото го познавам, в неговите си истории и теории. В някакъв смисъл, бе спрял във времето, когато той, един чуден младеж с тяло като на Великолепния Марвин Хаглър (бел. прев. Бивш шампион по бокс средна категория, http://en.wikipedia....s_Marvin_Hagler), е бил неуязвим уличен боец, признат аматьор или професионален боксьор (така и не стана ясно) и впечатляващ новатор в айкидо. Тъй като по-голямата част от стомаха му бе отстранена заради язва, беше съсухрен, но живя още няколко десетилетия със сърцето си предимно в миналото.
Моята среща с него в онзи ден илюстрира отношението му към Айкикай. Бяхме си говорили около десет минути. Масуда Сейджиро (бел. прев. Вероятно става дума за Масуда Сейджуро, Айкикай хомбу доджо шихан, 8 дан), шихан, който по онова време имаше по-висока степен от Куройва, но беше с десетилетие по-младши от него, се приближи и, пренебрегвайки ме, каза: "Сенсей, на горния етаж в момента се провежда срещата на шиханите." Куройва го отпъди с жест и каза: "По-интересно ми е да си приказвам с този млад чужденец. Започвайте без мен." Масуда отново се помоли, угоднически, почти молещ си. Куройва му махна и му обърна гръб. Масуда ме прониза с поглед, обещаващ разплата при първа възможност (на следващата тренировка ми причини мозъчно сътресение).
Взаимоотношенията ми с Куройва могат да се обобщят накратко. През следващите две години посещавах неговите класове два пъти седмично в доджо в Икебукеро. Той приготви китайски кнедли за тридесет души на моята сватба. Беше земен и непретенциозен, просто човек, който се занимаваше, особено добре, с бойни изкуства, но без да се надува с това. Искаше айкидо да е практично бойно изкуство и твърде цинично смяташе повечето от колегите си в айкидо за хора, които не могат да се бият, защото никога не са отнасяли юмрук в лицето. Озадачаващо, настояваше пред мен, че "професионалната борба е истинска", беше включил известното "усукване на кобрата" (бел. прев. Коремно разтягане, вид събмишън, http://en.wikipedia....dominal_stretch) на Антонио Иноки (бел. прев. Бивш професионален борец, http://en.wikipedia....i/Antonio_Inoki) в репертоара си.
След като се оттеглих от айкидо, продължих да поддържам връзката ни през годините, посещавайки го в дома му, и всеки път, след като ми покажеше, за пореден път, радикалните си идеи за движенията, едновременно без оръжие и с тояга или меч, се проклинах, че не съм тренирал по-дълго време с него. Но вече бях поел по друг път.
Все пак, тук не става дума за мен и Куройва. Вместо това, за последен път, нека Куройва сенсей разкаже историите си, защото те, като кехлибар, го затвориха в едно минало, от което никога не пожела да си замине. Ще ги разкажа от първо лице. Все пак, ще цензурирам леко някои от тях, защото част от детайлите са твърде груби спрямо една или друга личност от неговото минало.
Епизоди от един живот
Аз съм Едокко (бел. прев. Момче от Едо, днешно Токио), от Шитамачи, търговската част. Много от учителите по айкидо са богати. Никога не са работели за прехраната си, тъкмо са завършили училище и са започнали да практикуват айкидо. Започнах да се боксирам в началото на средното училище. Отивах в Гинза, тогава, през късните 1940-те, това място не беше висша класа, както е сега. Там се мотаеха момчетата от средните училища и колежаните. Виждах ги почти всеки ден, избирах си някой и започвах да го гледам втренчено. Те ме поглеждаха, някакво хлапе, 13-14 годишно, и казваха: "Какво си зяпнал, хлапе? Белята ли си търсиш?". А аз им отговарях: "Да, оничан (бате), да. Белята си търся. Защо не дойдеш тука в тази алея, където няма кой да ни пречи?". Отивахме в алеята и аз го просках в безсъзнание. Вземах му копчето с училищния герб от кепето му. За няколко години събрах две пълни пазарски чанти с копчета.
Боксирах се и на ринга. По онова време много не се съобразяваха с категориите по тегло, а и разликата между професионалисти и аматьори беше доста неясна. Биех се срещу когото можех. Някои бяха по-тежки от мен с по 20 килограма. Затова ми е лошо зрението, отлепени са ми ретините. Не зная, колко боя съм имал, мисля, че са осемдесет, може би сто.
И така, един ден пътувах във влака, мисля, че бях на около 21 или 22 години, и там имаше един мъж, малко по-възрастен от мен, държащ се за ръкохватката, усмихващ ми се през цялото време. Преравях спомените си, мислейки си: "Познавам ли този човек? От основното училище ли? От средното ли? От някоя работа?". Най-накрая той каза: "Не ме помниш, нали?". И когато отговорих, че не си спомням, той продължи: "Преди няколко години ме остави да лежа в безсъзнание върху купчина боклук на една алея в Гинза." И тогава влакът спря, той се усмихна и каза: "Пази се, оничан." и слезе от влака.
Прибрах се в къщи и започнах да треперя без да мога да спра. Цяла нощ седях треперещ на пода. Можех да си спомня лицето на всеки, който ме беше побеждавал, бяха само няколко. Но сигурно няколко стотин човека, които бях засрамил и набил безпричинно, се разхождаха из Токио. Всеки един от тях можеше да ме види, да се приближи и да ме намушка, а аз дори нямаше да разбера, какво се задава.
Някъде по това време бях видял в един вестник статия за Уешиба сенсей, за това, как бил майстор по бойни изкуства и въпреки това учел, че бойните изкуства са любов. Поради някаква причина бях запазил статията и на следващата сутрин реших да отида в дождото. Просто бях сигурен, че много съм загазил и си мислех, че някак си айкидо ще ми помогне. Беше 1953-1954 година, бяхме само осем души. Като-кун (Като Хироши) беше започнал около шест месеца преди мен, беше здраво момче, счупи ми ръката скоро след като започнах. На следващия ден майка му го довлече у нас и го накара да се извини на моята майка.
Както и да е, след като ръката ми се оправи, тренирах всеки ден. Бяхме толкова малко, нямаше работещи айкидока, нямаше любители, бяха Осенсей, Вака-сенсей (Кисшомару) и няколко учителя, всички останали бяха или учи-деши, или сото-деши. Но аз можах да тренирам само някъде около шест месеца. Брат ми задлъжня на едни якуза и трябваше да му помогна да си изплати дълга. Ставах в четири часа сутринта и дърпайки една количка из града, доставяйки туй-онуй, пропусках сутрешния клас на Осенсей. Не можех да отида до доджото преди ранния следобед, а и тогава трябваше да си тръгна преди вечерта. Да пропуснеш класа на Осенсей се считаше за много лошо нещо, все едно го обиждах. Но трябваше да работя.
Затова повечето от тренировките ми бяха самостоятелни. За шест месеца запомних основната айкидо ваза, можех да запомням неща като ги видя веднъж-дваж. Започнах да използвам теория от бокса в моето айкидо. Като начало, повечето хора от айкидо си мислят, че отнемаш центъра и караш противника да се движи около теб. В бокса ти се движиш около противника, така че да блокира и да спре да се движи, и в този момент го удряш. И въпреки, че хората от айкидо говорят за кръгови движения, имат склонноста да използват прави линии и протегнати ръце. Открих, че всяко движение в айкидо трябва да следва движението на апъркат или на кроше. Ами правия удар (бел. прев. в оригинала е jab)? Правият удар е цуки, както и прав удар с едноименни ръка и крак (бел. прев. в оригинала е straight). Но когато ги изпълняваш правилно, те също вървят по спирала, просто не толкова изразено, колкото апъркат или кроше.
Айкидото на повечето хора напомня на хотел, пълен с хлебарки: единият хваща и двамата се преструват, че са се заклещили като хлебарки един за друг, и започват да търчат наоколо в кръг. Когато аз правя айкидо, аз хващам противника, а не той мен.
ПЪРВИ АНТРАКТ
Въпреки мършавото си тяло, Куройва имаше един от най-здравите захвати, които съм усещал. Усещах ръцете му като нокти на хищна птица. И защото всяко движение беше апъркат или кроше, винаги имаше усукване в захвата му. Болеше и структурата ти се заключваше и някак си хващаше целия ти скелет със захват в една точка.
Както и да е, започнах да ходя в доджото в ранния следобед и можех да потренирам с другите момчета. Експериментирахме и много се забавлявахме. По-младите започнаха да го наричат Куройва Гакко (училище). Един ден се появи Тохей Коичи сенсей, той беше шихан бучо (бел. прев. Началник на инструкторския състав) и малко или много, той управляваше доджото. Погледа какво правя и каза: "Това е безсмислено. Ти нямаш ки." Винаги съм бил заядлив и отвърнах: "Какво искаш да кажеш, че можеш да ме докоснеш и да ме удариш с ток или нещо подобно? Сонна бака но кото о шиджираренай." (Груб начин да кажеш "Мисля, че говориш глупости"). Тохей сенсей почервеня и изхвърча навън. На следващия ден като отидох на тренировка, нямаше никой, освен Чиба-кун (Чиба Казуо). Чиба-кун ми беше младши, тогава още дете, и изглеждаше истински разстроен. Седеше в сейза, със свити юмруци, почти разплакан. Попитах къде са другите и той ми каза, че Тохей сенсей заповядал никой да не общува с мен.
<Достатъчно е да се спомене, че младият Куройва и Тохей са имали сблъсък лице в лице, който навярно е щял да свърши с размяна на удари, ако Осенсей не се появил в последния момент.>
Осенсей влезе в стаята, със сигурност беше чул всичко, и започна да се суети наоколо, приказвайки: "Не знаех, че тук има някой, нека ви направя чай и на двамата. Колко е хубаво, че има гости." Е, нямаше какво да направя тогава. Но след това не можех да понеса мисълта да съм в едно доджо с Тохей сенсей.
По онова време Йошинкан и Айкикай бяха като два състезателни отбора. Шиода сенсей чул за случката и изпратил хора да се свържат с мен. Не му пукаше, че стилът ми е различен, просто искаше здрави момчета. И така, слухът достигна обратно до Хомбу доджо и Осава сенсей и Вака-сенсей (Дошу) ме поканиха на кафе. Попитаха ме какъв е проблема и когато им разказах, Осава сенсей ме погледна и каза: "От кога Тохей стана айкидо? Айкидо е Осенсей, не Тохей." Е, нямаше как да си тръгна тогава, нали? Но запазих дистанция. Тренирах в доджотата на някои мои приятели, като Нишио сенсей, и после започнах да преподавам в университета Риккьо. Започнах да тренирам с отбора по борба. Имаха всичките тези атаки на краката, на двата крака, на единия крак, и ме хвърляха с лекота. Трябваше да измисля начин да ги побеждавам с престъпване в страни и удар, спускане на тежестта и други такива. Докато правех това, разработих нов начин за изпълнение на коши наге.
ВТОРИ АНТРАКТ
Техниките на Куройва следваха непрекъснато. Една след друга. Ще видите на клипа, от Айкидо Джърнал, 1985 г. (http://www.youtube.c...h?v=HKcmf-0H9YY, линкът е предоставен с разрешението на Стенли Пранин. За оригиналното DVD, моля посетете уеб сайта на Айкидо Джърнал), как Куройва сенсей се движи бавно и плавно, докато обяснява метода си, и особено коши наге може да се стори нереалистично на някого. Но беше невероятно да го усетиш лично. Той се спускаше точно както един добър борец би го направил с поваляне на единия крак, и таймингът му беше толкова безукорен, че изчезваше и ти се изсипваш през гърба му. Виждал съм снимка на Куройва в най-добрия му период, точно в момента, когато се изправя от хвърлянето и укето му е с главата надолу, рамо до рамо с него, краката му вертикално във въздуха.
Все още обикалях из Токио, посещавайки доджо на различни мои приятели, и един ден отидох в едно от тях, а там група якуза правеха доджо араши (бел. прев. Нахлуване в доджото, последователно предизвикваш всички. Идеята е, че ако загубиш, ставаш ученик на другия. Може да се откупиш с пари). Предводител им беше синът на оябун-а (босът), на име Момосе (бел. прев. Става дума за Хиромичи Момосе, финансирал с 50 милиона йени създаването на Dream Stage Entertainment, собствениците на PRIDE, и играл значителна роля зад кулисите на ММА. Момосе умира в началото на 2008 г.). Те бяха старомодни якуза, бакуто (занимаващи се с хазарт), и въпреки, че тяхната група беше много малка, заради произхода им, бяха като дипломати, когато някои големи банди имаха разногласия, групата на Момосе обикновено водеше преговорите, защото се считаше, че са част от традицията. Както и да е, Момосе, синът, беше едър мъж, около 110 килограма, и беше четвърти дан сумо за аматьори. И тъкмо беше разхвърлял всички от доджото. Затова го предизвиках и го хвърлих четири пъти последователно с коши наге.
Момосе - един гангстер в хубав ден
ТРЕТИ АНТРАКТ
В продължение на години посещавах Куройва сенсей със семейството си за Асакуса Мацури, годишен фестивал в старата част на Токио. И всяка година, Момосе, вече самият той оябун, довеждаше около десет члена на бандата си, които чакаха уважително пред къщата. Момосе идваше с подарък, покланяйки се ниско с истинско уважение към „сенсей”. Когато се срещнахме за втори път, Момосе сам ми разказа историята на поражението си, все още впечатлявайки се от хвърлянията на Куройва.
Но да се поклониш на човека, който те е победил, е определен вид ката в света на подобни хора. Това не го правеше нищо по-различно от бандит. Първият път, когато срещнах Момосе, имах гипсиран счупен пръст и Момосе нарочно взе дланта ми и започна да мачка счупения ми палец. Аз стиснах здраво в отговор, усмихвайки му се в лицето. Бяхме като две озъбени улични кучета. Тъкмо щяхме да си създадем един незабравим спомен, когато г-жа Куройва, едно от най-милите човешки същества, живяли някога, едно истинско шитамачи момиче (бел. прев. Буквално, от долната част на града, в смисъл на традиционно.), непропускащо нищо, се появи и попита: „Момосе-сан. Искате ли да останете да похапнете?”
Той се отдръпна от мен и каза: „О, не, благодаря. Аз отивам да се напия и да чукам в някой бардак.”
„О, приятно прекарване тогава”, отвърна тя.
Започнах да показвам моето коши наге на айкидо taikai (бел. прев. Конгрес) за цяла Япония. Арикава сенсей ми каза да престана. Отговорих му, че докато Осенсей не ми каже да спра, ще продължавам до го правя.
Неотдавна отидох на една от срещите на шиханите. Нидай Дошу попита, дали някой има допълнителни въпроси и аз казах: „Трябва да престанем да правим тачи дори и джо дори (бел. прев. Техники с голи ръце срещу меч и тояга) на публични демонстрации. Има много истински майстори на меча сред публиката, хора, които наистина тренират с мечове, и те знаят, че ние в действителност не можем да правим такива техники. Изглеждаме като глупаци.” Настана мъртвешка тишина в стаята. Накрая Дошу смени темата. По-късно Сайто сенсей дойде при мен. Мислех си, че ще е ядосан, но той ме потупа по гърба и каза: „Йоку итте курета.” („Благодаря, че каза каквото трябваше.”) Е, може би трябваше да бъде казано, но нищо не се е променило, нали?
ЧЕТВЪРТИ АНТРАКТ
Последният път, когато срещнах Куройва сенсей, го попитах за силата на Осенсей. „Ванрьоку”, отговори той. Груба сила. „Уешиба сенсей бе необикновено силен човек. И тренираше по-усилено от всеки друг.”
„Ами айки?” попитах. „Например, когато държи боккен хоризонтално и учениците му не могат да го помръднат. Били ли сте някога сред хората, които бутат?”
„Да, и също така не можах да го помръдна.”
„И на какво отдавате това? Той е бил стар човек. Няма как да е имал толкова сила.”
Куройва сенсей се усмихна, „Не можеш да събориш учителя си, който тъкмо е обявил на публиката, че не можеш да го събориш.”
ПЕТИ АНТРАКТ
http://www.aikidojou...e?articleID=463 (бел. прев. Превод на български тук: http://daobg.com/for...showtopic=17770)
http://www.aikidojou...e?articleID=558
Както може да се види от тези спомени, Куройва сенсей е имал впечатляващ ум, с оригинален, борещ се с предрасъдъците подход. Твърдеше, че идеализмът в айкидо не е достатъчен, като казваше, че айкидо тренировката сама по себе си е ин тренировка, както религията, с едновременното участие и на двамата партньори. Смяташе, че това трябва да се допълни с ян тренировка, като състезания или дори бой.
И въпреки това той никога не процъфтя. Относително малко хора са учели с него и само някои в дълбочина. Историята на един човек е неговата съдба и все пак Куройва сенсей бе обречен да живее в едно красиво минало, когато е бил смел и як младеж, който не се е страхувал от нищо и никого. Той се появи за кратко в айкидо с впечатляващато новаторския си стил, едно от най-красивите и въпреки това мощно айкидо, което някой е виждал или усещал. Тери Добсън ми каза: „Куройва беше най-страховития човек в Хомбу Доджо. Имаше тяло на гръцко божество и беше много бърз, но никога не нарани никого. Това го правеше толкова страшен. Знаеш, какво може да направи, ако се остави, а той никога дори не почувства нужда да го покаже.”
Но здравето му скоро се влоши, язвата го съсухри, отлепените ретини го държаха вързан за пейджър, на който чакаше съобщение, че докторите са намерили подходящи транспланти (когато това стана и той най-накрая се съгласи на операцията, те почти го ослепиха с нескопосаната си операция) и тогава, рак на белия дроб, в резултат на паленето на цигари една от друга, а след това и емфизема, го опустошиха. Посетих го миналата година, беше вързан за маркуча с кислород, много слаб, и той ми разказа същите истории за пореден път. Слушах го, все едно ги чувам за първи път.
Елис Амдур е лицензиран инструктор (шихан) по две корю: Араки-рю Торите Когусоку и Тода-ха Буко-рю Нагинатаджуцу. Има приблизително четиридесет години кариера в бойните изкуства, в добавка към корю е тренирал и известен брой други бойни изкуства, включително муай тай, джудо, син-и-цюан и айкидо.
Признат експерт по класически и модерни японски бойни традиции, той е автор на три книги и едно обучаващо DVD по темата. Най-новата му книга е току що издадената „Hidden in Plain Sight: Tracing the Roots of Ueshiba Morihei's Power”.
Информация относно неговите публикации, както и за други книги за намеса в кризисни ситуации, е достъпна на неговия уеб сайт: www.edgework.info
Цитиране +
Горе
Изтрий моите бисквитки
Маркирай всички форуми като прочетени