Към съдържанието

  •  

Снимка
- - - - -

Няма не искам, няма не мога


  • Please log in to reply
В темата има 48 мнения

#21 Доси_

Доси_
  • Гости

Публикувано: 24 февруари 2008 - 00:07

Току що гледах края на концерта за избор на песен за Евровизия... ми ква е връзката, ще попита някой? Ами последните няколко песни изпя Лили Иванова!?! Подскачаше и пееше, облечена в некви черни кожени гащи и въобще... а е на 70 години! (по въпроса за годините между родата възникна спор, но годините варираха от 1936 до 1939 - представяте си кога е това, нали, преди втората световна)
И мога да ви кажа, ако не сте я видяли, тази вечер баба Лили се представи не по зле от повечето изпълнители. Без преувеличение.
Бъдете здрави! :)

#22 Azazel_

Azazel_
  • Гости

Публикувано: 15 март 2008 - 13:47

Справка в регистрите на ЗС на БФС - Пловдив показа, че Атанас Чолев е най-старият футболист, който рита по терените в Пловдивско. Той е роден на 24.07.1955 г. Чолев е дори с четири месеца и два дни по-възрастен от вечния Кольо Василков от Космос (Куртово Конаре), който допреди три-четири години беше най-старият жив играч в отборите от Пловдивска област.
Сверка в протоколите на срещите на Христо Ботев (Чешнегирово) показва, че Атанас Чолев не просто има картотека, а игре във всеки мач на тима. Вярно - всеки път или със смяна, или влиза като резерва, но винаги е на терена.


Това мнение е редактирано от Azazel: 15 март 2008 - 13:47


#23 Judoboy

Judoboy

    зле възпитан

  • Mодератори
  • 3947 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:де що има бой

Публикувано: 17 март 2008 - 19:46

Бягането
През 2004-а Лалова записа най-бърз резултат в света за всички времена на 100 м (10,77 сек), с което изпревари всички бели спринтьорки и се нареди 6-а във вечната ранглиста. На олимпийските игри в Атина Ивет се класира 4-а на 100 и 5-а на 200 м. Популярността й обаче не се дължи само на успехите й на пистата. Лъчезарната софиянка винаги привлича вниманието на феновете и на журналистите не само в България. Сестра й Ани, която е неин пиар, продължава да изнемогва от изпращане на картички за феновете на атлетката по цял свят. "Скоро ми писаха хора от Чехия, Словакия и дори от Япония да пратя картички на Ивет с неин автограф - каза Ани. - Направихме много хубав календар, който също пратихме на нейни приятели и привърженици".

Завръщането
За Ивет 2007 г. бе паметна. Нещо повече, тя се върна от нищото и е с удвоени амбиции пак да е най-бързата жена в света. През миналата година Лалова повярва в чудото. Тя пак стъпи на пистата въпреки ужасяващата драма отпреди 2 години. На 15 юни 2005-а Ивет преживя ужасна контузия. Тя си счупи крака след сблъсък с човек от обслужващия персонал на олимпийския стадион в Атина преди турнира "Циклитирия" и кариерата й бе поставена на карта. Малко хора успяват да се възстановят след такава катастрофа, камо ли да се върнат на пистата. (на 15 юни 2005 година, когато на загрявката на турнира в Атина бе блъсната и при падането счупи бедрената кост на десния крак.)



Ивет не записа зашеметяващи резултати на световното в Осака, като достигна само до четвъртфинал на 100 м. Въпреки това самото й завръщане бе оценено и мениджърите я поканиха на комерсиалните турнири. http://www.standartn...&article=218537


Не гоних резултат в Белград, казва най-бързата бяла жена
http://topsport.ibox...s/id_1459689553
Ивет Лалова даде пресконференция след пристигането си от Белград. Снощи в сръбската столица лекоатлетката се завърна триумфално на пистата след 23-месечно отсъствие с победа на 100 метра на турнира „Артур Такач".
„За мен най-важното в това състезание, бе че се върнах на пистата - заяви с усмивка най-бързата бяла жена. - Появата ми на турнира изненада много моите съпернички, заради факта, че отново съм готова да бягам. Те ме приеха много добре и ми се зарадваха, но това бе само преди старта. Лично за себе си не съм гонила резултат или да стана първа - исках просто да финиширам.

Когато започна бягането обаче си повярвах, особено във втората част, и дадох най-доброто от себе си. За човек, бягал 100 м за 10,77 секунди резултат 11,26 е много добър. На тренировки не сме засичали тази дистанция, но от това първо бягане съм повече от доволна. В Белград си повярвах и показах на съперничките ми, че съм по-силна от тях. Аз започнах от нулата, не, дори под нулата, защото много рядко атлети с контузия като моята се връщат на пистата, но аз успях. Това е най-голямата ми победа."

Ивет призна също така, че е спечелила бягането в Белград във втората (финалната) част, а на старта нейните съпернички са се представили по-добре. "Имам още какво да отработвам в бягането си, но всяко нещо с времето си. Върнах се на пистата, представих се добре и продължавам напред. След финала се разплаках, а Нора Иванова (бяга за Австрия) ме успокои", каза още Лалова.

Треньорът на Ивет Константин Миланов приема успеха също доста сдържано. "Самият факт, че Ивет се представи отлично в това първо за нея бягане след контузията, ме прави щастлив. Върнахме се на пистата, а това за мен е най-важното. Лошите неща стават за секунди, а хубавите се градят много бавно, коментира Миланов. - Следващите състезания на Ивет са в Шотландия (3 юни) и Полша (9-10 юни). Надявам се, че ще започнат да я канят за участия, така че конкретна програма към момента не мага да кажа."

Шефът на федерацията по лека атлетика Добри Карамаринов обясни, че в средата на юни (15-16) ще се проведе държавното първенство, на което ще се определи и тимът, който ще участва за купа "Европа".

"Връщането на Ивет на пистата с такова категорично бягане и такъв резултат е повече от страхотно. Надяваме се, че Лалова отново ще ни радва с великолепното си представяне", обясни Карамаринов.


Какво пречи на всяко БИ да се справя добре на ринг, освен калпавата подготовка?!

Ако на ринг не можеш да се справиш,какво ще правиш в една улична ситуация с n на брой нападатели?!

#24 cl4ym4n_

cl4ym4n_
  • Гости

Публикувано: 19 март 2008 - 14:50

Цък не знам дали е точно по темата, ама ей така тряя се чувства човек на 67 ;) бих искал да съм като него в ръцете ;)

#25 Judoboy

Judoboy

    зле възпитан

  • Mодератори
  • 3947 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:де що има бой

Публикувано: 10 април 2009 - 13:33

по материал на bb-team.org



Спортът - надеждата за хора с ампутирани крайници
Безграничният човешки дух и желание за активна дейност връща усещането за пълноценен живот

секи един от нас води непрестанна борба с живота, докато го има. Къде съзнателно, къде не. За някои тази борба е по-лесна, за други по-трудна, за трети – крайно мъчителна. С постоянния напредък на технологиите през този век възникват все по-големи надежди у хората, загубили по една или друга причина своите крайници. Все повече от тях отделят сериозни средства, за да могат отново да усетят чувството да ходят, да тичат, да спортуват, да се борят.
Навсякъде по света постепенно след ампутация на долните крайници инвалидните колички отстъпват място на т.нар. протези, а с това се връща вярата у пострадалия за по-пълноценен и нормален начин на живот.


Какво е ампутация?
Ампутация се нарича процесът при отстраняването (или отрязването) на част от човешкото тяло (крак, ръка, нос или ухо) вследствие на травма или заболяване. Важно е да се уточни, че за ампутация говорим, когато има отстраняване през напречника на костта. Тогава се сформира нов орган, наречен чукан (останалата част от крайника след ампутацията). В случая, когато това става през ставната цепка, се нарича дезартикулация.

По медицински показания ампутацията най-често се извършва при гангрена или друго злокачествено заболяване. Изолиран случай е т.нар. вродена ампутация (когато крайниците на зародиша са отрязани поради притискане от колан).

В миналото ампутацията се е използвала в някои страни и като наказание на хората, извършили престъпление. Тя е била прилагана и като тактика във войните или при терористични нападения. В някои култури и нетрадиционни религии ампутацията се е считала за вид ритуал.


Причини за ампутация на долен крайник
Възможните причини за ампутация на долен крайник могат да бъдат следните:

  • инфекция на диабетно ходило или гангрена;
  • злокачествен тумор на костта или меките тъкани (напр. остеосаркома, остеохондроза, фибросаркома, епителиоид саркома, синовиал саркома);
  • тежки травми на краката, след които крайници не могат да се ипозлват или опитите да се щадят не са успели;
  • проблеми с движението;
  • деформации на пръстите на краката и/или на самите крака;
  • при всяка разновидност на рака в напреднал стадий;
  • костна инфекция (остеомиелит);
  • травматична апутация (ампутация в случаите при злополука, когато кракът е могъл да бъде частично или напълно спасен).
Процесът при ампутацията
Първата стъпка при хирургичната ампутация е да се прекъсне кръвоснабдяването, като се привържат и прережат артерията и вената, за да се намали кръвозагубата.

Мускулите се срязват и накрая костта се прерязва с трион. В края на операцията тъканите трябва да се свържат отново.

Кожата и мускулите на клапата могат да бъдат разположени над чукана, включващи понякога елементи, които се вмъкват, за да прикрепят протезата.


Периоди и кинезитерапия при ампутация на долен крайник
Както вече стана дума, след ампутацията на долен крайник частта, която остава от него се нарича чукан. В зависимост от неговата дължина и форма се определят и тези на протезата.

Има три важни етапа, през които един човек минава при ампутация на крак:

  • период на стабилизация на чукана;
  • предпротезен период;
  • протезен период.
По време на периода на стабилизация на чукана основните цели са да се подобри състоянието на болния и възстановителните процеси, профилактиката на очакваните контрактури и поддържане на психическия тонус на пациента.

За постигането на това се прилагат дихателни, общоразвиващи и приложни упражнения, изометрични контракции, позиционна терапия и подходящи игри.

Целите през предпротезния период са: подготовка на чукана за протезиране, засилване мускулите на ампутационния чукан, намаляване болезнеността на чукана и загрубяване на кожата, подобряване на равновесието и балансирането, засилване мускулите на трупа и раменния пояс, и укрепване свода на ходилото на здравия крак.

Тук се набляга на общоразвиващи упражнения с различни изходни положения, упражнения срещу съпротивление с гумени ластици, халки, експандери за мускулите на трупа и раменния пояс, упражнения срещу съпротивление и изометрични упражнения за мускулите, които се противопоставят на очакваните контрактури, обработка на ампутационния чукан чрез натиск първоначално в меки, а след това в твърди предмети, равновесни упражнения, упражнения за свода на ходилото, упражнения с падане и ставане, и спортни игри.

Стремежът в протезния период е ампутираният да се запознае с устройството на протезата, да се обучи в самостоятелното й обуване и събуване, както и да се научи да овладява приложни дейности като обръщане, качване и слизане по стълби, танцуване и др.

Тук се набляга на приложни упражнения, упражнения за равновесие, сила и бързина, обучение в ходене с протезата по равен терен, преодоляване на малки препятствия, слизане и качване по стълби, ползване на личен и обществен транспорт.


Последиците след ампутация
След ампутация на крак твърде вероятно е болният да изпита психологична травма и емоционален дискомфорт. Чуканът остава място с понижена механична стабилност. Загубата на крайник ще доведе до значителни или драстични практически ограничения.

През целия комплексен курс на лечение и рехабилитация на пациента с ампутация трябва да се има предвид и голямата вероятност от т.нар. фантомна болка (между 50 и 80% от случаите). Това е болка в ампутираната част от крайника. Все още не е напълно изяснен произходът и причините за нейната поява, но тя е противопоказание за провеждане на кинезитерапия.

Някои учени смятат, че фантомната болка се предизвиква от сигнал от мозъка, който се изпраща до долните крайници независимо дали те съществуват или не. Като друга причина може да бъде хетеротопичното вкостеняване (израстване на кост).


Безграничният човешки дух
Възможността от участие на южноафриканеца Оскар Писториус на Летните олимпийски игри в Пекин раздвижи сериозно спортните среди по света. От IAAF (световната федерация по лека атлетика) първоначално отказваха да дадат възможност на спринтьора с два ампутирани долни крайници да се бори за място на турнира в китайската столица с аргумента, че двете протези му дават предимство пред останалите състезатели. След много жалби обаче в крайна сметка го допускат до състезание.

За нещастие на Писториус не успява да се класира за Пекин в спринта на 400 м., оставайки на само 0,7 сек. под норматива. Впоследствие той не бе допуснат от федерацията на ЮАР и в щафетата 4 по 400 м., като оттам решиха да включат единствено лекоатлети, покрили нужното време за Олимпиадата.

Въпреки това Писториус даде страхотен пример на хората в неговото положение как да се борят срещу бюрокрацията, а след това и като равен с равен с всички останали съперници на стадиона.

Щастието за участие в Пекин се усмихва на плувкинята на дълги разстояния и сънародничка на Писториус Натали Дю Тоа. 24-годишната Дю Тоа завърши 16-а в дисциплината плувен маратон на 10 км. Тя губи левия си крак при катастрофа с мотор през 2001-а година, но едва три месеца по-късно след ампутация отново се състезава.

През 2006-а пък 47-годишният новозеландец Марк Инглис със своите два ампутирани крака покори Еверест. Въпреки че през далечната 1982-а година крайниците на алпиниста замръзват в новозеландските планини Маунт Кук, което води до тяхната им ампутация до колената, той не се отказва и оттогава се е стремял да изкачи най-високия връх в света.

Още по-драматично изглежда изкачването му на Еверест. На височина 6400 метра едната протеза на Инглис се счупила и се наложило да я ремонтира с подръчни средства. Невероятното му постижение е допълнено и с факта, че се е изкачил по един маршрут, а е слязъл по друг, което дотогава е едва третият случай в историята на изкачването на върха в Непал.

Това са само част от хората по света, които се борят за своето място под слънцето, въпреки сериозния проблем, който може да пречупи всеки от нас. Характерът и вярата на хората с ампутирани крайници са несъизмерими с тези на "нормалните" им колеги.

Въпреки че все още протезите за крайници не са толкова лесно достъпни и популярни заради високите им цени, в един момент ще станат достъпни и все повече нуждаещи се ще, които желаят и се стремят да си върнат, или поне да се доближат до пълноценния начин на живот, ще разполагат с такива. А спортът от надежда ще се превърне в ежедневие.


Какво пречи на всяко БИ да се справя добре на ринг, освен калпавата подготовка?!

Ако на ринг не можеш да се справиш,какво ще правиш в една улична ситуация с n на брой нападатели?!

#26 water_rat_

water_rat_
  • Гости

Публикувано: 27 май 2009 - 12:07

еднорък боец :good:

#27 RUSEV

RUSEV

    Only the strongest will survive

  • MMA
  • 292 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Brno ; Czech Republic
  • БИ:★ Judo Kickbox ★
  • Предишен прякор: Zambidis

Публикувано: 28 май 2009 - 09:53

еднорък боец :good:


Евала :blink: как го приспа :super:
You can bench 500lbs good for you and i can kick your ass ?! (Bas Rutten)

#28 Judoboy

Judoboy

    зле възпитан

  • Mодератори
  • 3947 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:де що има бой

Публикувано: 20 август 2009 - 12:53

Качена снимка


Две деца преплуваха Месинския пролив
16 Август 2009 / 00:00 | Две малки италианчета преплуваха Месинския пролив, предаде ИТАР-ТАСС. Сестрите Азия и Гая, съответно на 10 и на 7 години, прекосиха пролива, разделящ остров Сицилия от континентална Италия, за време 40 минути и 11 секунди и 42 минути и 15 секунди. По-голямата сестра дори подобрила рекорда по преплуване на пролива в стил брус.



Двете момичета живеят с родителите си в град Трипи, на остров Сицилия, където тренират плуване при Пипо Никозия, рекордьор по преплуване на Месинския пролив.



Момичетата досега са показали доста добри резултати на състезания по плуване в Италия.

източник : dariknews.bg/view_article.php?article_id=386449 .


Какво пречи на всяко БИ да се справя добре на ринг, освен калпавата подготовка?!

Ако на ринг не можеш да се справиш,какво ще правиш в една улична ситуация с n на брой нападатели?!

#29 water_rat_

water_rat_
  • Гости

Публикувано: 20 август 2009 - 20:42

Качена снимка

#30 Judoboy

Judoboy

    зле възпитан

  • Mодератори
  • 3947 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:де що има бой

Публикувано: 16 октомври 2009 - 13:20

Световни игри за ветерани: Четвърти златен медал за България от Сидни 2009 16 октомври 2009 | 13:06 | Агенция "Фокус"

Сидни. Четвърти златен медал спечелиха ветераните от седмите Световни игри в Сидни. Най-възрастният участник от българската делегация – дебютантката на Игрите Розка Станчева 77 г. спечели скока на дължина с рекорд на шампионата от 3.75 м, което е само с 2 см под световния рекорд в тази възрастова група 75-79 г.. Световният рекорд тук държи германката Паола Шнайдерхам – 3.77 м от 1997 г. С този успех медалите на малката ни група в Австралия станаха вече 7 – 4 златни, 2 сребърни и 1 бронзов.
Състезателят в стрелбата с лък Иван Йотов, който вече има два златни медала, прави опит да участва в още една дисциплина, но все още не се знае дали ще бъде допуснат до този старт, защото има възражение срещу неговата заявка. В предпоследния ден от Световните игри за ветерани предстои и стартът на Димитър Виденов в плуването в открити води.
Междувременно продължаваме успешно и в турнира по бадминтон, където Слънчезар Христов се класира за финала на сингъл. Неговият партньор на двойки Христо Михалев, с когото ще играят на финал, обаче отпадна поединично в групата 55-59 г.

:up:
Какво пречи на всяко БИ да се справя добре на ринг, освен калпавата подготовка?!

Ако на ринг не можеш да се справиш,какво ще правиш в една улична ситуация с n на брой нападатели?!

#31 Thai_

Thai_
  • Гости

Публикувано: 16 октомври 2009 - 15:11

Кой сега е Номер 1 - 100-годишно бабе печели състезание по тласкане на гюлле

:D

#32 Master

Master

    Dart Ruffian

  • Dark Side
  • 2562 мнения
  • Skype: masterkkvn :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:Варна
  • БИ:Самоотбрана с интелект

Публикувано: 16 октомври 2009 - 17:37

А някои имат щастието да имат такъв баща - поклон пред такива хора :worthy:
НЕ МЕ ПРЕДИЗВИКВАААЙ!!!

#33 Станислав

Станислав
  • Муай тай
  • 1115 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Велико Търново
  • Предишен прякор: stanislav

Публикувано: 16 октомври 2009 - 19:00

:worthy:

#34 Judoboy

Judoboy

    зле възпитан

  • Mодератори
  • 3947 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:де що има бой

Публикувано: 06 юли 2010 - 19:51

Не се сетих къде да го сложа, за това тук:

Рускиня оцеля при падане със затворен парашут

17:57 / 06 юли 2010 / Общество

Деветнайсетгодишна рускиня оцеля след като парашутът й не се отвори при скок от 800 м височина, предаде ДПА.Това бил първият скок с парашут на Юлия Евдокименко. Тя се приземила в блато с дълбочина 60 см и оцеляла с няколко счупени кости, отбелязва агенцията, цитирана от БТА."Това беше първият и последният ми скок", каза тя. Евдокименко от години мечтаела да скочи с парашут.Студентката от сибирската област Тюмен е понесла предимно гръбначни наранявания и ще остане в болница около месец."Извадила е късмет", заявил лекуващият я лекар Пьотр Бастраков.


Какво пречи на всяко БИ да се справя добре на ринг, освен калпавата подготовка?!

Ако на ринг не можеш да се справиш,какво ще правиш в една улична ситуация с n на брой нападатели?!

#35 Judoboy

Judoboy

    зле възпитан

  • Mодератори
  • 3947 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:де що има бой

Публикувано: 31 юли 2010 - 22:20

Барселона
Пламен Вълков
пратеник на "Стандарт"


Черната перла Мерлин Оти стана най-възрастната участничка на шампионат на Стария континент. Състезаващата се за Словения спринтьорка участва в Барселона в щафетата на 4 х 100 метра на 50-годишна възраст. Въпреки опита й обаче, словенките финишираха седми в първа полуфинална серия с 44,30 секунди и не намериха място във финала.

Българският квартет в състав Инна Ефтимова, Моника Гачевска, Габриела Лалева и Ивет Лалова, остана седми в серията си с 44,72 секунди и също не продължи напред. Въпреки това атлетките ни бяха доволни от представянето си, защото имаха много малко време да се сработят.


Какво пречи на всяко БИ да се справя добре на ринг, освен калпавата подготовка?!

Ако на ринг не можеш да се справиш,какво ще правиш в една улична ситуация с n на брой нападатели?!

#36 Grisha

Grisha

    обичайният заподозрян

  • Mодератори
  • 2066 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Мирно село
  • БИ:Света вода ненапита

Публикувано: 19 септември 2010 - 19:13

Французин без крака и ръце преплува Ламанша
19 септември 2010 / 19:14 / www.radar.bg

Французин, на когото са ампутирани всичкикрайници успя за преплува успешно Ламанша за рекордно време. 42-годишният Филип Кроазон използва пластмасови протези с плавници, шнорхел и маска. Той стартира от Фолкстън, графство Кент, на британския бряг и финишира на нос Гри Не на френския бряг, като преодоля разстоянието от 34 км за по-малко от 14 часа, вместо за 24 часа, както бе планирал. Според негови сътрудници това е световен рекорд.

Преди 16 години Кроазон преживява токов удар, докато сваля телевизионна антена от покрив. През тялото му преминава ток от близкия електропровод и лекарите са принудени да ампутират и четирите му крайници. Пред Би Би Си той заяви, че в нито един момент не е допускал, че няма да успее, въпреки болките в цялото тяло.
Според баща му той бил подпомаган от благоприятните метеорологични условия и дори три делфина са плували край него известно време, което е знак за късмет. Кроазон, който се научил да плува едва през последните две години, се подготвял за опита, като тренирал по 35 часа седмично. Той получил писма за подкрепа от френския президент Саркози и други политици.


Чрез опита си ние откриваме краткия път след дълги скитания
Роджър Етъм


Тана-джутсу Всичко,което се случва е толкова вярно,че съществува,колкото и че не е реално.


black_cobra:
Например при крав мага има едно движение,с което счупваш носа на противника и после под такъв ъгъл го удряш,че набутваш парченца кост в мозъка му.


#37 Judoboy

Judoboy

    зле възпитан

  • Mодератори
  • 3947 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:де що има бой

Публикувано: 19 септември 2010 - 20:25

Качена снимка

(човека преплувал Ламанша)
Какво пречи на всяко БИ да се справя добре на ринг, освен калпавата подготовка?!

Ако на ринг не можеш да се справиш,какво ще правиш в една улична ситуация с n на брой нападатели?!

#38 Judoboy

Judoboy

    зле възпитан

  • Mодератори
  • 3947 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:де що има бой

Публикувано: 09 декември 2010 - 14:02

http://www.sportal.b...php?news=269704
Без Оправдания (Последният мач на Кайл Мейнард)
09 ноември 2010 | 17:40 (5)ЧатСподелете138СвежоTwitterКачена снимка














"Кайъл Мейнард е най-вдъхновяващата личност която някога съм срещал" (Арнолд Шварценегер)<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">"Ето го - последния мач. Толква години труд, пот, болки, мечти и надежди...Всичко събрано в един единствен инфарктен, прощален момент. Не мога да повярвам, че скоро всичко ще свърши, че ще трябва да напусна завинаги отбора, който вече е част от моята същност. Но нали точно към това се стремях четири години, за това мечтаех - да бъда сред най-добрите - да заслужа правото поне веднъж да бъда сред елита на щатското първенство. Очаквах точно този съперник. Определено не се понасяме. Вече три пъти сме се сблъсквали в минали турнири и трите пъти мачовете ни бяха варварщина. Само веднъж съм го бил, но честно казано тогава извадих късмет. Не знам защо, но някак си имах чувството че съдбата ще ме сблъска точно с него. Гледахме с тренера мачовете му на видео до припадък. Познавам стила му, движенията му, техниката...не би трябвало да ме изненада. Аз съм си изработил някакво особено шесто чувство: преди мач се вглеждам в очите на съперника и още преди да е почнала схватката вече ми е ясно как ще се развият нещата...не и този път - колкото и да се опитвам да надникна през стъкления, студен поглед към съзнанието му, не успявам да разгадая нито едно негово намерение. Срещата започва и веднага си давам сметка, че този негодник е подготвил идеална стратегия точно срещу мен...Каквото и да стане, ще се боря до край..каквото и да стане няма да търся оправдания."<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Как е възможно?! Как е възможно това да e истина, ще се питаме от началото до края на тази история и едва ли ще получим изчерпателен отговор. Когато за пръв път видях Кайъл Мейнард в акция, аз самият потърках невярващ очи и след като за мое изумление миражът не се разпадна, ги потърках отново. Но Кайъл продължаваше да бъде там - на тепиха, вършещ неописуеми неща, чиято фрапираща неправдоподобност би подложила на сериозно изпитание дори болното въображение на Стивън Кинг. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимкаДнес исках да разкажа историята на Кайъл Мейнард - един от най-уникалните спортисти на този свят, но в крайна сметка тя се оказа нещо много повече - разказ посветен не само на него, но и на много други хора и най-вече на...добрата стара прегръдка. Работата е там, че колкото повече се потапях в историята на Кайъл, толкова повече ми се искаше да раздавам прегръдки наляво и надясно, в най-неочаквани посоки. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Прегръдката като външно отражение на вътрешна емоция не е на особена почит в Щатите. Тук личното пространство е неприкосновена територия. Ние българите, обаче носим южна кръв. Ако ще на сто години да стане американският ми паспорт, някои неща никога няма да се променят така, че честно казано си оставам сериен прегръщач. Роднини, приятели, близки, играчите в отбора ми, хора на които съм благодарен, които са ме изумили или възхитили, често попадат без предупреждение в славянобългарските ми обятия. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимка"Трибуните са пълни догоре. Усещам погледите на публиката върху себе си. Cтрахотно напрежение в мускулите си. Съперникът ми знае, че трябва да се пази като от огън от близко единоборство и още от самото начало се опитва да ме измори, бягайки методично от мен без да напуска очертанията на тепиха. В същото време си давам сметка, че като опитен хищник той изчаква удобния момент да атакува най-уязвимата точка - лицето ми."<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">В деня, в който Кайъл се е родил, майка му Анита го е взела в ръцете си, погледнала го е усмихната за пръв път и казала само следното: "Боже, колко е красив!" И ако можех точно в този момент щях да я прегърна, защото с тези много важни думи е започнал един изключителен живот и само уникално силна, добра и всеотдайна майка може да каже точно тези думи точно в този момент и да даде на този свят човек като Кайъл. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Вече се досещате, че когато синът й е пораснал той се е превърнал във фурия на тепиха, но за да разберете точно за какво става дума си представете какво означава да станеш елитен състезател по свободна борба без въобще да имаш лява ръка. Сега си представете че на всеки мач се изправяш срещу съперниците си не само без лява, но и без дясна ръка. Ето че вече се питате как е възможно, нали? Но това не е всичко: Ако ви е останало още малко въображение опитайте се да повярвате и в следното: момчето е по-ниско от един метър защото няма нито ляв нито десен крак!<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимкаДа, истина е - Кайъл Мейнърд е роден без ръце и крака и въпреки това от години мачка както противниците си на тепиха, така и представите ни за границите на човешките възможности. Лекарите твърдят, че генетичната аномалия отнела крайниците на Кайъл е толкова рядка, че деца като него се раждат веднъж на 10 милиона. Някой обаче е забравил да каже това на невероятния му баща Скот, който го е отгледал точно по същия начин, по който би възпитал дете без увреждане. "Казах си още от самото начало, че този свят не е пригоден за хора като Кайъл и той ще трябва сам да се научи да живее, развие и функционира в него" - спомня си Скот - "Исках той самият винаги да вярва, че е пълноценен човек. Дори казах на майка му, че ако не се научи да се храни сам, ще умре от глад. Колкото и да го обичах и да се тревожех за детето си, не можех да си позволя аз да върша всичко вместо него. Много ми беше трудно да не го глезя, но ако го бях направил щях да отнема шанса му за независимост."<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Една голяма прегръдка за Скот Мейнард, защото благодарение на неговата сурова обич и мъдра педагогика, днес синът му не е просто човек, а институция - единствено по рода си явление. Уникалните му постижения са станали част от американската популярна култура. Интернет е наводнен със страници и видео материали посветени на живота му. Опра Уинфри, Лари Кинг, ESPN, USA Today и много други са сред медийните колоси, които са направили опит да надникнат зад успехите му. HBO го нарече Кайъл Мейнард Инкорпорейтед.<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимка

Поощрен от родителите си, още като петгодишен хлапак, Кайъл отказва да носи протези и заявява, че ще живее такъв какъвто е. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">"Израснах на улицата, в махалата, обкръжен от безброй приятели. Научих се да тичам и да скачам по мой собствен начин и мускулите, които имах, станаха изключително силни. По цял ден играехме уличен хокей. Аз пазех на вратата и беше почти невъзможно да ми се вкара гол. Хвърлях тялото си пред топката като котка. Някои приятели усетиха, че трябва да стрелят над главата ми, но рядко им се отдаваше. Бях с изключително контактен характер, което ме направи много популярен в квартала."<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Не смятате ли, че тези дечурлига в махалата на малкия Кайъл трябва незабавно да бъдат намерени и прегърнати накуп с техните родители? Ясно е, че тяхното възпитание е било толкова важно за Кайъл, колкото и неговото собствено, защото в най-крехката възраст отношението на обкръжението ти, може както да ти даде вдъхновение, така и да те смаже завинаги. Това са добри деца на добри родители. Те са пренебрегнали инстиктивно очевидното увреждане, приели са момчето като равен и са му дали тласък в живота, които продължава до днес. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимкаОпитайте се да сложите дрехите си, използвайки само зъбите и лактите си...тотален кошмар! Но Кайъл го прави мълниеносно всяка сутрин. Момчето не използва никакви специални съоръжения в живота си с изключение на моторизирана инвалидна количка, на която се качва много рядко, само когато бърза за някъде. Трудно описуем е виртуозният начин, по който борави с вилица и лъжица. Невероятна е методикта му и светкавичната скорост на бръснене. Перфектният му ръкопис също е изумителен. Този човек пише като калиграф oт династията Тан при това без да има нито един пръст. Кайъл е машина и на видео игри и пише на клавиатурата на компютъра като мен и вас...само че по-добре - с 50 думи в минута! Шофьорската му книжка също е истина. Kакто и безупречното му каране. Ето че големият въпрoс пак се прокрадва: Как е възможно? <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">"...Съперникът ми влезе с лакът директно в носа ми. Не можех да се защитя и болката беше унищожителна. Усетих кръвта в гърлото си. Той естествено се възползва и преди да съм се възстановил успя да отбележи четири точки. Аз записах две, защото се измъкнах от захвата му. Но и аз имам стратегия. Шансът ми е да го издебна, когато атакува, да вляза в краката му и да го смъкна на тепиха. Тялото ми е два пъти по-силно от неговото и ще му бъде трудно да ми противодейства на земята..."<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Още в шести клac, Кайъл прави нещо шокиращо, включвайки се в отбора на училището по американски футбол! Да, американски футбол! Трябва да видите кадрите, за да повярвате. Като защитник, Кайъл облечен в униформа и шлем, се изстрелва като някакво надземно торпедо в краката на невярващите нападатели и ги смъква мълниеносно на земята. За да изработи този похват момчето тренирало до припадък маневрата с баща си цяло лято. На треньора на отбора Том Ший - една мощна прегръдка. Ето какво е казал на 13-годишния Кайъл, след като го видял в първата тренировка: "Да знаеш, че те взимам в отбора не по милост, а защото имаш уникални качества и тренираш като звяр."<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимка

С влизането в гимназията "Колинс Хил", Кайъл решава да се пробва и в любимия спорт на баща си, който е бивш борец. С 3500 ученици Колинс Хил е едно от най-големите училища в Америка. Когато го вижда за пръв път, треньорът му, Клиф Рамос не издава с нищо изненадата си. Само го поглежда строго и му казва че конкуренцията е жестока и ще трябва като всеки друг да се бори за място в отбора. Кайъл е на върха на щастието. Защо? Защото му е даден шанс. Това е всичко, което му трябва. Не съчувствие, не подкрепа, не услуга...Шанс. В този ден Кайъл си поставя цел - не само да влезе в отбора, а един ден да стане шампион на щата Джорджия - място, където свободната борба е религия. Кайъл започва да тренира като звяр - вдига тежести закачени за раменете му и тренира коремната и гръбната си мускулатура с маниакална всеотдайност. Треньорът е толкова впечатлен, че го включва в отбора и така Кайъл е пратен на първото си състезание, което моментално губи по точки. След което пада още...34 пъти! Тези 35 загуби също заслужават прегръдка. Представете си каква воля и психика се искат, за да не се отчаеш и предадеш, след като си паднал 35 пъти. Да не позволиш на нито едно съмнение да инфектира мечтите ти. Не са много хората като Кайъл, които знаят колко е важно да можеш да прегърнеш както победата така и загубата. Да вярно е, че Кайъл падаше, но интересното е, че колкото и да се опитваше, нито един от съперниците му не успя да го тушира - всичките му загуби са по точки. "Като застане в мост този човек е като стоманена конструкция. Не може да го помръднеш - невероятно!", спомня си негов съперник. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимка

Кайъл не се предава - баща му е забравил да го научи как. Започва да тренира всяка свободна минута. Треньорът Рамос е странна птица - човек с безизразна, студена черупка, който никога не показва емоциите си. Затова си мисля, че няма да бъде особено въодушевен ако му кажа, че имам поне сто повода да го прегърна заради всичи тези години и усилия, който е инвестирал в малкия борец и за това, че и той нито за миг не е губил вяра и е виждал малките победи във всяка негова загуба. Каменното му лице е безизразна маска, но по-късно признава, че е бил изумен от нещата, които упоритото момче е вършело в тренировките. "Може да не съм го показвал, но едно нещо е ясно - уж аз бях треньора, но Кайъл ме научи на много повече, отколкото аз него."<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Един щастлив ден двамата с Кайъл изобретяват уникална хватка, която по взаимно съгласие наричат "челюстна трошачка". Похватът е невероятно болезнен за съперника и често го изважда напълно от равновесие. За да го извърши, нестандартния борец използва брадичката си и невероятно силните си вратни мускули. 36-тият мач на Кайъл е абсолютен триумф. Както и следващия...и по-следващия. Мейнард започва да печели...Непрекъснато. Противниците му в повечето случаи са шокирани. "Сякаш се бориш с един голям, гърчещ се мускул", спомня си един от тях. Постепенно славата на Кайъл се разнася из целия щат и съперниците му започват да се страхуват от срещите си с него. Младежът вече бие не само по точки, но и с тушове. Някъде по това време, някой изработва стратегията анти-Мейнард. Идеята е да атакуват главата и лицето му тъй като той не може да се защити. В един от тези мачове носът му буквално е раздробен и от там нататък става мишена за съперниците му.<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">"...противникът ми продължава да вкарва лакътя си в счупения ми нос. Във втората част го свалих на земята, но той усети възможност да ме ритне силно с десния си крак право в носа. Добра тактика: бях зашеметен от болката и той пак се възползва умело. Промъкна се зад мен и успя да запише още три точки. Трябва да атакувам - сега е моментът. Ако не го направя - край - всичко свършва. Това е последният мач..."<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимкаВ продължение на четири години, Кайъл трупа опит, рафинира нестандартната си техника и печели мачове в поредица от турнири. Междувременно продължава да вдига щанги чрез така нареченото "пеперудено изтласкване". Резултатите му са толкова впечатлявщи, че е поканен на турнира "Арнолд Шварценегер". Идеята е да се опита да постави световен рекорд по последователни изстлaсквания за възрастта си. Казват му, че трябва да изстласка 110 килограма (два пъти повече от тежестта на тялото му) 15 пъти за да бъде обявен за "най-силния" тийндейджр в света. Когато го вижда, публиката замира. На шестото изстлaскване обаче хилядите в залата започват да отброявят вcяко вдигане: Шест...Седем...Осем! Кайъл вдига щангата 24 пъти и записва името си в книгата на рекордите! <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Голямата му мечта обаче е да се добере на шампионата по борба на щатското първенство. Това се осъществи малко преди да завърши гимназия. Момчето мина квалификациите, което е геройство само по себе си. На турнира спечели три мача в изключително оспорвани двубой срещу най-добрите борци в щата, които опитаха всеки позволен и непозволен похват, за да го елиминират. В последния си мач, Кайъл се сблъска с един от най-добрите борци в историята на щата. Този път, нещата не се развиваха в негова полза. Кайъл падаше...Падаше лошо. Малко преди края резултата бе 9:3.<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">"Резултатът е вече 9:3. Носът ми гори от болка. Не трябва да се предавам. Ще се боря до дупка...И без оправдания. Усещам, че имам повече въздух от съперника. Атакувам левия му крак със захват между брадичката и рамото си и го свалям на земята. Бум! Две точки. Имам шанс...Усещам го. Резултат е 9:5, но остават само 15 секунди. Трябва ми туш и нищо друго. Противникът едва диша. "Челюстната трошачка" го влудява, раменете му са на тепиха."<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимкаНо миг преди туша съперникът на Кайъл успява да се измъкне с нечовешко усилие. Краен резултат 10:5. Това е. Край. Кариерата на най-уникалния борец в историята е завинаги в миналото. Последният мач на Кайъл Мейнард завършва със загуба.<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">За изненада на всички изтощеният, облян в пот съперник, идва при него в центъра на тепиха, смъква се полyжив на коленете си и...го прегръща. Преди да си тръгне му прошепва: "Да знаеш, че това беше най-трудния мач в живота ми". По-късно същия борец ще смаже всичките си съперници, печелейки шампионата безапелационно. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Кайъл остава неподвижен - той е съсипан, омаломощен и някак си изгубен и объркан в средата на тепиха. Съзнанието му все още отказва да приеме случилото се. Дори не си дава сметка какво става в залата: Публиката е станала на крака и скандира: "Кай-ъл! Ка-йъл! Ка-йъл!" И ето че треньорат Клиф Рамос - суровият човек с безизразно лице, който никога не изгуби вяра в него си позволява да направи това, което винаги е искал да направи - качва ce на тепиха, навежда се, грабва го в прегръдката си и го вдига на силните си ръце. Високо...там където да може да чуе и запомни завинаги песента на залата: "Ка-йъл! Ка-йъл! Ка-йъл!"<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимка

Днес Мейнард е само на 24 години, но вече е милионер и е натрупал преживявания за три живота. След като завърши с пълно отличие гимназия, младежът стана успешен бизнесмен, отваряйки собствена фитнес зала. Казва се "Фитнес Без Оправдания". В момента също следва биохимия, но намира и време да обикаля страната, изнасяйки мотивационни лекции. Преди няколко години написа автобиография, която стана бестселър и на която между другото дължим описанието на последния му мач, за който прочетохте тук. Книгата естествено се казва "Без Оправдания". <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Наскоро Мейнард изкачи връх в Апалачите и твърди, че някой ден ще стъпи на Еверест. Наел е голяма къща с още двама колеги в близост до Университета. Две от спалните са на първия етаж. Третата е на втория и до нея се стига по стръмно, дълго стълбище. Познайте коя спалня е избрал Кайъл? И още нещо - приятелката на Кайъл е зашеметяващо красивата Мис "Западна Вирджиния". Отношенията им са сериозни и това не трябва да ви изненадва - Кайъл Мейнард има особен ефект върху всички около себе си. Ако прекарате само пет минути в компанията му неусетно ще престанете да виждате неговото увреждане и причината е, че той самият отдавна е решил да не му обръща внимание. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимка

Ние хората сме забележителни млекопитаещи. Някой би казал че природата ни е дарила с невероятен капацитет за адаптация. Ако едно сетиво ни бъде отнето, ние компенсираме хипер, развивайки друго. В състояние сме дори да реорганизираме цели органи и системи, за да заместим липсата на други. Прочутото аржентинско дете Нико е красноречив пример. На тригодишна възраст се е наложило да бъде премахнато цялото дясно мозъчно полукълбо на момчето. В противен случай Нико е щял да загине покосен от чудовищни епилептични припадъци. Днес, Нико е напълно нормален тийнейджър. Подложен на систематични външни стимулации и въведен в стройно изграден социално-учебeн климат, Нико успява да развие лявото си полукълбо така, че то да поеме функциите и на дясното. Ще ви трябва рентген за да повярвате, че в черепа на това дете има половин мозък. Човек е в състояние да изгради неподозирани компенсаторни механизми, но истината е че хора като Кайъл са невероятна рядкост.<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Адаптация, като неговата, не е дар от природата. Тя е заплата от природата. Безценен хонорар, който преди да бъде получен трябва да бъде заслужен, изработен и изстрадан.<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимка

Най-упоритото животно на този свят не е магарето. Най-упоритото животно е човекът. И всичко, което му е необходимо, за да го докаже е една мечта. Всяко малко нещо, което Кайъл е постигнал е плод на къртовски труд - опит и грешка...oпит и грешка...oпит и...ycпех. Наскоро Кайъл Мейнард участва в схватка в ММА (смесени бойни изкуства). Момчето бе жестоко критикувано заради този мач. Наричаха го луд и циркова атракция, а най-злобните интернет анонимници го обсипаха с подигравки. Но те не са виновни и Кайъл не ги обвинява. Това са просто хора, които не разбират подхода на Мейнард към всяко нещо в този живот . Той никога не си е правил илюзии, че ще бие в ММА. Кайъл просто вярва че заслужава едно нещо - шанс. Шансът да живее като всеки човек, да вложи най-доброто от себе си, да се скъса от труд и да пробва всяко нещо което душата му пожелае. "Не всички ме разбират" - казва Кайъл - "Някои хора измерват живота си с материални неща - пари, коли, къщи. Аз измервам живота си с преживявания. Искам ги с пълни шепи. Всяко ново преживяване е нов капитал."<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Кайъл участва в ММА защото искаше да го изпита...един единствен път поне. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">И дори сега, в края на тази история все още се питаме как е възможно? Как ли? Обикновено невъзможните неща не съществуват случайно. Cлед като загубят от Кайъл много от изненаданите му противници се оплакват. Казват, че тъй като нямал крака и ръце те няма как да приложат захватите си. Представяте ли си, да се състезаваш срещу човек без ръце и крака и да се оплакваш! Когато чуе подобни оплаквания Кайъл се усмихва, защото разбира че мисията му е изпълнена.<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимка

Те ТЪРСЯТ ОПРАВДАНИЯ. Той не го е правил нито веднъж в живота си. Помислете си дали ще има нещо, което да ви спре в живота ако следвате следния принцип: Няма недостатък в този живот, който да не може да бъде превърнат в преимущество.<br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">И в края на краищата истината е, че тази история е възможна не само заради изумителния Кайъл, но и заради всички прегръдки, които толкова щедро раздавахме в тази статия. Прегръдки за родителите на Кайъл, децата в махалата, приятелите, съотборниците, треньорите, учителите, противниците му, съучениците, техните родители, обикновените хора на улицата...Обществото. От него зависи толкова много - то е толкова често в основата на нашите успехи и неуспехи. То е дало ръце и крака на Кайъл. Точно то е причината да няма нужда от протези. Помислете колко е важно за човек като него още от дете да не се натъква на обиди и снизхождение. Да не среща поглед на отвращение или уплашена усмивка на улицата. Да бъде трeтирaн като равен, без специално отношение и отстъпки и от противници и от приятели. <br style="margin: 0px; padding: 0px;"><br style="margin: 0px; padding: 0px;">Качена снимка

Кайъл е вдъхновение в най-изчистения смисъл на думата. Вярвайки в него не можем да не повярваме и в себе си. Така че последният мач на Кайъл Мейнард още продължава и бива печелен всеки ден с нова хватка. Един на 10 милиона друг път! Този човек е един на 6 милиарда и когато след много години изтекат дните му сигурно ще си дадем сметка, че целият му живот е бил една голяма прегръдка за всички ни. А на нас...Hа нас остава да се възхищаваме и останали без дъх да продължаваме да се питаме: Как е възможно? Как е възможно човек да прегръща толкова силно...без ръце?


http://www.youtube.com/watch?v=uOk24NRX934&feature=player_embedded


Какво пречи на всяко БИ да се справя добре на ринг, освен калпавата подготовка?!

Ако на ринг не можеш да се справиш,какво ще правиш в една улична ситуация с n на брой нападатели?!

#39 Judoboy

Judoboy

    зле възпитан

  • Mодератори
  • 3947 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:де що има бой

Публикувано: 28 ноември 2011 - 16:24

На върха на пръстите
25 ноември 2011


Отрязаният пръст е потопен във формалдехид и поставен в запечатан буркан между яйцата и млякото на най-горния рафт на хладилника. Ще ви разкажа за пръста, разбира се, нo първо нека насочим вниманието си за малко към непретенциозната, черно-бялата снимка.

Погледнете я внимателно: в нея е всичко. Толкова е простичко. Цялата история - в двете ръце отчаяно вплетени една в друга. Те не трябва да бъдат разделени. В изнемощяващата им връзка се крепи цял един живот. Bърховете на пръстите трябва да продължат да се впиват едни в други с цената на всичко! Фалангите пищят от болка и искат да изскочат от ставите. Мускулите треперят. Потта е превърнала кожата в хлъзгава пързалка. Ръцете принадлежат на неизвестния на никого американски борец Рулон Гарднър и са вплетени около тялото на великия Александар Карелин – не толкова човек колкото природна стихия – унищожително явлние, каквото не е имало и едва ли някога ще има в света на борбата.

Рулон и Карелин са в клинч, като американецът е поставен в така нареченеата Качена снимка“неблагоприятна позиция”. Ако издържи без да раздели ръцете си, ще отбележи точка. Нещо, което никoй не е постигнал срещу Карелин от 6 години насам! Над един милиард човека гледат изнемогващото усилие на Рулон и си казват: “Никакъв шанс!”

“Никакъв шанс! - двете думи, които ме преследват цял живот.” – спомня си Рулон – “Винаги и във всичко са ме смятали за аутcайдер. Когато съм се родил, докторът за малкo щял да ме изпусне и съвсем сериознo казал следните, странни думи на баща ми: Да знаеш, че синът ти е склонен към произшествия.”

Не ви ли се струва от време на време, че случайностите понякога се самозабравят. Че някой, който е или много отегчен, или с много зловещо чувство за хумор, сякаш дърпа безотговорно конците на провидението… Има изненадващо много хора на този свят, които вярват, че ние всички се движим в гънките на невидима тъкан – енергия на битието, която може да бъде положителна и отрицателна и която определени личности са в състояние да привличат или отблъскват. Някои съзнателно – други подсъзнателно. Не съм много по мистиката, но ако такива хора наистина съществуваха, то Рулон Гарднър определено щеше да бъде един от тях. Днес и аз самият имам огромна необходимост да ви разкажа именно неговата неправдоподобна история. Историята на “аутсайдера”, на вечно подценения, на изоставения от късмета самотник.

Далече в западната част на щата Уайоминг, на 2000 метра надморска височина има красива, но много сурова местност, наречена “звездната долина”. Рулон е израснал тук, с още осем братя и сестри, работейки до изнемога по 16 часа на ден в семейната ферма. Районът е толкова див и рядко населен, че Рулон нямал почти никакви контакти извън семейството и буквално не знаел как да се държи в компания. Когато тръгнал на училище в най-близкия град, разбрал, че го чакат тежки години.

“Глу-пав и де-бел! Глу-пав и де-бел!”. Така скандирали децата в момента, в който видели несръчния му силует из коридорите на училището. Думите болят и оставят белези завинаги, когато плячката им е крехка, шестгодишна душа. Повече от три десетилетия са минали, но Рулон още ги помни. “Винаги съм бил много едър. Много склонен към напълняване. Какво да правя – такива са ми гените. Като малък се чувствах окован в голямото си, непохватно тяло” – казва Рулон.

Още в първи клас става ясно, че мaлчугaнът има тежка форма на дислексия, която ограничава възможността му да чете и да учи наравно с другите деца. Това, което другите научавали за един ден, му отнемало седмици. Накрая го включили в програма за изоставащи деца.

На осемгодишна възраст Рулон започва да оправдава странното пророчество на лекаря в родилното и в безумен инцидент в училище е прободен със стрела от лък. В болницата му казали, че е цяло чудо, че острието го е пронизало без да засегне нито един вътрешен орган. Същата година мoмчeтo излита от каросерията на камионетка, управлявана от 13-годишната му сестра. Намират го на шосето с леки контузии. Година по-късно ризата му се закача за зъбно колело и Рулон замалкo да бъде погълнат от огромен комбайн. Машината била спряна в последния момент. Kато хлапе Рулон бележи горе-долу средно по едно ходене на месец в спешното отделение, където го познават по име.

Рулон започва да тренира борба с надеждата, че спортът ще му помогне да създаде приятелства. Проблемът е, че координацията на младежа не можела да настигне тялото му. Отборът на гимназията му отива на голям турнир в Айдахо, където играе 122 мача срещу други отбори. Рулон участва в две схватки. Гимназията му печели 120 мача и губи само два. Двете загуби са двата мача на Рулон. “Някой ден ще стана голям борец” – казвал Рулон. “Никакъв шанс!” – казвали треньорите. Междувременно, Рулон продължавал сизифовските си усилия и в училище. “Това момче няма да завърши гимназия”, клатели глави учителите “Никакъв шанс!”
Но Рулон отказал да слуша скептиците, не се предавал и с огромно усилие се добрал до дипломата. Някъде между уроците и къртовската работа на полето успявал да намери и време за тренировки. Мако по малко, стъпка по стъпка изградил достатъчно техника и сила, за да му бъде предложена спортна стипендия в колеж.

“Виж какво, Рулон”, казал учителят му в гимназията, ”Ти си селско дете - не ставаш за виcше образование. Насочи се към някой занаят. Нямаш никакъв шанс дори да си вземеш приемните изпити.” Четири години по-късно Рулон завършва университета в Небраска с общ успех 5.00 и диплома на учител. Въпреки че поради безброй странни контузии не успява да спечели нито веднъж студентската титла, упоритият Гарднър е забелязан от Щатската Федерация по класическа борба и е поканен за тренировки с националния отбор. На световното първенство през 1997 Рулон има за пръв път нещастието да се сблъска с Александар Карелин. Легендарният руснак омита тепиха с американеца, използвайки любимото си и ужасяващо хвърляне с обратен захват на тялото. Двамата ще се срещнат три години по-късно на Олимпиадата в Сидни.

Качена снимка

Игрите в Австралия трябваше да бъдат формалност за Карелин. Това бе четвъртата Олимпиада в кариерата на най-великия “класик” за всички времена. От шест години никoй дори не бе отбелязал точка срещу него. В 13-годишната си кариера деветкратният световен шампион не бе губил мaч. “Сибирската мечка” бе събрала златните медали в три поредни Олимпиaди без да се натъкне на сериозна съпротива. Беше време за четвърти. На финала в залата присъстваха Хуан Антонио Самаранч и Хенри Кисинджър, за да връчат персонално златoтo на митичния богатир. Това бе единственото награждаване, което Самаранч щеше да извърши лично на тази Олимпиада.

“Помня, че Карелин, дори не загряваше преди мача. Това много ме вбеси, но също ми даде да разбера, че имам преимущество, тъй като ме подценява”, спомня си Рулон. “Аз нямам неговите невероятни релефни мускули и малко хора си даваха сметка, че всъщност бях в страхотна форма и вътрешната ми мускулатура беше много силно развита. Между другото на откриването повечето спортисти от американската делегация дори не ме удостоиха с поглед. Почти никoй нямаше представа кой съм. Нищо – скоро щяха да научат. В деня на схватката всички ме смятаха за аутcайдер. Всички, с изключение на мене. Не ме беше страх от Карелин. Не ме беше страх от нищо.”

За изумление на руския исполин Гарднър посреща всяка негова атака с активна защита, сила и интелект. Карелин не може да намери никаква пролука, никаква възможност за атака… никакъв шанс! Дори когато е поставен в партер Гарднър намира начин да контрира прочутата чудовищна сила на Карелин. Така се стига до началото на втората част и отчаяния захват на Рулон. Захват от “неблагоприятно положение”. В този миг някой ще направи снимка, запечатвайки момента завинаги, и ще ни дадe възможност точно сега да се взираме в побелилите от напрежение, вплетени пръсти на Рулон Гарднър. Но те няма да се разделят. Не и в този ден! Собственикът им е бил прекалено често в неблагоприятни ситуации и отдавна се е научил как да ги превръща в благоприятни. Във върховете на тези треперещи пръсти са събрани 29 години на къртовски труд, болки, обиди, нещастия, комплекси, пренебрежение, “глу-пав и де-бел” и всичко останало. Стоманения Карелин пусна захвата си пръв.

Една-единствена точка бе отсъдена за Рулон Гарднър, но тя беше достатъчна. Американецът имаше дробовете на човек, израснал на 2000 метра надморска височина. Издръжливостта му бе по-добра от тази на именития му съперник и 8 секунди преди края Карелин вдигна отчяно ръце: беше хвърлил всичко от себе си без да успее да отбележи точка. Минути по-късно объркания Самарaнч сложи златния медал върху шията на световно неизвестното селянче от Уайоминг. Мачът влезна в историята с името “чудото върху тепиха”. На закриването на Олимпиадата американските спортисти единодушно гласуваха знаменосец на делегацията да бъде добродушния гигант Рулон Гарднър: име, което вече никога нямаше да забравят. “Това си остава най-гордият момент в живота ми” каза Рулон.

Качена снимка

След като се прибира в Америка, Рулон е изумен от новопридобитата си знаменитост. Гостува в шоутата на Дейвид Летерман, Джей Лено и Опра Уинфри, а когато се прибира в Уайоминг, е посрещнат с мнoгoхиляден парад. Пристигнали хора дори от съседните щати на 7-8 часа път с кола. "Дори тези, които някога ме наричаха "Глупав и дебел", носеха плакати с моето име!” - спомня си Рулон.

Но победата срещу Карелин не е най-голямата в живота на Гарднър. Година и половина след прословутия мач, Рулон се сблъска с друга още по-ужасяваща стихия – майката природа. В един брутално студен февруарски ден Рулон излиза да кара сноумобила си и се загубва в огромната безбрежна, бяла пустош на западен Уайоминг. Късно вечерта пропада заедно с машината през заледената повърхност на реката Солт Ривър. Мокър до кости, Рулон почти не може да се движи и се подслонява полyжив между няколко дървета. Спасителните екипи го търсят, но след смрачаване започват да губят надежда.

Спомням си емисиите по CNN около изчезването на бореца и интервюто с бивш шеф на спасителна служба: “ В момента всяка минута е ценна. През нощта температурата ще падне до минус 30. Човек не може да оцелее цяла нощ в такива условия. Ако е жив, трябва да го намерят до 1-2 часа - иначе никакъв шанс!”

Рулон бе открит 18 часа по-късно в полусъзнание и състояние на тотална хипотермия. Бе прекарал нощта мокър до кости, без палто и огън при минус 30 градуса целзий. До ден днешен фактът, че e жив е смятан за чудо. Наложило се да махнат ботушите му с трион. Краката му представлявали черни, вкоченени парчета лед. Лекарите били убедени, че ще трябва да ампутират предната част и на двете ходила. “Въпросът е да проходиш отново. А за борбата забрави завинаги. Никакъв шанс!”

Но против всички очаквания краката му започнали да се възстановят. Наложило се да изтържат мъртвата кожа и част от тъканите със специална шкурка. Сложили пирони във всеки един от пръстите. Рулон минал и през серия от присаждания на кожа и терапия в барометрична камера. След година мъчителна рехабилитация ходилата били почти възстановени. Наложило се да ампутират само един от пръстите на десния крак. “Реших да държа пръста на горния рафт на хадилника си за да не губя уважeние към природата и да не забравям никога през какво съм минал, за да оцелея.”

Малко по-късно Рулон отново тренира с националния отбор. Преди квалификациитеКачена снимка за Олимпиадата яхва мотора си на път за тренировка, но е засечен от лек автомобил на магистралата. Огромното му тяло прелита над колата, стоварва се върху асфалта и… като по чудо се отървава без сериозни контузии! Малко по-късно обаче по време на баскетболен мач счупва жестоко китката си. Лекарите препоръчват сложна операция, която обаче ще го извади от квалификациите. Рулон избира да се състезава със счупена китка и успява да победи всичките си съперници. На Олимпиадата в Атина Рулон се състезава с полуразрушена китка и ходила, които все още кървят в обувките. Въпреки това успя някак си да грабне бронзовия медал, а сред борците, които елиминира, бе и нашият Сергей Морейко. Последният мач на Рулон се превърна в трогателен, емблематичен момент. Изстрадалият борец знаеше, че е дошъл краят на един много дълъг и много стръмен път. Човекът, който бе удържал в ръцете си могъщия Карелин, този път не успя да удържи нещо много по-силно - сълзите си. Те се стичаха по лицето му и капеха върху подгизналия от пот тепих. Рулон свали бавно обувките си и го сложи в центъра на тепиха, което в света на борците символизира краят на състезателната кариера.


На 24 Февруари 2007 година малък самолет катастрофира късно вечерта в огромното езеро Пауъл в щата Юта. Един от тримата пътници е бившият олимпийски шампион Рулон Гарднър. Самолетът потъва, но не и Рулон. Той уcпява да се измъкне от фюселaжа и след едночасово плуване се добира до брега. Температурата на водата била 7 градуса целзий. Гарднър отново прекарва ноща без подлсон и огън и е открит на сутринта без сериозни контузии. Както обикновено, неразрушимият Рулон отново е намерил начин да оцелее.

Някой навярно би казал, че Рулон Гарднър е човек с лош късмет. Друг би предположил, че той някак си привлича отрицателна енергия. Трети, като лекаря в родилното отделение, сигурно смята, че той някак е склонен към произшевствия. Самият Рулон просто вярва в себе си. Той никога, нито за секунда, не е гледал на себе си като на аутcайдер, а като на фаворит, който просто е попаднал за момент в “неблагоприятна позиция”.

От време на време всеки един от нас има усещането, че е аутcайдер. Че нещата са насочени срещу теб. Че късметът те е изоставил. Това е нормално: такъв е животът. Понякога ти щe си кучето, но друг път щe си дръвчето. Въпросът е да не губиш целите си и вяра в себе си, защото вярата винаги е способна да надбяга с много километри очакванията на другите. Ще дойде ден, в който съдбата ще замахне с юмрук и ще предложи и на теб ролята на аутcайдер… и ти ще я откажеш! Или поне се надявам да го направиш, след като си прочел историята на Рулон. Тя ни учи, че човек губи само тогава, когато той повярва, че не е фаворит. Дори когато 1 милиард човека ти казват че нямаш никакъв шанс е достатъчно един-единствен да не им обърне внимание: ти самият.

Тази история някой ден ще ви потрябва без да е нужно да ходите на Олимпиада. Може да е в момента, в който сте се изправили с прашка срещу Голиaт или сте загубили работата си, или някой е разбил сърцето ви, или се чувствате предадени, ограбени, наранени и изоставени. Или може би някои от вас дори ще са изпаднали в моята ситуация и най-скъпият ви човек ще лежи в далечна болница, на 9000 километра разстояние в очакване на голямата операция. Няма нищо, което да искам повече на този свят от това да бъда до този човек точно сега, да хвана ръката му и да му вдъхна поне толкова сили, колкото дясната ръка на Рулон Гарднър вдъхва на лявата на тази черно-бяла снимка. Но аз съм тук, толкова далече и понеже не знаех какво да направя, написах ето тази статия. С нея искам просто да кажа: “Мамо, не се предавай! Ние хората разполагаме със сили, които не разбираме. Сили на върха на пръстите, които са способни да опитомят всяка стихия. Тази история е за теб. Пращам ти ръката си и цялата могъща положителна енергия на този свят, с която разполагат синовете. Всичко ще бъде наред, защото знам колко си силна. Вярвай в себе си, вярвай в лекарите и вярвай в хората, които вярват в теб. Pазстоянието е без значение: Човек е там, където е сърцето му, така че ще бъда с теб всяка секунда и по личния съвет на Рулон няма да пусна ръката ти, докато съперникът не наведе победен глава без да е отбелязал нито точка.”

Миналата година Рулон Гарднър бе отново на крачка от нещастието. След края на кариерата си беше наддал огромно количество наднормено тегло. "Нямах представа, че съм станал 215 килограма" - каза Рулон -"Веднъж се видях по телевизията и се изплаших. Не можех да позная лицето си. Задъхвах се дори когато ходех и си дадох сметка, че сърцето ми едва ли ще издържи още дълго". Борецът реши да се включи в ТВ състезанието "Най-големия губещ". Този, който свали най-много килограми за cедем месеца, печели 250 000 долара. Рулон изгуби феноменалните 85 килограма и седмица преди края напусна състезанието, заявявайки, че не му пука за парите и че е постигнал целта си.

Наскоро Рулон Гарднър започна да тренира в Олимпийския център в Колорадо и заяви, че възнамерява да участва в квалификациите за игрите в Лондон идващата година. Олимпиада ли?! След толкова време?! С толкова много контузии?! На 40 години?! След първоначалния шок целият свят реагира по горе-долу един и същи начин: Никакъв шанс!

ИВО ИВАНОВ, Канзас



28 февруари 2007

Олимпийският и световен шампион по класическа борба при най-тежките Рулон Гарднър оцеля при самолетна катастрофа в езерото Пауъл на границата между щатите Аризона и Юта. Самолетът, в който е бил американецът заедно с пилота Ренди Брукс и неговия брат Лесли Брукс, е летял ниско, преди изведнъж да се вреже във водата. "Скоростта на самолета от 240 км/ч изведнъж стана 0 км/ч, и то само за две секунди", заяви Рулон Гарднър за Си Ен Ен. И тримата мъже успели да излязат навън, преди машината да потъне. Тримата мъже плували около един час в студената вода, преди да достигнат бряг. След това Гарднър и спътниците му прекарали нощта на открито без подслон, а сутринта били намерени от местен рибар. За щастие нито един от тримата не е получил застрашаващи живота травми или измръзвания. Все пак те са оставени под лекарско наблюдение за определено време. "30 минути са достатъчни, за да започне човек да изпитва ефектите на хипотермията при плуване при температура от 7 градуса. Това, че те са плували един час, а след това са прекарали нощта на открито без огън и подслон, е направо невероятно", заяви Стивън Люксен, горски надзирател в туристическия район на каньона Глен. "Мисля, че наистина съм един щастливец след това, което за пореден път ми се случи", заяви олимпийският и световен шампион по борба. Преди пет години Гарднър се загуби по време на излет със снегомобил в щата Уайоминг и прекара нощта на открито при температура от минус 25 градуса, преди да бъде намерен и спасен. Това доведе до измръзване на крайниците и ампутация на един от пръстите на крака му. През 2004 година Гарднър едва оцеля, след като бе блъснат от лек автомобил, докато караше мотоциклет. Рулон Гарднър стана олимпийски шампион на игрите в Сидни през 2000 година, а 12 месеца по-късно в Патра покори и световния връх. На олимпиадата в Атина американецът извоюва бронзов медал, след което се отказа от спорта.


Какво пречи на всяко БИ да се справя добре на ринг, освен калпавата подготовка?!

Ако на ринг не можеш да се справиш,какво ще правиш в една улична ситуация с n на брой нападатели?!

#40 Judoboy

Judoboy

    зле възпитан

  • Mодератори
  • 3947 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:де що има бой

Публикувано: 12 януари 2012 - 21:51

Героят Йовчев спечелил квота с разкъсан мускул


12 януари 2012 |

В Лондон вероятно Йовчев ще се опита единствено да влезе във финала на халки, като със сигурност няма да играе в многобоя Сн.: Bulphoto * * * Международната федерация по гимнастика официално потвърди, че Йордан Йовчев е сред гимнастиците, които са спечелили квота за олимпийските игри в Лондон. Така българинът става единственият в историята на този спорт, който има шанс да се появи на шестите си поредни игри. "Вече наистина ми е трудно. Отстрани хората ми казват, че изглеждам като младеж, но само аз си знам какво ми е. Играх без една ръка, но пък на върха на моментните си възможности. Много се радвам, че в крайна сметка успях", обясни 38-годишният Йовчев, след като стана ясно, че ще трябва да тренира поне до август, преди да сложи край на кариерата си. Единственият гимнастик в Лондон, който бе уважен от Ройтерс по време на предолимпийския турнир, бе точно президентът на родната федерация по гимнастика. "Със своята побеляла коса може да мине за треньор или съдия, когато влиза в залата. Но качете го на халките и годините просто изчезват. Всичко това - с разкъсан мускул в лявото рамо и силни болки в лакътя", пише Прита Саркар от Ройтерс. "Боли ме, че нямам златен медал от олимпиада. Но остарях и шансовете ми вече са около нулата. Не разчитам да печеля злато. Състезавам се за собствено удоволствие", признава Данчо. Английска телевизия също е направила кратък очерк за българския състезател, който отдавна е в историята на гимнастиката. "Много се радвам, че един такъв спортист успя да се класира на олимпиадата. Той е пример за всички как трябва да се бориш за мечтата си", обясни и шефката на БОК Стефка Костадинова. Вчера бе квалификацията при жените, като в нея участва Ралица Милева. В Лондон вероятно Йовчев ще се опита единствено да влезе във финала на халки, като със сигурност няма да играе в многобоя. Първо обаче ще се опита да се излекува в близките няколко седмици, за да може да се готви нормално. Той вече е готов с ново съчетание, с което смята да изненада съперниците си на олимпиадата. Влизането на финал би било чутовен успех за него и гимнастиката ни, информира "24 часа"
http://www.youtube.com/watch?v=51KQI32jiT0


Какво пречи на всяко БИ да се справя добре на ринг, освен калпавата подготовка?!

Ако на ринг не можеш да се справиш,какво ще правиш в една улична ситуация с n на брой нападатели?!




1 потребители четат тази тема

0 members, 1 guests, 0 anonymous users