Към съдържанието


- - - - -

За правописа


  • Please log in to reply
В темата има 43 мнения

#21 The Iron Lady

The Iron Lady
  • Дао
  • 106 мнения
  • Пол:Женски
  • От:София
  • БИ:Шотокан Карате До

Публикувано: 09 февруари 2005 - 14:02

Тъй тъй сме подхванали темата, дайте да почнем подред.
1. Кога се слага запетайки.
2. Кога се използва пълен член.
:)
П.С. Бих го написал, но филолозите ще ги структурират по-добре :)

<{POST_SNAPBACK}>


ОК, значи оставаме работата на филолозите и на батковците и какичките, да ги видим колко знаят?! :D Сега ще си проличи кой е слушал в часовете по БЕЛ :up:
Да живеем, не значи да дишаме, значи да действаме!
Жан Жак Русо

Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.
Шекспир

#22 Bersek_

Bersek_
  • Гости

Публикувано: 09 февруари 2005 - 15:00

Всъщност съм Ви благодарен, че подхванахте тези въпроси. До сега думата презумпция не я бях виждал написана и съм я запомнил така, както съм я чул (в час по математика). Но след днес, след като проверих в речника, вече зная не само как се пише, но и научих и едно нейно юридическо значение, което не знаех до сега.

презумирам (лат. praesumo) - допускам предварително, предполагам

презумпция (лат. praesumptio) - 1. Предположение, което се основава на вероятни предпоставки; 2. юр. Признаване не факт за достоверен, докато не бъде доказано обратното.

Отново изказвам благодарностите си към Вас.

П.П. Моля този от модераторите, който е отворил темата, да сложи своето име (или нечие друго) за авторско. Благодаря предварително.

#23 К.Т._

К.Т._
  • Гости

Публикувано: 09 февруари 2005 - 15:07

Ами аз отворих темата, но след като преместих мненията от другата тема, те излезнаха преди моето. Нищо де - няма да ти искам пари за авторски права :wink: А пък щом благодариш за корекциите - хайде погледни в речника и за думичката "иМпровизирам" - `щото до сега все с "н" я пишеш :up:

#24 Bersek_

Bersek_
  • Гости

Публикувано: 09 февруари 2005 - 15:25

Ами аз отворих темата, но след като преместих мненията от другата тема, те излезнаха преди моето. Нищо де - няма да ти искам пари за авторски права :wink:

<{POST_SNAPBACK}>

Явно не се изразих достатъчно ясно - не искам да съм автор точно на такава тема.

А пък щом благодариш за корекциите - хайде погледни в речника и за думичката "иМпровизирам" - `щото до сега все с "н" я пишеш :up:

<{POST_SNAPBACK}>

Добре, щом казваш.

#25 Bersek_

Bersek_
  • Гости

Публикувано: 09 февруари 2005 - 15:33

Импровизацията, или както повече ми харесва като израз - Да може да се мисли на бегом!

<{POST_SNAPBACK}>

Та реших да се поразтърся и виж какво намерих... Темата е Комбинации, форумът е Всички стилове. Знаех си, че зная как се пише тази думичка (иМпровизация)!!!

#26 The Iron Lady

The Iron Lady
  • Дао
  • 106 мнения
  • Пол:Женски
  • От:София
  • БИ:Шотокан Карате До

Публикувано: 09 февруари 2005 - 15:40

Bersek, недей да се ядосваш толкова. Темата си е хубава! Даже много по-рано трябваше да се отвори една такава, че като гледам какви нови думи се пишат понякога... направо зле ми става! :throwup:
Да живеем, не значи да дишаме, значи да действаме!
Жан Жак Русо

Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.
Шекспир

#27 К.Т._

К.Т._
  • Гости

Публикувано: 09 февруари 2005 - 15:56

Е, значи това:

Нали Войнът трябва да може да инпровизира?

най-вероятно е било печатна грешка. Тези "не ги броим" - на всеки се случва :) Но войн (или воин - и двете са правилни) се пише с малка буква, `щото не е собствено име:wink: :up:

#28 Bersek_

Bersek_
  • Гости

Публикувано: 09 февруари 2005 - 16:07

Е, значи това: най-вероятно е било печатна грешка. Тези "не ги броим" - на всеки се случва :) 

<{POST_SNAPBACK}>

Благодаря.

Но войн (или воин - и двете са правилни) се пише с малка буква, `щото не е собствено име:wink:  :up:

<{POST_SNAPBACK}>

Лично аз предпочитал Войн.
Главната буква е не само за собствени имена, а и когато нещо е важно и пишещия иска да наблегне на него. От друга страна Войн е собствено име за всеки, който върви по Пътя на Война... Или поне аз така мисля, а за мен това е важно.

#29 thugelena_

thugelena_
  • Гости

Публикувано: 09 февруари 2005 - 16:38

Но войн (или воин - и двете са правилни) се пише с малка буква, `щото не е собствено имеwink.gif

Главната буква е не само за собствени имена, а и когато нещо е важно и пишещия иска да наблегне на него.

Тука Берсек е прав, въпрос на семантика, нещо като Човекът с главно Ч :D

А на въпросите на Ред Драгън, ако може да се намеся от името на какичките:
1. Не мога да препоръчам достатъчно добро помагало за пунктуация, темата е много обширна, направо трябва да се връщаме докъм 4-ти клас по старата програма :D
2. Само подлогът в изречението се членува с пълен член. Подлог е вършителят на действието. Оттук обаче произтичат някои трудности, защото невинаги вършителят на действието е лице. Пример: Договорът се подписа от генералния директор в присъствието на адвокати. Съветче: никога да не се членува с пълен член дума, пред която има предлог в изречението. Магария: в някои изречения има двоен подлог: Адвокатът е тъмнокосият. Тук глаголът "съм" е добър индикатор :wink:
За по-сбитичко обяснение не се сещам :(

Това мнение е редактирано от thugelena: 09 февруари 2005 - 16:52


#30 К.Т._

К.Т._
  • Гости

Публикувано: 09 февруари 2005 - 16:52

Тука Берсек е прав, въпрос на семантика, нещо като Човекът с главно Ч  :D

Така е, аз говорех по принцип, но в този смисъл - спор няма :chinese:

#31 Onq

Onq
  • Дао
  • 2002 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:на майната си...
  • БИ:ГСБ

Публикувано: 09 февруари 2005 - 17:32

К.Т. може да си мислиш че т... си правя,ама много често ползвам "гъзъ",та би ли ми казал как да го членувам тоя гъз? :D

#32 К.Т._

К.Т._
  • Гости

Публикувано: 09 февруари 2005 - 18:05

:hysterical: Ами в случая членуването ще зависи както от члена, така и от гъза. Ако гъзът е мъжки - не съм компетентен, `щото нямам опит, пък вече ми е късно да се пренастройвам. Виж, ако е женски - тогава друг въпрос, ама ще си затрая, да не каже някой че си правя реклама :D

#33 Gajdin

Gajdin

    Shinkyokushin

  • Дао
  • 374 мнения
  • Пол:Женски
  • От:София
  • БИ:Shinkyokushin

Публикувано: 09 февруари 2005 - 22:14

Дааааа, очевАдно е, че т...к си правите :) мъдераторите :)
We will make a man of you or kill you trying. Maybe both.

#34 Kontra_

Kontra_
  • Гости

Публикувано: 09 февруари 2005 - 23:41

Съветче: никога да не се членува с пълен член дума, пред която има предлог в изречението.

абе ученото си е учено и тва е една бая ентелигентна проверка - "дума пред която има предлог не мое да бъде подлог" - някой се изкряска :)
малко по-брутално разяснение пак в тая връзка е, че подлогът е в именителен падеж (кой - той ) и никви лайна във винителен или дателен ( кого - него/ на кого - на него ) не могат да бъдат подлог
другата що-годе академична проверка, дет в момента изскача в болния ми мозък е, че подлогът винаги го криви на сказуемото, демек ако нещо заслужава пълен член ( я неко подлог, я неко изрусена подложка;D ), то кат му менкате рода или числото съответно ше се update-не и сказуемото :)

#35 water_rat_

water_rat_
  • Гости

Публикувано: 10 февруари 2005 - 10:29

Дааааа, очевАдно е, че т...к си правите :) мъдераторите :)

<{POST_SNAPBACK}>

Абе, т...к да става - време да минава ... :chinese:

#36 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Дао
  • 612 мнения
  • Skype: nedelin_istorik :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:гр. Пловдив
  • БИ:ju jutsu, karate, nin jutsu...

Публикувано: 10 февруари 2005 - 20:44

Главни букви се пишат в следните случаи:

В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.
В собствени имена:
в имена на лица, в презимена и в прякори.
в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.
в имена на небесни тела като астрономически понятия.
в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Забележки:

Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.


с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Забележка:

Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.


Tитли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:
в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.
относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.
С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#37 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Дао
  • 612 мнения
  • Skype: nedelin_istorik :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:гр. Пловдив
  • БИ:ju jutsu, karate, nin jutsu...

Публикувано: 10 февруари 2005 - 20:45

Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода. Пренасянето става по следните практически правила.


Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.
От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во.
Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.
Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.
Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.
Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие
/не на-дмощие/, по-хвала /не пох-вала/.
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#38 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Дао
  • 612 мнения
  • Skype: nedelin_istorik :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:гр. Пловдив
  • БИ:ju jutsu, karate, nin jutsu...

Публикувано: 10 февруари 2005 - 20:56

Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.
В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.
В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.
В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.
Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.
Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.
При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.
Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.
При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#39 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Дао
  • 612 мнения
  • Skype: nedelin_istorik :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:гр. Пловдив
  • БИ:ju jutsu, karate, nin jutsu...

Публикувано: 10 февруари 2005 - 20:57

След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.
Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.
“Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч
“Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.
Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.


Препинателни знаци


Точка( . ) | Въпросителна( ? ) | Удивителна( ! ) | Запетая( , ) | Точка и Запетая( ; )
Тире( - ) | Двоеточие( : ) | Кавички( " ) | Скоби( () ) | Многоточие( ... )


горе^ Точка
Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова.
След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.
За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.
Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.
горе^ Въпросителна
Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?
След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.
В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.
горе^ Удивителна
Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!
Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:
Браво! – Братя мили!
горе^ Запетая
В рамките на простото изречение запетая се употребява:
- За отделяне на еднородни части помежду им.

При изреждане.
Забележка:
Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.

При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.
При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.
При еднородни части, свързани със съюзи както - така и
колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.
За отделяне на повтарящи се думи помежду им.
- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили.
Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.
Забележка:

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.

- За отделяне на особените части на изречението.

а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.
Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.
Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.
Забележка:

Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

- За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.

В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.
Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.
Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето заощ, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.
Забележка:

В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.

Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.
Забележки:

При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.
Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.
Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.


Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.
Забележка:

Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.

Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.
Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
Пред съюза и, употребен еднократно.
Забележки:

Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.
Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.
Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.


Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.


Забележка:

Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.
При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи.
Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.
При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.
Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.


Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.


Забележки:

Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.
Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.


Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.


Забележка:

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.

Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.
Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.
горе^ Точка и запетая
Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.


горе^ Тире
Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.
Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!
За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.


горе^ Двоеточие
Двоеточие се пише в следните случаи:

Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.
Забележка:

Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.

Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:

- Колко цветя! Колко цветя!

Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

горе^ Кавички
Кавички се използват в следните случаи:

За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.
Забележки:

Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/
Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:


“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/

“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”

“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”

“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”

Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.


Забележка:

При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.

горе^ Скоби
Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.
горе^ Многоточие
Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:

В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ...
При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже и пр.
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#40 water_rat_

water_rat_
  • Гости

Публикувано: 11 февруари 2005 - 13:21

Ба-а-ах ма`аму! Оцъклих се :) и оставам безмълвен!

Това мнение е редактирано от water_rat: 11 февруари 2005 - 13:21