Към съдържанието


- - - - -

Илицюан


  • Please log in to reply
В темата има 28 мнения

#21 К.Т._

К.Т._
  • Гости

Публикувано: 03 октомври 2011 - 18:09

Александър Скалозуб за еволюцията на илицюан - преводът е мой, от сайта http://www.iliqchuan...index.php?id=82.

"Размисли за илицюан
Когато за първи път се срещнах с изкуството илицюан, то ми изглеждаше като формалните упражнения и методи за работа с партньор в тайдзицюан. Попитах учителя какъв стил на тайдзицюан е неговото изкуство. Неговият отговор ме изненада много. Той каза, че в илицюан произлиза по-скоро от синицюан, отколкото от тайдзи. В началото бях много изненадан. Но в процеса на моите занимания, както и от четене на различни видове теоретични материали, разбрах че не исторически, а по-скоро еволюционно илицюан се е развил от синицюан. По отношение на историчността, можете да прегледате раздел "История", въпреки че там историята не е описана много конкретно. Има имена, има названия на стилове, но генеалогията не е описана. Вероятно, това произтича от факта, че представителите на семейство Чин не са били особено образовани, не са писани семейни хроники. Е, бих искал да представя някои свои размишления, а не да се ровя в историята ...
Какво имам предвид под еволюция от сини? В много традиционни стилове се говори за "форма" и "безформеност". Класическият даоистки подход към този въпрос е, че трябва първо да овладее форма, да се постигне в съвършенство, и тогава тя може да бъде отхвърлена като безполезна, тъй като вие ставате безформен, като самото Дао. Така е било в продължение на много векове, но в развитието на различни видове бойни изкуства, често е възниквал въпросът за "пряк път", т.е. към безформеното без предварително постигане на форма. Една версия на безформен стил, който съм виждал се наречаше "Слънчев дракон". Това бешее форма на движение по кръг (64 стъпки), в който ръцете се въртят в кръгови маршрути, описвайки монадата тайдзи, и има само два вида завъртания - "Дракон лети около Слънцето" и "Дракон лети около Луната." Във формалните упражнения нямаше нито едно техническо действие, което може да се нарече "похват" ...
Друг опит да се създаде безформен стил е прочутият цзецюандао (джийткундо) от безсмъртния Брус Лий ...
Мисля, че е имало още много опити от подобно естество, но най-успешният от тях, както и най-известният е ицюан, създаден от Уан Сяндзай. Както е известно, Уан Сяндзай изучавал от известни майстори различни "вътрешни" стилове, също стига до идеята за "безформена изкуство" и дори е успял да го изгради в система и го нарича ицюан - "Юмрук на волята". Изкуство е доказало своята жизнеспособност и е станало изкуство не само на един майстор, а се е предавало и все още съществува. И дори един мой познат е имал неблагоразумието да се сбие с внук на Уан, резултатът е един „полет”, загуба на съзнание, и три счупени ребра (може би самият той ще напише за това, защото влиза в този форум).
Все пак, Уан Сяндзай е започнал изучаването на бойните изкуства със синицюан от Го Юншън, където става официален наследник на школата...
Син - форма, и -воля. Уан е решил да отхвърли "син" и да се зе заеме с развитието "и". По принцип той използва методите на "стоенето в стълб". Но, както твърдят източници, не са били много желаещите да се занимават по такъв скучен начин. В резултат на това Уан въвежда в практиката си конкретни технически похвати с което разнообразява тренировъчния процес...
Илицюан може да се разглежда като следващ етап от еволюцията на ицюан. Не вътре в някоя школа, защото аз съм сигурен, че няма пряка връзка между тези стилове, а като развитие на бойните изкуства като цяло. От тази гледна точка може да се разглежда раждането на илицюан от синицюан. В синицюан се казва, че чрез формата ние проявяваме "и" (волята), чрез проявата на волята ние направляваме "ци", а чрез "ци" се проявява "ли" (силата).Но приемането на каквато и да било форма, изпълнението на някакъв вид технически действия, ни извежда от реалният поток на времето. Т.е. когато техническите действие езапочнато, вие не можете да промените с променящата се ситуация, докато действието не е завършено, което означава, че в този момент може да бъдем поразени от противника. Поради това, формата трябва да бъде отхвърлена ...
В илицюан, както в ицюан, различните видове "стълбова работа" са основна част от практиката. Формата на стълба, така наречените "три кръга", с горна, средна и ниска позиция на ръцете е от основно значение. Тя се използва в илицюан навсякъде – и като самостоятелно и като способ за специфично трениране, дори и формалният комплекс на илицюан е всъщност "динамичен стълб." Във формалния комплекс няма "прийоми", но има различни видове промени в "стълба", както и различни видове приложения на усилия "дзин". В работа по двойки също няма технически елементи а има основни движения с ръцете (въртене по часовниковата стрелка и обратно на часовниковата стрелка), където се учите да чувствате точката на контакт, контролиране на въплътените в тялото принципи и телесни промени в зависимост от настъпващите промени в точката на контакт с ръката на партньора. Това дава възможност да се възприема насочената сила в същия момент, в който има контакт с ръката на противника, независимо дали това е удар, захват или други действия ...
Разбира се, в илицюан има регламентирани действия, но най-вече те не са свързани с технически елементи, а с естеството на човешкото тяло (т. нар. физически принципи).
В илицюан има много динамика, и в това той е може би по-интересен за изучаване отицюан. Динамиката на илицюан е по-близо до тайдзицюан. И тук се въплъщават основните принципи на тайдзи, като хармония на "Ин и Ян" не-съпротива, промяна с промените ... Външно, таолу на илицюан е "брат" на тайдзицюан, и нищо не напомня за синицюанските корени.
Ето каква любопитна метаморфоза се е получила в еволюционния процес. Синицюан се трансформира в тайдзицюан в стремежа към безформеност.
(Почти като при Сун Лутан :-)))

Послепис: Моля, не ме ругайте за стила на представяне, тъй като това не е статия, отделни разсъждения, вдъхновени от различни видове въпроси заилицюан.

Александър Скалозуб"

#22 Pei Jun_

Pei Jun_
  • Гости

Публикувано: 03 октомври 2011 - 21:16

Много добре казано относно еволюцията. А за динамиката в И Цюан може да поспорим. Има си я и то доста дори в стълбовата работа има динамика и колкото повече напредваш толкова по интересно става. И на пук на общоприетото мнение И Цюан не е само стоене в стълб, макар стълба да присъства във всеки един аспект на стила. Предполагам същото се отнася и за И Ли Цюан. Би било интересно да се сравнят двата стила като концепция и методика на работа. Кокото повече тренирам И Цюан толкова повече в мен се затвърждава убеждението, че в един стил от съществено значение е методиката на тренировка, а не толкова формите и техническите приоми те по скоро само илюстрират принципите.

Хайде захващайте го този И Ли Цюан, че да обменяме опит :tooth: Поздрави :chinese:

Това мнение е редактирано от Pei Jun: 03 октомври 2011 - 21:18


#23 Доктора_

Доктора_
  • Гости

Публикувано: 04 октомври 2011 - 10:05

Стълбовата работа (джан джуан) е важен елемент от И-Цюан/Да-Чен-Цюан, И-Ли-Цюан, Ба-Гуа-Джан, Сн-И-Цюан, Тай-Дзи-Цюан и други традиционни стлове на Кунг-Фу. Тя обаче, както и "бутащите ръце" (туй шоу) не трябва да се абсолютизират и да се смята, че изграждат надеждно бойния потенциал. Това заедно с формите (таолу; там където ги има) и отделните техники са само елементи от цялостната подготовка за реален бой и изгражданет на специфична психо-физическа култура. Нашия колега Симо Тошолов, който от години живее и тренира Кунг-Фу (Чуо-Дзяо и И-Цюан) в Китай беше споделил свои опитности и наблюдения от практиката в тази насока. Неговият основен стил е Чуо-Дзяо-Цюан ("Бокс тъпчещо стъпало")и при посещенията си в най-реномираната школа по И-Цюан в Пекин (мисля, че беше Академията по И-Цюан на братята Яо)е установил, че има сериозни практикуващи, които можели да стоят в джан-джуан до 4 часа! Въпреки това при свободните двубои те не успявали да се справят добре срещу мощните и коварни ритници от Чуо-Дзяо на Симо! В тяхната школа Симо е практикувал около 2 години, а в Чуо-Дзяо над 15 години. В тази Академия по И-Цюан ходели редовно и японски бойци от Карате да подобряват уменията си...... :Bulgaria:

#24 К.Т._

К.Т._
  • Гости

Публикувано: 04 октомври 2011 - 11:54

Хайде захващайте го този И Ли Цюан, че да обменяме опит :tooth: Поздрави :chinese:

Ами захванали сме го. През юни А. Скалозуб със съпругата си бяха на почивка в Поморие. Обади ми се и каза:"Ако искаш да тренираме - идвай!" Аз исках и отидох ;) По-късно дойде и още един от нашата група - Дани. И така, 10 дена от сутрин до вечер той се занимаваше с нас. Както и предполагах, знае и може много и най-вече - изключително добър учител и готин човек ("руска душа" в най-добрия смисъл на думата). За мен беше много полезно - попълних доста пропуски в практиката си. В методическо отношение системата е изключително добре разработена - неща, до които в тайдзицюан се достига след години практика, тук е обясняват още в началния етап на обучение и се усвояват в несравнимо по-кратки срокове. Особено важно е, че се дават ясни критерии за правилност на изпълнение на всеки елемент от практиката, както и за нивото, до което си достигнал. Направипме и учебен филм (за лично ползване). Който се интересува - да пита, а още по-добре - да заповяда на "полянката" :)

#25 Доктора_

Доктора_
  • Гости

Публикувано: 04 октомври 2011 - 15:34

Личното ми мнение е, че подобни "безформени" стилове като И-Ли-Цюан, И-Цюан (Да-Чен-Цюан; Тай-Ки-Кен - японския вариант на школата), Джиит-Куон-До, Дзу-Ян-Мен ("Спонтанен бокс") и др., в които липсват тренировъчните комплекси (таолу) могат да се практикуват само от по-напреднали в Кунг-Фу. За да схванете принципите им; бойната тактика и стратегия и да можете да ги прилагате, са нужни опит от минимум 5-10 години в някой друг стил на Кунг-Фу или друго бойно изкуство. Показателно е, че почти всички големи имена в тези стилове преди това са практикували и други стилове като Син-И, Ба-Гуа, Тай-Дзи, Джудо, Уин-Чун, Шаолин-Цюан, Бокс и др. Самият Александър Скалозуб преди да се заеме с И-Ли-Цюан примерно се е занимавал с Уин-Чун, Карате Киокушинкай и др. Без наличието на подобна реалистична база (особено в свободния спаринг) не би могло да има напредък в по-фината система - т.е. преди да почнем да пишем стихове, поезия и да правим калиграфия и нужно да научим азбуката, граматиката и начинът да се изразяваме изящно! "Безформените" стилове на Кунг-Фу наистина съкращават Пътя, но това може да бъде сравнено с двата вида просветление в източните духовни практики (даосизъм, дзен/чан, ортодоксален будизъм, тантра и др.). При първия вид имаме постепенно натрупване на опит и различни видове практики, които водят до "просветлението" или Истината. Съгласно втората доктрина, просветлението може да дойде и внезапно (т.нар. "сатори" в дзен будизма) по време на медитация или при извънредни обстоятелства. ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ ВНЕЗАПНОТО ПРОСВЕТЛЕНИЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ, НО МОЖЕ И ДА НЕ ДОЙДЕ! Докато по-бавния път на всекидневната "черна работа", следвайки изпитани от векове методи и верни рецепти (особено ако имате добър учител) винаги води към определени положителни резултати. ТОВА ВАЖИ В ГОЛЯМА СТЕПЕН И ЗА ПРАКТИКАТА НА БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА. :chinese: :yin-yang: :chinese:

Това мнение е редактирано от Доктора: 04 октомври 2011 - 15:38


#26 Pei Jun_

Pei Jun_
  • Гости

Публикувано: 04 октомври 2011 - 20:40

Стълбовата работа (джан джуан) е важен елемент от И-Цюан/Да-Чен-Цюан, И-Ли-Цюан, Ба-Гуа-Джан, Сн-И-Цюан, Тай-Дзи-Цюан и други традиционни стлове на Кунг-Фу. Тя обаче, както и "бутащите ръце" (туй шоу) не трябва да се абсолютизират и да се смята, че изграждат надеждно бойния потенциал. Това заедно с формите (таолу; там където ги има) и отделните техники са само елементи от цялостната подготовка за реален бой и изгражданет на специфична психо-физическа култура.


Точно, лошото е, че на места в някои школи абсолютизират само формите (Тао Лу) и си фантазират, че са невероятни в реалния бой. И ето ти лошо име за доброто старо Кунг Фу. Познавам такива хора.


Нашия колега Симо Тошолов, който от години живее и тренира Кунг-Фу (Чуо-Дзяо и И-Цюан) в Китай беше споделил свои опитности и наблюдения от практиката в тази насока. Неговият основен стил е Чуо-Дзяо-Цюан ("Бокс тъпчещо стъпало")и при посещенията си в най-реномираната школа по И-Цюан в Пекин (мисля, че беше Академията по И-Цюан на братята Яо)е установил, че има сериозни практикуващи, които можели да стоят в джан-джуан до 4 часа! Въпреки това при свободните двубои те не успявали да се справят добре срещу мощните и коварни ритници от Чуо-Дзяо на Симо! В тяхната школа Симо е практикувал около 2 години, а в Чуо-Дзяо над 15 години. В тази Академия по И-Цюан ходели редовно и японски бойци от Карате да подобряват уменията си...... :Bulgaria:


Тази история я споменаваш за незнам кой път вече. Според мен обаче нищо не доказва. Някой трениращ Чуо Дзяо над 15 години се бил или по точно играл спаринг с някакви хора трениращи в известна школа в Китай И Цюан. То е ясно, че самото стоене в стълб няма да те научи да се биеш, но какво значи сериозни практикуващи стоели по 4 часа. Само от приказки можем да гадаем кой на какво ниво е бил и колко сериозни са били практикуващите "неуспяващи да се справят добре с ритниците от Чуо Дзяо".
В тази Академия наистина ходят редовно японци трениращи Тай Ки Кен за карате трениращи незнам, но мога да питам. В тази Академия редовно ходят и групи водени от А. Калиш и всеки път ме канят да се включа, но парите все не достигат за сега. Ходят и много други чужденци. Тренировъчната програма е по 8 часа на ден разделени с обедна почивка. Начинаещите наблягат на стълба и ши ли, а останалите в зависимост от нивото на туй шоу и сан шоу.


Личното ми мнение е, че подобни "безформени" стилове като И-Ли-Цюан, И-Цюан (Да-Чен-Цюан; Тай-Ки-Кен - японския вариант на школата), Джиит-Куон-До, Дзу-Ян-Мен ("Спонтанен бокс") и др., в които липсват тренировъчните комплекси (таолу) могат да се практикуват само от по-напреднали в Кунг-Фу. За да схванете принципите им; бойната тактика и стратегия и да можете да ги прилагате, са нужни опит от минимум 5-10 години в някой друг стил на Кунг-Фу или друго бойно изкуство. Показателно е, че почти всички големи имена в тези стилове преди това са практикували и други стилове като Син-И, Ба-Гуа, Тай-Дзи, Джудо, Уин-Чун, Шаолин-Цюан, Бокс и др


Не съм много убеден в това. Братята Яо започват да тренират И Цюан още от деца под ръководството на своя баща. Нямам дани някога да са тренирали нещо друго. В техните школи и не само (при мен също) има практикуващи който никога не са се занимавали с друг стил и не виждам да са ощетени по някакъв начин спрямо другите. Дори обратното понякога при мен идват хора тренирали Карате, Айкидо и др. и просто отказват да се "пренастроят" на нова вълна. Постояно правят сравнение с стиловете които са тренирали преди и това много забавя напредъка им, а по някога го прави и невъзможен. За да научиш нещо ново чашата трябва да е празна все пак :chinese:
Аз лично смятам, че Кунг Фу е въпрос на себеизразяване. Това, че много хора са посветили години в търсене на подходящия за тях стил и са сменили по няколко докато открият себе си не значи, че този сценарий е задължителен. А и така наречените Безформени стилове не са чак толкова безформени. В пустотата има форма и във формата пустота, май :wink2: :yin-yang:

#27 Pei Jun_

Pei Jun_
  • Гости

Публикувано: 04 октомври 2011 - 20:45

Ами захванали сме го. През юни А. Скалозуб със съпругата си бяха на почивка в Поморие. Обади ми се и каза:"Ако искаш да тренираме - идвай!" Аз исках и отидох ;) По-късно дойде и още един от нашата група - Дани. И така, 10 дена от сутрин до вечер той се занимаваше с нас. Както и предполагах, знае и може много и най-вече - изключително добър учител и готин човек ("руска душа" в най-добрия смисъл на думата). За мен беше много полезно - попълних доста пропуски в практиката си. В методическо отношение системата е изключително добре разработена - неща, до които в тайдзицюан се достига след години практика, тук е обясняват още в началния етап на обучение и се усвояват в несравнимо по-кратки срокове. Особено важно е, че се дават ясни критерии за правилност на изпълнение на всеки елемент от практиката, както и за нивото, до което си достигнал. Направипме и учебен филм (за лично ползване). Който се интересува - да пита, а още по-добре - да заповяда на "полянката" :)


Ясни критерии, кратки срокове - всичко до тук като в И Цюан. Чувствам се поканен на тази прослувута "полянка", само че не знам кога ще сколасам да дойда. Поздравления от мен и успех в начинанието :)

#28 К.Т._

К.Т._
  • Гости

Публикувано: 04 октомври 2011 - 21:38

Когато сколасаш - тогава. Живи и здрави - там сме :chinese: Успехи и на теб :up:

#29 Доктора_

Доктора_
  • Гости

Публикувано: 05 октомври 2011 - 14:48

Определени неща и събития е добре да се повтарят за да не се забравят (история, форми, техники, практика, методики; кой кого набил и т.н.) :black eye: Що се отнася до методите на Кунг-Фу (130 основни стила и около 400 разновидности), това е въпрос на лични предпочитания и различни опитности - различните методи обаче водят до едни и същи неща във върха (за съжаление малко практикуващи стигат до там)...... :coffee: