Към съдържанието


Снимка

Защо тренирате...


  • Please log in to reply
В темата има 215 мнения

#1 bbobby

bbobby

    бездействащ

  • Mодератори
  • 481 мнения

Публикувано: 13 октомври 2002 - 18:08

за мен лично нещата стоят така...още в детството си като гледах филми за бойни изкуства изтръпвах и ме изпълваше едно особено душевно чувство, неподлежащо на описание (особено ако видех човек в кимоно - тоест каратист). незнам защо, но имам странен афинитет именно към шотокан карате. това, заедно с непреодолимото чувство за човешко достойнство (не само моето лично) ме тласнаха към тренировките. някак винаги съм знаел, че ще играят главна роля в живота ми. все още винаги, когато видя че някой по-силен мачка по-слаб кръвта ми се качва в главата , побеснявам и забравям всякакви приказки за хармония и смирение и ми идва да осакатявам и убивам (засега все още само съм пребивал такива хора, но никога не е късно за по-генерални действия) :angrrr: това особено важи ако по-слабия е с невъзможност да се защити - фина жена, дете, старец, някой с недъг или осакатен, или пък човек за когото физиката не играе роля в живота му (учен, диджей или нещо дето няма общо с физиката). мисълта, че някой, дето единственото му превъзходство над другия е физиката му (в повечето пъти дар от природата) и благодарение на това може да прави каквото си иска, ме кара ден след ден да ходя и да тренирам. а и с обучението си компенсирам в голяма степен недостатъците си - и физически, и като характер.

Над 1 милион българи страдат от затлъстяване. 40% от тях са мъже, 34% - жени.

А другите (26%) какви са?
Азис и pa6ata!

#2 Grisha

Grisha

    обичайният заподозрян

  • Mодератори
  • 2066 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Мирно село
  • БИ:Света вода ненапита

Публикувано: 13 октомври 2002 - 19:04

Мойте първи стъпки в БИ не бяха подтикнати от такива благородни цели като тези на bbobby (да помагам на слабите и подтиснатите) :)
Просто още като малък се биех доста /и ме биеха от време на време/, та след като гледах "Манастира Шао Лин" и "Хон Гил Дон", исках и аз да бия по 10 човека, ако ме закачат, да скачам по покривите и да ходя под земята :)
Не можах да науча тези умения, обаче това промени коренно живота ми /в по-добра насока, смятам/.
Нещата, които сега ме карат да продължавам да тренирам, след като приключих със състезанията (преди това ми беше целта), са полезните умения, които смятам са необходими на всеки съвременен човек при сегашната действителност, добрата форма и здраве, още повече, че работата ми е свързана с постоянна конфронтация (охрана).
Тренировката в залата ми помогна да изразходвам голяма част от агресията си. Мисля, че в боя, колкото и да е груб, има някаква красота, идея, замисъл.
Зависи как ще подходиш към него.
Занимавам се с JKD, защото то ми дава голяма свобода да експериментирам, да проявя мисъл и творчество, а не да се подчинявам на готови канони; не ми слага рамка, в която трябва да се побирам.
Възможността да защитиш достойнството си също ме е придържала към принципите на БИ (моята жена казва, че съм маниак :)
Много пъти уменията ми /колкото и скромни да са/ са ми помагали в нужда -това е достатъчно за мен, да имам стимул да продължавам.
Не на последно място са контактите и приятелствата, и чудесните хора, с които БИ са ме свързали и продължават да ме свързват.
Чрез опита си ние откриваме краткия път след дълги скитания
Роджър Етъм


Тана-джутсу Всичко,което се случва е толкова вярно,че съществува,колкото и че не е реално.


black_cobra:
Например при крав мага има едно движение,с което счупваш носа на противника и после под такъв ъгъл го удряш,че набутваш парченца кост в мозъка му.


#3 borx_

borx_
  • Гости

Публикувано: 13 октомври 2002 - 19:34

Туко-що ми хрумна, че развитието на БИ в БГ е едно от най-добрите последствия от падането на комунизма(разбира се, има и други). Точно в началото на 90-те, освен силно изразеното западно влиание в страната имаше и други новости--като видео и Западни филми!!! И разбира се тези невиждани чудеса омагьосваха впечатлителните детски умове, какъвто по това време беше и моят. Така гледайки всички тези нинджи, самураи и други бойци се породи и моят интерес към БИ, отвел ме в първото доджо и превърнал се в голяма страст. А ползата от тренировките е огромна--тя променя не само начина на мислене, но и укрепва здравето. Лично аз не помня да съм настивала от много години насам. Та защо тренирам ли? Ще отговоря цитирайки афоризъм на Гичин Фунакоши:"ПЪТЯТ. КОЙ ЩЕ ГО ИЗМИНЕ НАПРАВО И ДОБРЕ." За да измина пътя направо и добре.

#4 metallist

metallist
  • Дао
  • 65 мнения
  • От:Пловдив
  • БИ:Taekwon-do

Публикувано: 15 октомври 2002 - 00:29

bbobby, кое дете не иска да тренира БИ? Като дете и аз исках, но родителите ми не ми даваха. Но по-късно реших, че ще се занимавм с Таекуон-до и никой не можа да ме спре. Заедно с няколко приятели започнахме да тренираме редовно. Повечето се отказаха. На първия изпит на който се явих бяхме 20-25 човека, след него продължихме 6-7. И така малко по малко за мен спорта се превърна в начин на живот.
Съмнявам се, че вече мога да спра!
  • bgcommander харесва това
Raise your hands swords in the wind!-------->HEAVY METAL

#5 TakemusuAiki_

TakemusuAiki_
  • Гости

Публикувано: 11 ноември 2002 - 13:43

При мен стана съвсем случайно :)
Съученичка ме запали, не знам по какъв повод се заприказвахме и тя ми спомена, че се занимава с Айкидо от 6-7 месеца, без да ми обяснява обаче каквото и да е за този вид Би.
И така тръгнаха нещата - отидох един ден с нея и противно на очакванията на всички, аз се запалих ужасно много.
Сега като се замисля изобщо не съжаляжам за това - Айкидо ми дава всичко, от което имам нужда. Айкидо запълва празнината в мен. Кара ме да се чувствам спокойна, а това е нещо, от което определено имам нужда :)
В последствие се оказа, че изобщо не е увлечение, както всички си мислиха, а е нещо, с което твърдо съм решила да се занимавам.
Определено не бих сменила Айкидо с каквото и да е друго БИ.

#6 cowboy

cowboy

    elesar

  • Дао
  • 21 мнения
  • БИ:TangRa

Публикувано: 12 ноември 2002 - 20:01

Аз нямам точен отговор на това защо тренирам. Просто, като малак тренирах, но тогава беше несериозно. След години, когато май бях първи курс в техникума видях обява за хва ранг до и нинджуцу и просто реших, че трябва да тренирам.
Отидох и се записах, макар че тогава не познавах никой в клуба, а и имах много за учене. Но вътрешно бях сигурен, че трябва да го направя.
Сега съм невероятно щастлив, че го направих. Открих най-добрия стил (поне за мен ТангРа е такъв), както за придобиване на бойни умения, така и от философска гледна точка. Това промени живота ми изцяло.
Това, което съм научил през тези години ми дава увереност и самочувствие във всичко.
  • bgcommander харесва това
...А когато те налегне настроение за работа,седни си тихо в някой ъгъл и чакай да ти премине....:)

#7 Troika

Troika

    Перекенде

  • Дао
  • 230 мнения

Публикувано: 14 ноември 2002 - 12:15

Тренирам, защото се оказа, че така се чувствам по-добре. По-добре в много ситуации от живота, а не само в тренировките. Защото искам да стана на 70г и да мога да се движа, скачам, бягам и имам тонус, а не да се движа като рахитичен. Тренирането само за да си избиеш комплексите в един момент не издържа - или избираш друга мотивация за да продължиш, или се отказваш, защото е прекалено тежко спрямо мотивацията ти. Може да се тренира дори само заради самото движение.

Въобще - така ми е по-добре, а като не тренирам, ми е по-зле.
Идеята за чистота на съзнанието е една голяма мръсотия.
Когато картата и теренът не съвпадат, вярвайте на терена - стара военна аксиома

#8 DarKnight

DarKnight

    Нов участник

  • Дао
  • 19 мнения

Публикувано: 25 ноември 2002 - 18:18

Ееей, и аз като TakemusuAiki случайно се срещнах с БИ, ама винаги съм искал да се занимавам с такива работи ! (не очаквах точно това което се оказа, ама няма значение :)
Troika, НАПЪЛНО съм съгласен с теб!
It cannot be seen, cannot be felt,
Cannot be heard, cannot be smelt.
It lies behind stars and under hills,
And empty holes it fills.
It comes first and follows after,
Ends life, kills laughter.

#9 kabal_

kabal_
  • Гости

Публикувано: 24 декември 2002 - 00:57

един ден видях обява, погледнах сайта, размислих малко, прецених дали мога да посветя цялото си време (ако се наложи) и се записах.
Сега разбирам, че така съм направил крачка в развитието на целите си - усъвършенстване. А и не пращя от мускули и ми беше писнало и на мен тва с баланса на силите та реших да въведа някакъв баланс. Пък и на мен ми се живее...

#10 NIKSANA

NIKSANA

    Отогай

  • Дао
  • 161 мнения
  • Skype: niksana86 :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:Хасково - София
  • БИ:Kyokushinkai(беше отдавна)

Публикувано: 24 декември 2002 - 23:35

Аз пък гледах една тренировка на киокушинкай след като един приятел ми пусна мухата! Но нямах възможност! След една година случайно разговарях с друг приятел и той се оказа, че тренира вътре доста време (тъй като до тогава не бях наясно със стиловете карате, не знаех че той тренира точно този стил, но знаех, че практикува каратето). Той ми обяснява близо 30 минути и аз много се запалих!
Отидох на тренировка с приятели и всичко ми се стори блестящо. След това се записах. От тогава са минали едва 3-4 месеца, но аз изгарям от желание да тренирам и не за да мога да млатя отворкото от дискотеката, а защото спорта ми харесва!
На ринга се качват двама.И двамата са достойни да спечелят , но печели този които е тренирал по здраво.Бъди най-добрият!!!

#11 Sapfira

Sapfira
  • Дао
  • 26 мнения
  • Пол:Женски
  • От:Patria est ubi bene
  • БИ:karate shotokan

Публикувано: 25 декември 2002 - 00:07

Тренирам от съвсем скоро -2 месеца - нищо време, но по-важното в случая е, че съм много ентусиазирана, имам невероятен хъс и желание за тренировки. А всичко при мен започна толкова неочаквано (това с интереса ми към БИ).
Преди 5 месеца усетих, че имам нужда да променя нещо в себе си, да преструктурирам коренно интересите и ценностите си, като си поставя нови цели, за да преоткрия и докажа себе си. И така реших, че имам нужда да започна с подръжкка на добрата си физическа форма ("анима сана ин цорпоре сано"както се казва).
Започнах да бягам всеки ден по 2,5км и да ходя на Тае Бо. Чувствах се перфектно, дори спрях цигарите и установих, че да спортуваш е страхотно и почнеш ли, няма спиране. Но в 1 определен момент започнах да изпитвам потребност от нещо по-възвишено, по-самоцелно. Не само обикновената, ежедневна физзарядка, а нещо, което да бъде начин на живот, философя. Така открих карате.
Още след първите 2-3 тренировки установих, че съм намерила това, което търсих - а именно приятели с близки до мен нагласа и интереси, цял 1 нов свят от мисли, настроения и възгледи, една нова и уникална по себе си йерархя, подчинена на невероятни ред и дисциплина. Все неща нехарактерни до този момент за мен (особено редат и дисциплината в какъвто и да било вид), но и крайно липсващи ми досега.
Ала както гласи древната библейска мъдрост "Който търси - намира!".., за намерилите пътят кам БИ мога да кажа само: Welcom to the real world!
:yin-yang:
Kogato horata osa6testvqvat svoq pat, patqt na Nebeto se osa6testvqva ot samo sebe si.

#12 Anonimen

Anonimen

    чудзи

  • Дао
  • 858 мнения
  • Пол:Мъжки

Публикувано: 26 декември 2002 - 01:50

Първият ми ден в детската градина започна, като се сбих с трима души. Така започна пътят ми в бойните изкуства ;D
Незнам защо но и след това много често ми се случваше да се сбивам с по трима човека наведнъж. Предполагам разбирате нуждата ми да се запиша на нещо, с което да се науча по-добре да се защитавам от подобни атаки.
Сега вече не се бия за щяло и нещяло и слава богу, но в един момент разбираш, че това продължава да те човърка и не те оставя намира, и искаш или не продалжаваш да тренираш, защото това се е превърнало в смисъл на живота ти...
Само пустото сърце обича своя път и само пустото сърце може да го извърви.

#13 North

North

    Злобар

  • Идващи Отвъд
  • 545 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Някъде в пространството
  • БИ:300 метра спринт.. ама напит!

Публикувано: 26 декември 2002 - 02:52

Като бях в 1ви клас се записах на лека атлетика (1986г), оттам тръгнах да се занимавам с каквото ми падне стига да е с физическа насока. През 1988г се записах на 1вия си курс по самоотбрана организиран от тогавашната местна "милиция". Милиционера, който водеше курса ми беше комшия а със синът му бяхме 1ви приятели. Той ме зариби с приказки от рода на:"Ще се научиш да пребиваш всеки, никой няма да може да те бие..", все такива истории.. Е аз бях само на 9 години, веднага се увлякох-ще мога да бия всеки :) Да ама не-на тия тренировки ръцете ми станаха лилави от китката до лакатя, често ми се случваше да куцам .. Всъщност това което ни учеха бяха прийоми от джудо и някакво Карате.. Ама нямаше прошка за никого :wink: А като се сетя от тия хвърляния колко ме болеше гърбът.. Та не беше много приятно ама си имах цел-някой ден да мога да млатя който си поискам. Това беше детската ми мечта.. Добре че ми дойде акъла да не се занимавам с глупости :D В последствие мисленето ми на тема БИ се промени, но точно бъдещото превъзходство над останалите беше началния ми тласък и още при първата възможност сложих началото. Сега нещата изобщо не стоят така. След като минах през достатъчно (за мен) видове БИ,като Карате (Карате-до и полицейския вариант), ТКД и кикбокс, изведнъж настъпи една вътрешна промяна. Настъпи кратък период от време в който живях с един китаец (тогавашен семеен приятел, чието име ме е срам, че не помня-викахме му Ян). Този човек ме запали по Тайдзи, всяка сутрин ставаше в ранни зори и изпълняваше форми, вечер при всеки залез правеше същото, аз стоях с отворена уста и наблюдавах красотата с която се движеше-не можех да оприлича движенията му с нищо друго освен с лек полъх на вятър. Ян забеляза интереса ми и за моя радост започна да ме въвежда в света на Тайдзи и хармонията. Доста скован си бях :) След като се разделихме вече знаех какво търся, получих своето удовлетворение и все още го получавам-ден след ден. Затова и продължавам-обичам усещането за хармонията която ми носи Тайдзи, обичам спокойствието което се настанява в мен в ежедневното практикуване. Бях насъбрал много агресия в мен, тя е грозно нещо-изяжда те отвътре, сега търся просто спокойствие-това спокойствие намирам в Тайдзи. Не обичам да си налагам ограничения, Тайдзи е начин душата да се изрази чрез тялото,затова и обичам да експериментирам.
Пожелавам ви и вие да намерите вашето спокойствие и хармония-независимо под каква форма ще е!
По-добре мъртъв пич отколкото жив педал!

#14 Zeebler

Zeebler

    Никаква

  • Дао
  • 27 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Пред компютъра
  • БИ:Мешано, практическо

Публикувано: 26 декември 2002 - 07:47

С БИ започнах за самоотбрана - фффф тежки времена бяха. Всеки ме подритваше.
И като характер бях ибати льольото. Едно момче ми говореше за бокс и колко яки
ще станем и т.н. Отиваме и на входа виждам, че и таекуондо имат и карате. Труден избор. И за да не се мъча да избирам, пък и имах късмет - онова момче тренирало преди таекуондо. Много му харесало. Пообясни ми доста неща. Даде ми и две книжки. Почнах упражненията в тях (за сухожилието) и базовите техники...
Промени се начина ми на мислене. Победих страха, омразата, срама... начина ми
на мислене се промени на 180 градуса. Придобих увереност, воля и самообладание.
Вече не се ядосвам и взимам решения по-лесно. Промених и външния си вид, походката, мимиките и жестовете си. Станах нов човек.
В БИ нй-важното е да запазиш спокойствия в битка и да ядосаш още повече противникам за да го победиш (тогава ти действаш, а той ръкомаха - важна е всяка
секунда, а чувствата, когато ги има, хабят от времето).
Пожелавам на всеки да достигне свободата на движението. Полъх на вятъра - много
точно казано.

#15 zoie

zoie

    Нов участник

  • Изпитателен Срок
  • 8 мнения

Публикувано: 29 декември 2002 - 20:33

Здравейте, участници във форума! {} Аз започнах заниманията си по карате още на 16 години (по мое време нямаше специализирани школи). Най-известната и единствена в Бургас беше в една стара сграда, недалеч от гарата. Посещавах заниманията редовно и с голямо удоволствие. До деня, в който непознати мъже ме пребиха. Неприятностите ми с мъжете започнаха от този ден. Сега съм още на толкова години и все така запалена по бойните спортове. Преди два месеца се записах в бургаския клуб "Интер" на занимания по кик бокс. След толкова години душевни терзания и загуба на вяра в себе си, сега се чувствам особено. Тренировката за мен е нещо като спасение от гадното и напрегнато ежедневие - работата, домашните подвизи. Вие всички може би сте доста по-млади от мен и имате, разбира се различни мотиви. Моят е единствено усъвършенстване и удовлетворение (поне частично) от резултатите. Но за мен е още много рано да говоря за резултати. Искам да се върна предишната увереност, не желая никой вече да ме пребива (претърпяла съм и други нападения, овладявайки вече ситуациите, но това са само огорчения). Мразя агресивните хора, а за жалост съм заобиколена предимно с такива. Аз самата съм свикнала само да се защитавам... :beer:

#16 Knobel_

Knobel_
  • Гости

Публикувано: 06 януари 2003 - 18:00

Много ми хареса идеята за поставянето на тази тема. Всеки, който е имал някога досег с БИ, е имал своята причина да направи опит да овладее част от неговата философия, техника, хармония.
Всъщност, днес много хора се занимават с БИ. Това е добре, но самата причина може би е някак странна – да се научиш да се биеш ? Точно това ме гложди от известно време и смятам да го поставя като тема във форума: защо продължаваме напред, след като веднъж сме започнали ? Защото изпитваме удоволствие или злоба ?
Не искам да се задълбочавам много в подобни размисли сега. Въпросът е, как започнах да тренирам. Като малък бях ужасно палав, по-скоро непоносимо луд и трябваше нещо да отвлече вниманието ми. Тогава семеен познат ми предложи да посещавам курсовете по ТКД в залата на военна полиция до Д’Ескрим. Просто тренировките там поддържаха в мен някаква искра, която ме караше да осъзнавам какво значи да си жив. Там научих доста неща, освен бойните техники, а и успях да направя тялото си по-издръжливо и добре изглеждащо. Но след около година някой се сети, че няма смисъл да се поддържа този комплекс и всичко отиде по дяволите. Всъщност онази сграда никога няма да ми излезе от очите. В нея бяха поместени двете зали – тази по ТКД, в която тренирахме обикновено и другата – по Джудо, в която правихме упражненията за хвърляне. Имаше много тренажори, оборудването беше като за командоси: имаше декоративна сграда за изкачване, тролей с предпазна мрежа и всякакви други щуротии, манекени; а на стената имаше схеми на точки за поразяване, както и описание на ножове, начин на действие и степен на поразяване. Общо взето неща, които можеха да поразят едно дете на 12 години.
След като тренировките престанаха, усещането се притъпи. Учението ме беше натиснало здраво и нямаше начин да си изправя главата и да погледа. След това, за да вляза отново във форма опитах доста разнообразни неща – бягане 5 км, след което се чувстваш като нов, само че не ти дава никакво удовлетворение или пък някакви безкрайни упражнения, които бяха и скучни. Тогава разбрах, че в училището ми се провеждат тренировки и започнах да тренирам отново. Сега не бих се отказал толкова лесно, друг път ще ви кажа защо.
И помнете: без болка и желание няма съвършенство.

#17 PAX

PAX
  • Дао
  • 899 мнения

Публикувано: 17 март 2004 - 17:17

Хрумна ми, че ще бъде интересно от гледна точка на взаиното ни опознаване да разберем не толкова кой колко тежи и дали пуши, а какво го води по пътя на БИ. Защото май е общоприето, че БИ са един път по който всички вървим. Но някои имат за цел да стигнат някъде, други тренират заради самото пътуване. Нека който иска да каже защо тренира, какво място заемат БИ в живота му, какво е готов да пожертва за тях...

За мен.
Нямам логична причина да тренирам. Имам стари травми и съм на едва ли не на преклонна възраст -след всяка тренировка ме боли по два дена и започвам да загрявам половин час преди другите за да не се контузя. На всичко отгоре и нивото на уменията ми е доста посредствено и това в комбинация с възрастта ми не предполага да стигна донякъде. Явно тренирам защото изпитвам удоволствие да вървя по пътя. И трябва да ви кажа, че сега, когато съм приел, че за никъде не бързам и не целя да стигна донякъде се чувствам доста освободен психически.

Жертвам доста неща, но жертвите ми си имат граница. Опитвам се да поддържам хармония и баланс между семейството си, работата си и БИ. Да се отдам само на БИ и да пожертвам всичко останало би било едностранно и не би ме удовлетворило. Дори огромни успехи в БИ без здраво семейство ще бъдат провал. А здравото семейство иска и разходи. От там нуждата от баланс. А да. Държа и на още малко време във фонд "И аз съм човек". Не съм склонен да се разделя със запивкаите с приятели и другите дребни човешки радости и развлечения :up:



Реакция:Съединих темата "кой за какво тренира, Мотивите ни за занимания с БИ" с тази, защото мисля са сходни.

Това мнение е редактирано от old_moon: 17 март 2004 - 17:37


#18 galio

galio

    предупреден

  • Дао
  • 918 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София - Източния Блок
  • БИ:Pekiti Tirsia Kali

Публикувано: 17 март 2004 - 17:43

хехе, много е лична тази тема :D но пък е интересна :wink:

аз стъпих на пътя преди сравнително много за възрастта ми време (6 години) и оттогава много пъти съм излизал от коловозчето, но ми стане кофти и - оп - пак се вкарам в релсите :) не знам дали съм непостоянен или търсещ и развиващ се, но по груби сметки ако си бях продължил в първото БИ сега щях да съм къде 1-ви дан, вместо да съм начинаещ в 15 системи :kuku: лошо няма... на моменти ми е струвало твърде много да продължавам със заниманията си - имам някои "антисоциални" качества като не-пиене и не-пушене, което в някои компании е проблем... но начинът на живот си е начин на живот и така... от БИ имам идеята да търся баланса, а не да си степенувам задачките в живота и се справям криво-ляво между тренировките, ученето, приятелите и интимния живот, но изглежда съм начинаещ, защото аха-аха усатновя баланс и се възгордея и айде нещо се счупи и дай пак наново :up:

та така, де, тренирам , защото не мога да не тренирам, имам идеи да се пробвам за профи състезател, но това зависи от моментото състояние на "баланса" и зависи от твърде мноог факори, за да правя прогнози...
... няма "празна ръка", има "празна глава" ...

#19 In...

In...
  • Дао
  • 55 мнения
  • Пол:Женски
  • От:непостоянно
  • БИ:Айкидо

Публикувано: 17 март 2004 - 18:37

Както казва Гальо "много е лична тази тема"!!! Ама аз обичам личните работи. Човек трябва да има силата и смелостта да се покаже точно такъв какъвто е... нямате представа колко много можете да получите в замяна (и колко много могат да ви наранят).
Ами аз започнах на 28 години. С айкидо. Не смятам двата месеца карате в 7 клас. Не ми хареса (казват, че школата по карате във Варна е добра - тогава каратето беше навсякъде, сега май айкидото е доста разпространено :sunny: ), защото започнаха да бият, а аз съм против всякаква криворазбрана дисциплина, на практика унижение (впоследствие си дадох сметка какъв комплексар всъщност беше тоя, който тренираше начинаещите).

Та, за айкидото. Беше като пъзел, който се подреждаше в продължение на дълго време. Започнах да се интересувам от японска култура и ми разбрах, че идеята за избягването на нападението, използването и трансформирането на силата е заложено в принципите на айкидо. Която страшно ми допада, нещо като лична житейска философия ми е - да намериш пътя като заобиколиш атаката, да продължиш въпреки опозицията, но да го направиш с минимум усилие, спокойно и с оригинално, нестандартно решение на ситуацията. Една моя позната ми даде адрес и телефони на...(рекламна пауза), точно преди да се преместя в София - случайно разбрах, че тя е тренирала айкидо (толкова е крехка и малка, че не можех да повярвам). Един познат в Сф ни в клин ни в ръкав ми вика - "отдавна си мислех да ти кажа, че трябва да почнеш да се занимаваш с айкидо, много ще ти допадне". Абсолютна енигма - преди това не бяхме говорили за японска култура, не беше споменавал, че той е тренирал айкидо, аз не бях споменавала за плановете си да си намеря клуб. В същото време тялото ми само поиска да се движа, да правя нещо, след дълги години на седяне над книгите.

В момента не тренирам. Но знам ...надявам се, че ще продължа. Не знам дали за всички айкидоки е така, но за мен е за цял живот...начин на живот...Пътят. Освен това айкидото ми даде увереност, че мога да направя много неща. Щом на 28 се научих да правя укеми и други подобни щуротии... ще направя и други неща, които ми се искат...Освен това съм спокойна, не бързам с напредването. Виждам как тези, които са започнали след мен имат хъса да станат много добри - сега, на момента. Да стигнат черния колан и нагоре. Те бързат... защото нямат време, много са млади (имат толкова изпити за вземане). А аз имам много време... цял живот, за да практикувам техниките, да ги усетя... И затова си тренирам с голямо спокойствие и удоволствие.
Всичко ми харесва в залата - взаимното уважение, спокойствието...
Извинявам се за дългия постинг :sad: Винаги се увличам... много съм обяснителна и пояснителна.

Това мнение е редактирано от In...: 17 март 2004 - 18:39

Действай като не действаш, работи без усилие.

#20 galio

galio

    предупреден

  • Дао
  • 918 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София - Източния Блок
  • БИ:Pekiti Tirsia Kali

Публикувано: 17 март 2004 - 19:21

Виждам как тези, които са започнали след мен имат хъса да станат много добри - сега, на момента. Да стигнат черния колан и нагоре. Те бързат... защото нямат време, много са млади (имат толкова изпити за вземане). А аз имам много време... цял живот, за да практикувам техниките, да ги усетя...

не е по темата, но... евала :up:

Това мнение е редактирано от galio: 17 март 2004 - 19:22

... няма "празна ръка", има "празна глава" ...