Към съдържанието


Снимка

Защо тренирате...


  • Please log in to reply
В темата има 215 мнения

#21 MeTaLoN_

MeTaLoN_
  • Гости

Публикувано: 17 март 2004 - 19:41

няма нищо лошо да си пояснителна :up:

Та значи за моята история - доста е дълга. Не е нищо особенно просто аз съм си такъв, взимам решения без да мисля много. и така и направих....
Една седмица след като навърших 20 тръгнах към една школа по Ушу за да се записвам. имах нужда да се занимавам с БИ просто някаква празнина зееше и това е. То тогава не съм чувал или виждал нещо повече от холивудския крап(crap). В последствие се запознах с един много ... висок човек с който станах голям приятел. В последствие не бях удовлетворен от знанията които дават там. имах нужда от нещо по практично. И един ден отидохме заедно с моя приятел да погледаме Айкидо ... Бях замян. последвалата вечер - не можах да спя. Записах се. Всичко беше толкова страхотно!!! измина известно време преди да открия кендо и да си кажа честно истиски късмет си беше. школата беше само на 1 година и се надявам още дълго да просъществува. за предишните неща с които съм се занимавал не съм ги отказах напълно. искренно вярвам в техните философий. просто няма време и средства. иначе ако можех да се занимавам с всичките щеше да е супер.


ами ... доста сухичко. но аз понякога отказвам да мисля. пък и не си падам по разкрасяването. :up:

#22 In...

In...
  • Дао
  • 55 мнения
  • Пол:Женски
  • От:непостоянно
  • БИ:Айкидо

Публикувано: 17 март 2004 - 20:32

Цитат 
Виждам как тези, които са започнали след мен имат хъса да станат много добри - сега, на момента. Да стигнат черния колан и нагоре. Те бързат... защото нямат време, много са млади (имат толкова изпити за вземане). А аз имам много време... цял живот, за да практикувам техниките, да ги усетя...


не е по темата, но... евала 


не коментирам другите хора - това е част от моя отговор на въпроса "защо тренирам". Това просто е моето отношение към БИ и споделям с вас удоволствието, което изпитвам.
Действай като не действаш, работи без усилие.

#23 Bitchelina_

Bitchelina_
  • Гости

Публикувано: 17 март 2004 - 20:50

Аз както повечето тук се запалих от филмите като малка, обаче в нашия град имаше малък избор на БИ и аз не исках да тренирам тогава нито джудо нито карате. После след време ходех с едно момче, което тренираше шоринджи кемпо и други БИ и той ми каза, че айкидо най би ми харесало, обаче тъй като съм гъвкава ще имам успехи в таекуондо. По телевизията като гледах харесвах най-много айкидо и ушу. И така като спрях да се местя от държава в държава и от град в град, реших че е време да започна да тренирам и за щастие попаднах на много добър треньор и така....

#24 Samurai

Samurai

    Kenshi

  • Дао
  • 575 мнения
  • Пол:Мъжки
  • БИ:Кендо

Публикувано: 18 март 2004 - 06:27

Когато бях на девет години един приятел ме заведе в зала по борба. Започнах да тренирам без да питам родителите си. В края на краищата те разбраха и бяха против. Това че ми забраниха сякаш не беше причината- аз ходех тайно. Но постоянните им отрицателни изказвания за борбата и борците в крайна сметка ме пречупиха и аз се отказах.Заради съветите на родителите ми да не причинявам на никого зло често отнасях бой. Дали от това или защото вдигах ожесточено щанги израстнах голям и як. Хората постепенно започнаха да се плашат от ръста и мускулите ми така че никога самотбраната не е била мотив за мен.
Когато за пръв път в града се появи джудо аз се записах. Родителите ми не бяха против защото тренйора беше семеен приятел. Уви след две години трябваше да уча надалеч и изоставих джудото. Преминах кум друга крайност запалих се по йога. След няколко години в България настъпиха промени - промени се и моят живот бих казал коренно. Преминах през много неща - конфликти в които беше заплашен живота ми. Никога не съм умеел да наранявам човешки същества дори и тогава минах без това. Единствените качества които изградих в себе си бяха да не се поддавам на страха и да обмислям всичко предварително.
Веднъж съвсем случайно или не толкова попаднах в тренировъчна зала по бойни изкуства. Постепенно започнах да разбирам че освен джудо и карате има куп други бойни изкуства. Пообиколих доста зали - видях доста. Накрая избрах Кендо. Дали защото не обичам да наранявам хората дали защото усещам всичкото трудно изразимо наследство идващо с гените или защото всичката тая наситеност с дух доблест и ритуал на Кендо ми дават всичко от което се нуждая. Трудно мога да кажа. Навярно всичките заедно.
Харесвам всичките БИ. Винаги съм съветвал приятелите си преди да изберат да опитат и усетят много изкуства. БИ винаги са изпълвали живота ми със смисъл и са ме карали да се чуствам едно учещо се дете.

Това мнение е редактирано от Samurai: 18 март 2004 - 06:30


#25 Alcek_

Alcek_
  • Гости

Публикувано: 18 март 2004 - 10:22

Като си помисля, винаги съм имал нагласата да тренирам. Когато бях малък, нямаше никакви школи, по принцип БИ бяха забранени.
В ползата от БИ ме убеди една случка - бил съм на 9 години, и играехме с хлапетата футбол в махалата. Едно от момчетата много ме дразнеше, още повече беше на 8. Към края на мача се сдърпахме. Изведнъж небето и земята взеха да се въртят, и се озовах на по гръб под съперника си. Сега като се замисля, сигурно ми е направил раменно хвърляне. Оказа се, че се е занимавал 2 години с джудо. Не се бихме наистина. От този момент нататък започнах неистово да рева на родителите си, че искам да се занимавам с джудо. Нямах късмет, просто нямаше къде да стане това. Години по-късно все пак стигнах до една зала по джудо. Там обаче изобщо не обръщаха внимание на децата. Махнах се от там, смених 1-2 БИ, натрупах травми и тн.
Това е накратко.

#26 Hahahaha_

Hahahaha_
  • Гости

Публикувано: 18 март 2004 - 15:03

Аз пък се записах на карате чак в университета. Преди това сум тренирал плуване дълги години, но в унито програмата ми беше такава, че не можех да се запиша да го тренирам. И така от нямане какво да се спортува реших да се цапиша на карате, защото дожото беше много близко до вкъщи, а пък си мислех, че с карате ще мога да се поддържам в добра форма. И ето как вече не мога без карате. Освен в университета, където тренирам шотокан, тренирам и в едно друго дожо киокушинкай, а и посещавам други шотокан дожота от време на време. Вече не тренирам карате, сащото ниама какво друго да правя или пук са да съм сдрав и силен, а заради самото карате, за БИ-то. В момента в шотокан дожото ни гостуват ниаколко каратеки-японки и те след всяка тренировка благодарят на дожото(на самата сграда), на ги-то(сгъват го по спезиален начин), на сенсеиа, на другите ученизи за това, че са тренирали.....Ето и затова ходя на карате...не е просто спорт... :sunny:

#27 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Дао
  • 610 мнения
  • Skype: nedelin_istorik :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:гр. Пловдив
  • БИ:ju jutsu, karate, nin jutsu...

Публикувано: 19 март 2004 - 13:12

Както казва PAX, "...Ще бъде интересно, от гледна точка на взаимното ни опознаване, да разберем не толкова кой колко тежи и дали пуши, а какво го води по пътя на БИ. Защото е общоприето, че БИ са един път, по който всички вървим. Но някои имат за цел да стигнат някъде, други тренират, заради самото пътуване..."

Е, аз тренирам и по двете причини.

Това мнение е редактирано от ISTORIK: 19 март 2004 - 13:13

Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#28 water_rat_

water_rat_
  • Гости

Публикувано: 20 април 2004 - 14:22

Както много други, така и аз започнах да се занимавам с БИ с основната цел самозащита. Или по-точно - да се защитя от конкретни хора в конкретна среда - основното училище.И, разбира се, да им набия кофите така, че никога повече дори да не си и помислят да тормозят мен или когото да било. Желание колкото благородно, толкова и наивно, но безспорно силно, да не кажа страстно. И подържано, благодарение на гореупоменатите лица /Бог да ги поживи, нищо, че някои вече са при Него - свръхдози и т.н.../ А когато си мършав, несъразмерен и непохватен хлапак, отгоре на това с очилца, не можеш да играеш футбол и други подобни "екстри" - желаещите /и можещите/ да те тормозят са малко повече от китайците.
Веднъж попаднах на някакъв хонгконгски филм и бях запленен от баналната история за героя, когото в началото на филма всеки млати като маче о дирек, после попада при мъдрия стар отшелник в планините, научава тайните магически удари и накрая си го връща на лошите с 200% лихва. Както много други веднага се идентифицирах с този образ и страстно пожелах да мога и аз да пребивам по двама-трима наведнъж, да раздавам смъртоносни къчове като разбесняло се магаре, да летя като волна птичка и да скачам като планински козел. Хващах се като удавник за сламка за всяко късче информация, което ми попаднеше/т.е. практически нищо/, многократно гледах всеки филм, където имаше и намек за БИ, дори се научих да чета на словашки, за да разбера нещо от първата истинска книга за БИ, която си купих/"Карате" от Ф. Шебей/. Но уви - никъкъв резултат.
Едва в осми клас, на 14 години започнах наистина да тренирам - самбо. Партньорът ми беше 1.68 м и 90 кг, аз - 1.82 м и 60 кг. Оказа се, че инструктора ни държал като отрицателен пример - какъв става човек от много четене и никакъв спорт. И беше прав. Но сгреши за друго - ние останахме, не избягахме, въпреки, че ми се е искало милион пъти. Нищо не беше като по филмите - нямаше полети, нямаше магии само пот, болка и безкрайни повторения на техники, които никога не се получаваха. Не липсваха и подигравки, и тормоз от някои по-напреднали. Все се надявах, че след като съм доказал желанието да се посветя, а също и нужната доза мазохизъм, вече е време да ми покажат "тайния удар", "секретното писание" - с две думи прекия, лесния път. Твърдо бях убеден, че такъв има, а приказките за много работа и още повече постоянство са за баламосване на изключените от кръга на посветените. И така до момента, в който почти без усилие понаплесках едновременно двама от старите ми мъчители. Не знам кой остана по-учуден - те или аз?!
Това беше преломен момент за мен - в разбиранията ми за БИ и за живота изобщо. Оттогава бойните изкуства са част от мен и аз съм част от тях. Продължих с таекуондо, след това с карате-годжу-рю, прекрасен окинавски стил, който тренирах повече от 5 г. Там намерих онова, което ми липсваше в училище-чувството, че си част от едно братство, от една общност от съмишленици. Непрекъснато обаче търсех и тренирах - джудо, шотокан, айкидо. Накрая случайно се озовах в група, практикуваща Джийт кун до. Вече близо 7 г. съм там. Мисля, че открих това, което толкова години съзнателно или не съм търсил. Не съжалявам за митарствата си през годините - наученото от различните стилове в началото ми пречеше, след това започна да се проявява в моя полза.

#29 delikafa_

delikafa_
  • Гости

Публикувано: 20 април 2004 - 14:37

когато бях малък ме вле4аха филмите на ван дам(но не и сега)и така на 10годи6на жъзраст ра6их да се запи6а вав най близклия клуб по кик-бокс,по простата при4ина 4е исках да бида супер герой, с изминалите години станах областен 6ампион на два пъти а най голямото ми постижение през 2001 е републиканския 6ампионат вав варна където се класирах на второ място.

#30 Bersek_

Bersek_
  • Гости

Публикувано: 30 май 2004 - 18:41

Тренирам защото не мога да не тренирам. БИ са вече част от мен и ако не тренирам част от мен всъщност не живее.
Започнах съвсем случайно, намерих каде има тренировки по карате и просто се записах (оказа се че е Шотокан, ама това го научих в последствие).
Същото се случи и при всички други БИ, които съм тренирал. Решавам, намирам, започвам. До сега не съм изгледал нито една тренировка по нито едно БИ. Направо влизам и започвам да тренирам.
Нямам никакви състезателни амбиции и никога не съм имал. Просто изкам след всяка една тренировка да съм малко по-напред в пътя от преди нея!
Е това е.

#31 Morning Star_

Morning Star_
  • Гости

Публикувано: 11 февруари 2005 - 14:39

Споделете какво ви е накарало да се захванете с БИ. Кой е бил първият мотив да отидете до някоя зала. Как сте избрали точно този стил , който тренирате. Почти всички деца още от едно време са били запалени от биткаджийските филми - класика, но не всички са се хванали да тренират по-продължително. Най-много от любопитство и краткотраен хъс за някой друг месец , докато си намерят друго интересно увлечение. Други пък са преживели неприятности в училище или на улицата и чувството за слабост и безпомощност са довели до решението.
Вие от къде сте тръгнали, кой е бил факторът, който ви е тикнал натам и как мотивът ви се е превъплатил в нещо друго. Как се е променила идеологията ви, как сте "узрели" в БИ?
И друг въпрос: изпуснали ли сте границата, което ви е направило маниаци? Колко важно всъщност е БИ в живота ви?

#32 Bersek_

Bersek_
  • Гости

Публикувано: 12 февруари 2005 - 12:40

Там кадето живеех почти всички момчета на моята възраст се записаха да тренират нещо (киокушин, кикбокс, самбо). Най-близкия ми тогава приятел само ми опяваше и аз да се запиша. Та веднъж се реших. Хванах телефона и си намерих зала по кикбокс (не ми се тренираше с останалите), но беше доста далече. Точно тогава моята баба работеше като телефониска в полицията и пита там полицаите каде тренират. Те й дадоха телефон, аз звъннах и малко по-късно намерих залата. Влезох да тренирам и не съм излезал от тогава...
За мен БИ са всъщност, може би най-важното нещо в живота ми. Не мога да си представя да живея без да тренирам.

П.П. Между другото преди извесно време нямаше това разнообразие от стилове и школи. Трудно се намираше каде да тренираш. Така че не съм избирал стила, просто така се случи.

Това мнение е редактирано от Bersek: 12 февруари 2005 - 12:41


#33 милилотобоби_

милилотобоби_
  • Гости

Публикувано: 12 февруари 2005 - 17:33

[
Винаги съм имала желание да се занимавам с БИ.Първият път когато отидох в зала бях доста малка.Избрах Айкидо ,защото обичах филмите на Сегал и защото приятел на баща ми е дан степен в Айкидо и аз бях сташно впечатлена от него.Обаче по това време имах доста пресни травми защото бях състезател по баскетбол.Тренировките ме ужасиха-болката трудността на техниките.Но пък след тренировка се чувствах някак особено....
Спрях да тренирам временно докато се възстановя(цели пет години не се върнах в залата).Все отлагах ,имах да върша други неща и това все оставаше на заден план.Един хубав ден въпросният приятел на баща ми се появи в къщи-точно тогава аз реших че ще тренирам отново и го помолих да ме заведе в залата.И от тогава и аз май не съм излизала от там.Заже може да се каже че съм забравила пътя за вкъщи.

#34 Coloss

Coloss

    TROJAN...fighter

  • Кик-бокс
  • 477 мнения
  • Skype: coloss3070 :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:Bourgas
  • БИ: Thai/Kick-Boxing

Публикувано: 12 февруари 2005 - 21:27

Ами аз почнах малко случайно. Преди да почна с БИ (2001)бях маниак на тема зала . Мислех си ,че масата е всичко и ,че ако си голям(корав) ще избягваш по-голямата част от физическите конфротанции заради респекта ,който всяват масата и мускулите . Е да ама не !!! Нали знаете - човек си променя мисленето с времето .Така аз осъзнах ,че не всеки ще се въздържи да ти посегне само защото си по масивен ,или защото буташ 100 от лежанка.
Та пребирам се аз една вечер и в автобуса гледам двама авери от съседния клас и ги питам къде отиват и те викат "на кикбокс" .И аз викам "яко ли е " и те "що не дойдеш да видиш" . Отивам аз и ех! кат са надъхах и после само тва ми е в главата .Изкарах там аз една година и после пак реших ,че трябва да се занимавам сериозно със зала .Това е нормално. Който се е занимавал, знае ,че свикне ли да се гледа напомпан и после като се види отслабнал, го хваща няква фобия. Та помпам аз в продължение на една година както си му е реда . Обаче в Бс се върна Корееца от легиона и отвори школа по кикбокс ,а пък баша ми ми е разправял добри работи за него и в стария клуб кудето бях тренирал преди това ("Аякс" Бс на Роко) за него се говорише едва ли не като за легенда ,защото той е първият голям талант не само на клуба .но и на Бс . Та отидох с голямо желание и респект да тренирам при него. Мина време обаче и пак малко като че ли ми се попромени акъла и реших ,че няма толкова голям смисал от тежките тренировки (имам слаб кръст и чупени китки) ,и че рисковете от контузия са прекалено високи. Като се сложи към това и реалното напрежение от спарингите ,които ние правим доста реални, се стигна до там ,че прецених ,че нещо толкова натоварващо психически и физически не трябва да се тренира много продължително време. И така почнах да мисля за нещо ,което да е по-спокойно ,по малко травмиращо ,да допълва кикбокса , да има захвати и да не е чак с такъв състезателен характер (избягване на контузии). Точното нещо ,което ми трябжаше се оказа Жиу-Житсу (нещо ,което съм обмислял отдавна да започна ,защото ми харесва ,че има почти всичко в него ,а пък и това е БИ-то на двама от любимите ми боици - Грейси и Бас Руттен) и така оказа се ,че точно до нас в училището е единствената школа в Бс (има и на още едно място ама тя май вече не функционора) . Всичко се нареди перфектно и сега от няколко месеца си тренирам там съвсем спокойно ,сенсеите са готини хора и не са се отплеснали по някви гадни сухи традиции и те също така не толерират състезателния маниер на подготовка,даже сега се постопля и почвам да го съчетавам със зала. Е единствения недостатък ,който е на самото Жиу е ,че използват каратистките стойки и цукита ама на мен хич не ми дреме - аз си стоя добре-прибран в боксов гард , използвам си ударите от кикбокса и никой нито ми прави забележка ,нито нищо. Та на кратко това е моя път досега .Абе да има само здраве и желание за тренировка пък другото то само ще дойде !!!

Това мнение е редактирано от Coloss: 12 февруари 2005 - 21:32

Гриша написа:
"Дръпнах го назад..и така го влачих за главата извън дискотеката..и отвън го засилих в една голяма каменна саксия и тоя сам си разби главата, без да го удрям ама хич..." ГРИША RULEZ!

#35 Angel_

Angel_

    Нов участник

  • Изпитателен Срок
  • 1 мнения
  • БИ:karate

Публикувано: 15 февруари 2005 - 14:43

Аз никога не съм предполагала,че ще тренирам:)винаги съм гледала с брат си някои от тези-карате филми,и съм си казвала "Уау,кави хора има само...".Но всичко е стигало само до възхищение и нищо повече.Един ден един приятел ми каза,че тренира карате.Малко го поразпитах и на тръгване му казах-Ами,айде ще се видим на следващата ти тренировка...Вярно,че тренирам от скоро,но не съжалявам за избора си :P А,и...като че ли,определено се чувствам по-уверена в себе си :)

#36 sundz_

sundz_
  • Гости

Публикувано: 08 октомври 2005 - 12:41

Както повечето, които казаха какво ги е накарало да започнат и аз като малък съм гледал филмите за 7-те самураи и Дънди Крокодила, както и филмите на Чък Норис и един филм мисля, че се казваше "Линда" за едно момиче ....мисля беше каратиска или нещо такова :) Бях много впечатлен и гледах със широко отворена уста, мина време през което аз се занимавах с баскетбол, футбол, лека атлетика и какво ли още не, но никаде не се задържах повече от 1-2 седмици. След време брат ми, който е със  7 години по-голям от мен  се записа на Текуондо, всеки път след тренировка се прибираше и правеше някакви страхотни високи удари с крака досущ като Линда по телевизията :) след време се отказа, а аз на свои ред взех дубока му и отидох в залата :kuku:
Тренирах 5 години Таекуондо сега тренирам Айкидо от около 2 години и смятам, че това е БИ за цял живот.Харесвам  интелигентността му, финеса и лекотата с която преодоляваш силата на съперника.Както каза един от участниците по-горе, движения като  лек полъх на вятъра.
Изключително съм щастлив, защото сега от разтоянието на времето разбирам, че БИ е това което ме е съхранило в един от най-трудните ми периоди в живота  досега.
Беше време, когато бях изпаднал в крайна безпътица и отчаяние и единственото което ме крепеше, което ми даваше самоувереност, сили и вяра бяха тренировките.
Днес съм повече от сигурен, че небих спрял да се занивам с Айкидо за нищо на света, въпреки ежедневните трудности и препядствия, малкото свободно време и ред други проблеми.
Имало е моменти, когато дори болен съм ходил на тренировка ....уж само да погледам, а след 10-15 мин. не издържам и влизам на татамито :P
Просто това е чувство, което само човек който се е занимавал по-продължително с БИ знае какво е и как се чувствам.
Когато немога да присъствам на тренировка се чувствам напрегнат, нервен и някак си усештам, че времето е минало непълноценно.
Това мога да кажа за себе си и това което изпитвам към БИ.

Успех на всички тръгнали по Пътя!!!  :yin-yang:  :chinese:  :yin-yang:

#37 TheGhost

TheGhost

    Сенпай

  • Дао
  • 37 мнения
  • Skype: mdgechev :: чат
  • Пол:Мъжки
  • БИ:Годжу-кай Карате

Публикувано: 28 октомври 2005 - 16:53

Аз от много малък исках да тренирам карате. Веднъж един мой съученик в 2 клас ми разби носа :) и по - късно разбрах че той се е записъл да тренира. След това той ми каза къде се провеждат тренироеките и се записах. Той малко по - късно спря да тренира ;) а аз си тренирам и до днес! :)
"Karate-do, my way of life."

#38 Elf4eTo_Eva

Elf4eTo_Eva

    Мирогледът е като задника - мени се според храната

  • Дао
  • 181 мнения

Публикувано: 29 октомври 2005 - 14:36

Започнах кикбокс с мисълта да престана да се страхувам от физическата болка.Първо се бях насочила към айкидо,но нещата се наредиха така,че в последния момент застанах пред входа на кикбокс залата:)
Не тренирам с мисълта,че при някакво /поредно/ нападение ще успея да се защитя,защото по принцип нападателите са възрастни мъже.
Но мисълта,че не стоиш пред телевизора вкъщи или в някое заведение 7 дни в седмицата,а развиваш/макар и бавно/ някакво свое умение,те изпълва с желание да продължиш напред.
"Не вярвам аз на думичката “ние”,
не може тя двамина във едно да скрие.
Зад всяко разбирателство стои
дълбока бездна, скрита от очи" A.A.

#39 Huno-Bulgarian

Huno-Bulgarian

    Под модераторски контрол:)

  • Дао
  • 107 мнения
  • Пол:Мъжки
  • БИ:Киокушин

Публикувано: 29 октомври 2005 - 20:26

Още от много малък си мечтаех да стана голям, силен мъж. Баща ми все ми казваше... "Някой ден ще станеш силен мъжага и ще ги биеш всичките". Тогава бях много слабо и крехко дете , но имах ентусиазъм и все си мислих , че с течение на времето ще стан истински войн  ;D . Обаче като видях как почнаха да растат мойте връстници, а аз все си оставах нисък и слаб си казах "Абе то се е видяло , че нищо няма да стане , ами даи с нещо да се захващам , щото много бой ще изям. Мислесх си , че е добре поне да мога да се защитавам в битка на улицата. Та общо взето бях се усетил по едно време в 6-7 клас и проявих желание да се запиша на таекуон-до или бокс обаче майка и татко не ми позволиха , защото ги беше страх за мене. Аз си бях плашлив + това и не вярвах вече в себе си и така не предприех нищо.След 2-3 години обаче пак разбрах , че съм слаб и че така неможе да продължават нещата. СЛед което започнах усилено да ходя на фитнес(някуде в 8ми клас) , макар че ми се смееха приятелите като разбираха , защото бях 45 кг и много мършав. :) Та по едно време спрях , защото нямаше ефект и след още 2 години пак почнах да ходя. Този път с повече хъс и ентусиазъм от всякога , защото вече бях видял реално резултатите на улицата. Почнах да ходя на фитнес и вече резултатите не закъсняха. Качих 5-6 кг за бързо време и след близо 1 година фитнес , реших , че тези мускули са ми безполезни ако незнам как да ги позлвам. Ето как се запалих и по БИ! За съжаление ще има още много пот да падне докато стана такъв какъвто искам , но считам , че щом имаш желание другото е без значение. Сега се занимавам с Киокушин и фитнес и считам че не си губя времето напразно , както някой приятели мислят :chinese: .

Айде стига ви толкоз драматични историй  ;D

#40 Танц

Танц

    Mарин

  • Дао
  • 64 мнения
  • БИ:Муай Тай (когато имам време)

Публикувано: 29 октомври 2005 - 22:56

Сигурност!!!

Днес се прибирам от танци, невероятна тренировка, правих страшни фигури и партниорката ми танцуваше невероятно добре. Ходя и си мисля, защо тренирам БИ? Като бях по малък обожавах да тренирам заради самата техника, сега обаче този кеф е изчезнал; за тези 10 години, 6-7 от които съм тренирал, си бях създал физическия навик да тренирам БИ, но сега виждам, че и танците ми доставят дори по-голям кеф...

Тогава защо тренирам? Защото мисля, че един мъж трябва да е мъж. Мен БИ, на това почнаха да ме учат. Падах си малко пиклио (не мога да намеря ио), не че сега съм върхът. Я някои ми набиваше канчето, я го набиваше на хора на които исках да помогна, но не мошжех. Писна ми и се хванах сериозно с ТКД, преди това бях тренирал Джудо, но това по инициатива на баща ми. След това минах на ВТ и бокс, в момента или ще се хвана с борба или с едно момиче, но при всяко положение играя спаринг с приятели. Защо? Защото е пълно с идиоти, които си мислят, че са големи мъже, ако опипат приятелката ти, ако те бутнат на улицата, ако по възможност те наритат. Това не мога да го позволя и затова тренирам.

Аз от доста време блъскам и лятото, като тръгна по потник, 0 номер, с разкървавени кокалчета, не предизвиквам много желания за заяждания, но за сметка на това се държат гадно с хора около мен и трябва да се разправям.

Например, вчера изпитах удоволствието да се возя в транвай ве4ерта. Това го бях забравил какъв кеф е. Пълно с луди. Някъв идиот крещи и скача, само ватманката е мъж и му вика слез...всички се правят, че не виждат, аз съм спал един час, не съм ял и съм супер сдухан, по една причина дето не е баш за този форум, гледам ги всички си седят еи така и нищо не правят, ставам и тръгвам към онзи идиот, като го наближих той взе, че слезна, не мисля че аз бях причината...Не мислих въобще какво да го правя, просто бях решил, че трябва да го осмиря...Ако бях само със танци посмъртно нямаше да стана...
Но още като съм с някое момиче и като доидат 2ма, 3 ма по-едри невъспитани вреслиовци се чувствам на нокти и запо4вам да се позиционирам..искам пове4е сигурност, затова и тренирам...

Поздрави,

М.
Всяка маймуна с номера си...