Към съдържанието


Снимка

Изработка на обикновен лък и евтини стрели


  • Please log in to reply
В темата има 1164 мнения

#41 Huskarl

Huskarl

    пенсиониран будока

  • Дао
  • 85 мнения

Публикувано: 28 август 2008 - 17:52

Честно казано, не знам откъде черпиш тези сведения за индианските лъкове.
Ще съм ти благодарен, ако споделиш.

Каква е силата на твоите лъкове и каква е бързината?

Това мнение е редактирано от Huskarl: 28 август 2008 - 17:58


#42 Huskarl

Huskarl

    пенсиониран будока

  • Дао
  • 85 мнения

Публикувано: 31 август 2008 - 00:39

Може би се налага малко уточнение.
Тъй като има две теории за използването на дървото, ще ги спомена. Според европейската (главно относно longbow), която обаче присъства и в други традиции, дървото трябва да се суши. Колкото по-дълго, толкова по-добре. Всичко зависи от климата и атмосферните условия.
В "The Traditional Bowyer's Bible" (мисля, че беше в 3-ия том) даже се обсъжда въпроса на склон с какво изложение е расло дървото... :wink: Ама няма да се задълбаваме чак толкова. :P

При индианците е имало използване на сурово дърво, но това се е правели главно, защото са нямали инструменти за добра обработка на сухото. С кремък по-лесно се обработва сурово.
Но това е, защото лъкавете им са били относително каси и с неголямо сечение. След изработката обаче са съхнели 15-20 дни, след кото започва пропиването с мазнина, естествено с нагряване.
Но тъй като често са били backed bows, понататъчното сушене е влияело добре на сухожилията.

Лично аз намирам известни противоречия в сведенията на д-р Поуп, на Льойбин и Джим Хам и на скромния опит на нашата група... :wink:
Оседжът примерно си иска сушене според класическата рецепта - от 6 до 12 месеца.

Всъщност при варените лъкове (и при недобре изсъхналите) се задържа сета, което е крайно нежелателно - поне според мен.

Това мнение е редактирано от Huskarl: 31 август 2008 - 00:44


#43 doino_57

doino_57
  • Лъкът
  • 920 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Варна

Публикувано: 31 август 2008 - 22:46

Здравей Huskarl
Виждам, че имаш много сериозни теоретични познания за лъковете. Това наистина е чудесно.
Аз току- що се връщам от село, където между другите неща пробвах един лък от осейдж-ориндж, който бях изработил специално за жена ми. Лъкът е тънък (има го на снимката при другите лъкове- без тетивата),той тежи всичко на всичко 650 грама. Когато обаче се опитах да му преметна тетивата, два пъти паднах на задника си докато успея - сигурен съм, че това не беше от некачествено мезе, защото другите не само не падаха, ами пееха ожесточено нещо неопределено.
Когато закачих тетивата и тя зазвънтя при всяко почукване по лъка, разбрах, че не съм направил лък за жена си. Излязохме с нея на полето да го пробваме. Наистина не беше по възможностите на жена да го опъва. Аз изстрелях една от новите си експериментални тежички ясенови стрели под ъгъл около 60градуса. Стрелата скоро изчезна от погледа ни. Тръгнахме след нея, като жена ми крачеше и броеше. На 224 крачка по права линия, я видяхме забита в клон на слива на около 1м от земята( червеното тиксо и белите пера са незаменими в такива случаи).По моя преценка , това в никакъв случай не беше по-малко от 170м. Утре ще кача снимка от тази стрелба и как за 3мин. можем да си направим стяга за набиване остриетата на стрелите в дървеното тяло .След последната снимка на лъкове и стрели в темата ми, ги забравих на южната ми остъклена тераса. След 4 дена реших да ги снема в мазата и под изуменият ми поглед, остриетата които бях набивал с чук в сухо дърво, започнаха да се ръсят по земята. Това наложи направата на тази импровизирана, но ефикасна стяга .
Колкото до сушенето на дървото ,съгласен съм ,че е така. Но аз обичам да експериментирам с всичко: дори и с отдавна доказани истини. Моите лъкове също се сушат - само, че след изработката. Факта, че имам лък на повече от 25години, говори,че това работи.
А лъкът ,за който говоря в началото, е изработен преди месец и половина ,а го изпробвам чак сега.Колкото повече време минава ,лъковете ми се изсушават и хвърлят по-далече.
Дори спъването на експериментатора, е скок за човечеството.

#44 Huskarl

Huskarl

    пенсиониран будока

  • Дао
  • 85 мнения

Публикувано: 01 септември 2008 - 15:48

Осейджът се обработва трудно, щото такова твърдо дърво рядко се среща... :P
Обаче не разбрах каква е силата на лъкавете ти? Аз предпочитам до 40 лб., макар че тези лъкове едва ли могат да се сметнат за много силни. Напримел сега съм поръчал един на Грозер - 31 лб.
При твоите как избягваш сета? Тоя ти лък от осейдж какъв брейсхейд има - при каква дължина?

А за тетивите - зависи как я слагаш... :P

#45 cl4ym4n_

cl4ym4n_
  • Гости

Публикувано: 01 септември 2008 - 19:15

Обаче не разбрах каква е силата на лъкавете ти? Аз предпочитам до 40 лб., макар че тези лъкове едва ли могат да се сметнат за много силни.

попитах го преди време в темата и човекът ми отговори:

Да, силата на опън при моите е от 22 до 34 кг. Но да си призная най ми е приятно да стрелям с този , който е на 22 кг. То ако стреляш срещу рицар размахващ боздуган над главата ти , мотивацията да разпъваш лъка е по-добра,отколкото като целиш найлонова торбичка закачена на дърво. Аз се каня да прикача клипче, как стрелям с лък, но още съм нов в компютърните еквилибристики.



#46 doino_57

doino_57
  • Лъкът
  • 920 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Варна

Публикувано: 02 септември 2008 - 19:41

Изработване стяга за набиване на стрели за 5мин[atКачена снимкаachmentid=1636]

Това е лъкът от осейдж-ориндж за който писах малко по-нагоре.Качена снимка
Дори спъването на експериментатора, е скок за човечеството.

#47 doino_57

doino_57
  • Лъкът
  • 920 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Варна

Публикувано: 05 септември 2008 - 14:10

На този лък от снимката имаше да се отнема още материал от едното (горното) рамо, за да се огъват еднакво при стрелба. Но го купиха- считат ,че и така става.
Стягата от дъсчиците върши идеална работа и за обработка на металните остриета - много здраво се стягат в нея и лесно се обработват.
Дори спъването на експериментатора, е скок за човечеството.

#48 doino_57

doino_57
  • Лъкът
  • 920 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Варна

Публикувано: 05 септември 2008 - 18:59

Тези стрели съм ги правил цяла събота и неделя. То си е доста пипнива работа. Тънки умения се изискват за рязането и слагането на перата, защото от правилното им поставяне зависи правия устойчив полет на стрелата.
Предлагам един непретенциозен вариант за колчан събиращ около 80 стрели. Ако вКачена снимкаКачена снимкаи трябва спешно колчан, но не ви вълнува толкова стилността на изделието : режете един крачол от стари дънки, зашивате го отдолу и му пришивате един колан. В него можете да сложите над 80 стрели и лъка, който да е закопчан към колана.
Дори спъването на експериментатора, е скок за човечеството.

#49 doino_57

doino_57
  • Лъкът
  • 920 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Варна

Публикувано: 06 септември 2008 - 21:15

Тази вечер отидох да пробвам летежа на новите 90 сантиметрови ясенови стрели. Първата след идеален полет я намерих забита в асфалта .Интересното е, че след като я извадих ,нямаше никакви повреди по острието от неръждавейка. size=3]Качена снимка

Качена снимка


Дървената ролка, по която се плъзгат стрелите и нея днес я сложих на лъка, върши идеална работа. тя се вижда добре на по-горната снимка. Ролката я струговах на бормашината, а оста и е от изгладен гвоздей.
Качена снимка

Качена снимка

За да могат стрелите да летят и да се забиват в асфалта по този начин ,перата на стрелата трябва да са сложени във формата на винтова линия, както е показано на снимката.
Докато стреляхме ,нощта падна почти изведнъж, тежичките стрели се забиваха в асфалта, но и някои се изгубиха в горичката отзад.
Дори спъването на експериментатора, е скок за човечеството.

#50 doino_57

doino_57
  • Лъкът
  • 920 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Варна

Публикувано: 22 септември 2008 - 13:25

Както се вижда от снимката, да се цели мишена върху твърд дървесен вид - въобще не е добра идея. Говоря за случаите, когато тялото е изработено от тежко дърво. Вижда се, от 5-6см острие, колко е потънало в дървото (ако това беше човешки череп!!! ). Не е добра идеята, защото стрелите няма как да се извадят, освен да я отчупиш и да слагаш ново острие. Така е по-добре, защото докато я изкопаваш от дървото ще направиш 2 нови остриета. Качена снимка
Качена снимка

По-добре е ,да се напълни един чувал с парцали и найлони и да се провеси от някое дърво, но мястото зад него да е чисто.Качена снимка

В началото на месеца се запознах с едно момче ,което живее някъде в центъра на страната, ходи на тренировки по стрелба с лък и езда чак в София ,а лятно време идва на гости във Варна. Не бях виждал толкова ентусиазиран стрелец с лък(освен на филмите). А пък е и невероятен стрелец. Не му е проблем да вдигне лъка и от 20м да прониже консервена кутия. Има много хубав унгарски лък, за 200 евро го взел, а само една от стрелите му струва 20 евро - колкото пълен мой колчан. Той използва лъка си ,когато участва в ларпове и тренировките.
Един ден стреляхме в тяхното имение (близо до Варна) толкова, колкото не ми се събира за 2 години общо. Неговият лък се опъва много по- лесно от моите, но моите имат по- голяма пробивна сила. Даже моят лък с дряновата дръжка, с унгарските стрели хвърля по- далече с около 15м от унгарския лък. Обаче моите стрели са по-тежки и летят с 15-20м по-малко,но това е пренебрежимо разстояние. Обаче аз знам ,как да усиля лъка си поне с още 20%.
Дори спъването на експериментатора, е скок за човечеството.

#51 сила

сила

    мистър

  • Дао
  • 196 мнения
  • Skype: silafuyang :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:Добрич
  • БИ:тайдзи, ТКД, бокс, някои оръжия...

Публикувано: 30 септември 2008 - 16:57

Евала!

:up:

#52 Lotien

Lotien

    Алхимик

  • Изпитателен Срок
  • 10 мнения
  • От:София

Публикувано: 11 октомври 2008 - 18:40

И тъй, реших се и аз да пиша.
Браво , Дойно, за ентусиазма! Виждам, че имаш желание и умения си развил, лъковете не изглеждат никак зле, а явно и работят както трябва, което всъщност е най-важното. Темата ти е много ценна, защото си обяснил доста подробно някои неща, които винаги се претупват от начинаещите майстори на лъкове.

Да се представя: Казвам се Александър и съм член на Модус Вивенди - Средновековно общество (в момента ползвам акаунта на жена си, но ще се регистрирам). Стрелям активно от около две години със реплика на сложно-съставен лък (тип маджарски/български) правен от Жоро. Вероятно някои от вас го познават. Изключително доволен съм и от лъка, и от Жоро, като майстор.

Ето една снимка, макар и с лошо качество, от наш лагер, на която се виждам с лъка:
Качена снимка

За стрелите използвам това:
Качена снимка

Ножчето е от обикновена острилка. Пробвал съм и с плашка, но с острилката става доста по-добре.
Въртя пръчките със стара дрелка българско производство на вотрата и скорост (около 3200 об/мин). Важно е "острилката" да се движи бавно по бъдещата стрела, иначе тя се разнищва. За стрели ползвам дървен материал от чам или ела.

Остриетата си ги кова сам, до момента съм правил два типа - бронебойни тип "дълъг бодкин" и с широки остриета.
Тук може да се видят няколко мои остриета:
снимка. Цъкни.
За загряване на желязото ползвам чушкопек - спокойно се справя. В момента си търся работилница, където да си направя истинско огнище.

За сега от мен - толкова. Скоро ще пиша пак.
Поздрави и почитания.

Александър
Чистата съвест обикновено е плод на слаба памет.

#53 Станислав

Станислав
  • Дао
  • 1115 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Велико Търново
  • Предишен прякор: stanislav

Публикувано: 12 октомври 2008 - 08:42

За загряване на желязото ползвам чушкопек - спокойно се справя. В момента си търся работилница, където да си направя истинско огнище.


Може би бензинова 'лампа' или някаква друга горелка ще ти свършат работа. Поредположение само.

#54 doino_57

doino_57
  • Лъкът
  • 920 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Варна

Публикувано: 18 октомври 2008 - 22:01

Александър, виждам, че си много напред с познанията за лъковете и изработката на стрелите. Много ми харесаха стрелите , които си изковал( особено бронебойната). Аз съм ковал ножове и съм наясно , какви умения са необходими, за да се постигне това качество на остриетата. Вие във вашето "Среновековно общество" вероятно много държите на автентичноста на снаряжението. Моята цел беше по-друга. Аз исках да запаля за каузата хората , които имат някакъв мерак, но нямат чак такава воля и мотивация - като вас например. Такива хора, само проблема с коването на остриета би ги отказал. Моите остриета ,само с ножовка, чук и менгеме - при наличието на подходяща тръбичка, се изработват от 3 до 6 мин парчето.
При обяснението си ,за изработката на съставен лък със сухожилия , много точно си схванал , че един от основните ми недостатъци е липсата на търпение.
Каня се , да си закупя едно малко стругче и тогава зная как да изработвам перфектни дървени тела за стрелите. Сегашните ми стрели са изработени на фреза. Пускам дъсчици от цепено дърво 2 пъти през улей и от другата страна излизат 3 идеално прави обли пръчки. Имам да усъвършенствам още мъничко за гладкоста им но засега ми вършат идеална работа.
Много ценни неща ми писа ,обаче ако бяха малко по рано ,щяха да ми спестят много време ,което пропилях за откриване на топлата вода.
Аз тази пролет качих първия си материал в темата, като си мислех, че съм първият, който се сеща да повдигне този въпрос. Даже не разбирах нищо от компютри и големият ми син ,с трудно прикривана досада ,качваше материалите и печаташе текстовете. Сега се справям сам.
Преди да ми пишеш ,положих епоксидна смола и изкуствени влакна върху един мой хубав лък от осйдж-ориндж-вероятно съм го изхабил в името на откриването на топлата вода. Обаче аз ти препоръчвам, да си изработиш десетина стрели по моята технология, тези , които ще използваш за тренировки и няма да ти е жал като ги загубиш - защото се изработват лесно.
Дори спъването на експериментатора, е скок за човечеството.

#55 Lord Ruthven_

Lord Ruthven_
  • Гости

Публикувано: 19 октомври 2008 - 12:17

За лъка - спокойно, вероятно не си го унищожил, все пак много народ ползва епоксидна смола. Проблемът и е в eластичността - няма такава. Ако се сложат пластификатори - става, но пак не е като рибния туткал.
Моят собствен лък е лепен със смола.

При мен стрелите също стават за секунди (около минута всъщност, ако пусна "острилката" с голяма скорост и натиск по пръчките резултатът е неизползваем).

Колкото до остриетата - реално те не изискват нито твърде много умения, нито твърде много време, но си трябва чушкопек или ковашко огнище. Е, и не мога да се меря с 6-те минути - по спомени едно острие изисква към 15-20 минути.

Други остриета, които съм си правил, и които са много много бързи за правене (но за да са качествени пак си изискват термичната обработка) са от стар лист от ножовка. Изрязва се острието със стандартната триъгълна форма и опашка, която е с широчина равна на диаметъра на стрелата от лист от счупена ножовка. Ако ножовката е по-нова е почти сигурно, че стоманата е еднаква, просто режещите ръбове са силно-закалени и твърди, а средата - не е, поради което е мека. Ако е по-стара, може да се окаже обаче че средата и краищата са от различна стомана и тогава резултатът не е твъдре добър.
За да стане наистина добро, след като се оформи с желаната форма трябва новият ръб (режещият ръб на стрелата) да се закали наново, като едновременно с това останалата част остане мека и еластична. Не че не може и без това закаляване, но просто много по-бързо ще се затъпява и подбива.

Самата стрела се цепи (!!!внимателно!!! и само колкото е нужно- с дължината на опашката!). Малко след края на сцепеното се стяга здраво с намотки от здрав конец (временно е, все още, не лепете), след което сцепеното леко се разтваря и се пълни с лепило, в него се поставя опашката на острието и започва да се стяга здраво с дебел конец или още по-добре - сухожилие в посока от здравата част към сцепеното, чак до края на пръчката, като обаче задължително се започне от самата здрава част, може би около 1 пръст преди началото на цепнатината. Едновременно с това се обмазва и с лепило, което да държи здраво намотките. Отново повтарям, че е много важно широчината на опашката на острието, което влиза в стрелата да е широко колкото и тя, иначе при удар в нещо по-твърдо се набива навътре в нея. За лепило съм ползвал обикновен туткал (най-автентично и най-добро на вид, но и най-смрадливо, ако се ползва стар туткал. В момента в художествените магазини има и не-смърдящ), топъл силикон (най-лесно, малко грозно и не хваща твърде добре намотките, но е най-доброто лепило за цепнатината. Тук тънкостта е острието да бъде загрято, така че силиконът да не изстива при допир с него) и разни универсални на ацетонова основа, като най-добра е комбинацията от последните две.

Така остриетата се правят също за около 5-6 минути и се слагат за още 2-3. Ако се направи както трябва държи много здраво и не пада. Лично аз вече не ползвам този вид прикрепване, защото освен на костени стрели (детски или за риба) през XII - XIII век вече не се ползва. Иначе си е съвсем добро и здраво и става дори за истински ловни стели.

P.S. За съжаление така и не можах да си намеря snimka na moitестрели, за това слагам тази снимка на индианска такава (но вече с метално острие. Преди идването на европейците закрепването е същото, но стрелите са обсидианови, кремъчни или костени) Аз не премятам намотки през самото острие, останалото е същото.
Качена снимка

Поздрави и почитания

Това мнение е редактирано от Lord Ruthven: 19 октомври 2008 - 13:15


#56 Vipera berus_

Vipera berus_
  • Гости

Публикувано: 22 октомври 2008 - 23:44

здравейте. интересни са изцяло кованите върхове на лорд рутвен :) и аз съм опитвал да правя такива защото наистина харесвам напълно автентичния вид и автентичните материали (върхове, оперение, лепила..) но пък и търся идеалния баланс и съм принуден да направя леки компромиси. върховете които си правя израбонвам на струг до грубо състояние и после доизковавам и доошлайфвам. ето две от тях Качена снимка. имам и въпрос кам по осведомените - кое точно дърво е осеидж ориндж??? дайте накакво инфо че нищо не намирам. а също и някакви рецепти за рибен клей. готов съм да експериментирам. колкото до сухожилните нишки не мисля че е задължително да се лепят поетапно. ето тук как го правят:



поздрави :up:

#57 Lord Ruthven_

Lord Ruthven_
  • Гости

Публикувано: 23 октомври 2008 - 15:28

Osage Orange или Маклура е американско дърво, от семейство черничеви, което обаче спокойо расте и в България (стига някой да го засади...) Изключително лесно се различава по плодовете:
Качена снимка

По принцип, казват че дървесината му е възлеста, но ако успееш да намериш такава с прави нишки, от нея стават най-добрите лъкове, поне що се отнася до т.нар. selfbow и дългия лък. Самата му дървесина е тъмно-жълта до оранжева и много плътна.

Като ти гледам остриетата (изглеждат много добре) ми се струва че ти отнема не по-малко време да ги направиш, отколкото на мен, предвид че аз изцяло ги кова. Всъщност те се правят изключително лесно, стига да имаш подходящите чукове (два броя - голям, тежък и плосък и такъв с обла глава), наковалня (става и с парче от релса, при това много добре, аз това ползвах преди) , подходящи клещи... и стар чушкопек. Техниката всъщност е по-важната, но тя е показана много добре във филмче в youtube (в две части), чиито адреси ще пусна довечера, тъй като сега съм на работа и някои адреси, включително youtube са ни забранени.

Поздрави и почитания.

P.S. Лъка от аватара ти е доста интересен, може лид а пуснеш по-голяма негова снимка ?

#58 Vipera berus_

Vipera berus_
  • Гости

Публикувано: 23 октомври 2008 - 21:29

благодарско но Lord Ruthven за инфото за оринджа :up: явно аз съм се заблудил - имах съмнения че е едно друго дърво. искам да направя лонгбоу и скоро претърпях неуспех с една леска - просто излезе чеп на най неподходящото място :wooow: - но нищо ще опитам с друго. колкото до върховете - също съм правил ковани но са далеч от идеалната форма и не стават с еднаква маса - поне аз немога да ги направя. а също и сам приварженик на варианта стрелата да се пъха във върха - така по добе си съхранявам стрелите. днес направих няколко и като че ли намерих точната маса която търсех - ако има интерес после ще кача снимка. имам също и въпрос към тебе - виждам от снимката ти че стреляш с монголски захват - със пръстен ли си? лъка от аватара ми е реплика на грозер - ето слагам снимка :up: Качена снимка. поздрави!!

#59 Lord Ruthven_

Lord Ruthven_
  • Гости

Публикувано: 24 октомври 2008 - 01:26

Да, остриетата не са точно еднакви по тегло, но това никак не ми пречи. Колкото до това - и аз предпочитам остриетата с втулка пред тези с шип. Оказа се, че всъщност те са и много по-лесни за коване.
Ето как се коват бодкини (бронебойни стрели):



Стрелям с пръстен. Рогов, сам съм си го правил. Всъщност този хват не е монголски, има го доста преди монголите. Има намерени такива в България и датирани 8-10 век. Има и 12-14 век.

Колкото до Грозерския лък, мога да кажа само Честито! След нова годиа смятам да си взема един TRH Laminated, тип маджарски.

Поздрави и почитания

#60 doino_57

doino_57
  • Лъкът
  • 920 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Варна

Публикувано: 27 октомври 2008 - 22:38

Ще кача лъка ,който направих преди няколко дена от осейдж - ориндж по нов калъп. В същност той е изработен през лятото, но беше толкова огънат , че не можех да му сложа тетивата без да се нараня. Това ме принуди да направя нов калъп , да го варя и огъвам наново ,мисля , че се получи добре. А пък и стреля доста добре.
Страшно ми допаднаха клипчетата, как се изработва съставен лък. Това е нова, голяма крачка към изработването на моя съставен лък. Трябват ми още 1-2 момента от технологията.
А тук са моите опити в коването.Тук съм правил опити да кова ножове(това го бях качил в темата на Доктора) Само че,974542.jpg1217551.jpg аз още не съм ковал стрели. Изработвали са ми няколко на струг и всички други остриета съм ги правил от тръби. Те като качество са ме удовлетворявали, защото винаги съм стрелял сам и не е имало с кого да се съревновавам или да обменяме идеи за автентичност.


Това мнение е редактирано от doino_57: 07 юни 2013 - 13:00

Дори спъването на експериментатора, е скок за човечеството.