Към съдържанието


- - - - -

Загубата в кендо


  • Please log in to reply
В темата има 16 мнения

#1 Sekigahara_

Sekigahara_
  • Гости

Публикувано: 02 юли 2008 - 12:08

На семинара за съдии който се проведе на 27,28 и 29 юни Наказава-сенсей ни разказа много полезни неща.
Едно от тях беше за загубата.Той каза че е нормално след загуба да сме натъжени.Малките деца понякога плачат след като за загубили шиай.Нормално когато имаш голямо желание за победа.Неговият сенсей му е казал колкото и да е натъжен от загубата да не плаче...Когато пораснем и загубим не плачем разбира се.Но това не означава че не сме натъжени.Загубата може да дойде под много форми:загуба на шиай,провален изпит или неуспех в преследването на дадена цел
(в кендо).
Наказава-сенсей ни каза че загубата е отлична възможност да научим нещо за кендо и да напреднем.Защото когато спечелим радостта от победата ни пречи да видим грешките си(които със сигурност имаме).Но когато загубим се питаме "ЗАЩО?".И виждаме слабите си места.
Досега не са ме скъсвали на изпит за степен(но аз и не съм се явявал на много изпити).Много пъти са ме побеждавали на шиай(не ги броя),но досега не съм се натъжавал от загубата.Благодарен съм че противникът ми показва слабите ми места.Случвало ми се е да не достигна поставената си цел в кендо.Но това само ме е нахъсвало още повече да я преследвам.
Как приемате загубата?





ПС:Ако не ви е срам опишете някоя от вашите загуби.

#2 rockydog

rockydog
  • Дао
  • 316 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:кик-бокс ММА

Публикувано: 02 юли 2008 - 13:57

Принципно е така НО:
ПО ДОБРЕ ГРОЗНА ПОБЕДА ОТКОЛКОТО КРАСИВА ЗАГУБА,
и не приемам загубата яд ме е мразя я, и затова виждам какво не ми е достигнало да съм достатъчно убедителен, и запомням дълбоко в себе си гадното противно чувство на загубата и унижението да слезеш от ринга победен. Помня го ненавиждам го и затова всеки път давам 100% от себе си в залата, на ринга и в живота за да не го усетя отново. Предпочитам да драйфам от преумора след мач или след тежка тренировка отколкото, да развивам философии и оправдания защо съм загубил. Късметът е резултат от добро планиране, и яка работа.
Да побеждаваш е навик, да губиш също.
Сам избираш дали да си посредствен или сред по-добрите, сам приемаш това което те задоволява.
The fight is all!!!

#3 thugelena_

thugelena_
  • Гости

Публикувано: 02 юли 2008 - 14:02

Мен не ме е срам, но не става дума за кендо, така че не съм сигурна дали е за този форум.
Първата си среща на състезание изгубих от момиче, което беше с около 5 кг по-леко от мен и с около 7 години по-малко. Бяха я пуснали да се състезава при жените, защото наистина си беше талант. Сега мисля е в национала на другата федерация.
Загубата за мен не е повод за срам, както и победата не е била особен повод за гордост. Представянето на състезание винаги е отражение на моментно състояние - физическо, психическо, техническо...
Както казва един приятел: "Формата е моментна, класата е вечна" :) За мен е достатъчно да си видя грешките и да работя, когато имам време и желение, да ги поправям. Признавам, че състезанията са голяма тръпка, но никога не съм ги приемала достатъчно сериозно (за разлика от тренировките).

Това мнение е редактирано от thugelena: 02 юли 2008 - 14:13


#4 red dragon_

red dragon_
  • Гости

Публикувано: 02 юли 2008 - 15:56

Наказава-сенсей ни каза че загубата е отлична възможност да научим нещо за кендо и да напреднем.


Това е основен постулат в Кендо, откакто тренирам, все ми го повтарят и е така. Разбира се с уточнението, че зависи как приемаш загубата и доколко си склонен да търсиш проблема в себе си. Защото, както знаеш, някои и под вола теле ще намерят, но не и грешка в себе си :wink: Шиая не е и най-подходящия за намиране на грешки и по друга причина - можеш да получиш максимум две точки и да разбереш евентуално за две свои грешки. Много по-важно е, да играеш джигейко с някой, както Тъг се изрази, не с моментна форма, а с класа. Те могат ,ако трябва, няколко пъти по един и същи начин да те накажат, за да разбереш къде грешиш и после даже да ти обяснят, как да си поправиш грешката :up:

Принципно е така НО:
ПО ДОБРЕ ГРОЗНА ПОБЕДА ОТКОЛКОТО КРАСИВА ЗАГУБА,

За да е Кендо, трябва да е красиво, ако не е красиво, не е Кендо. Така че, ние трябва да се стремим да победим чрез красива игра, а не на всяка цена (разбирай с бутане блъскане, сипане на безразборни удари и т.н.). Разбира се, ще ти дадат победата и ако грозно играеш, но така ще си останеш на същото ниско ниво и скоро, хора които си побеждавал, защото си по-едър и тежък, ще почнат с лекота да те бият :wooow:

#5 Li_mao_

Li_mao_
  • Гости

Публикувано: 02 юли 2008 - 21:00

Според мен от загубата има полза ако можеш да се възпозваш от нея - т.е. да си откриеш грешките, да ги поправиш и да продължиш. Иначе си е просто загуба.

#6 AngelZ

AngelZ
  • Дао
  • 393 мнения
  • Skype: qqq4qqq :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:БГ, София
  • БИ:WuTaiji, FengMoGun, FanZi, MiaoDao

Публикувано: 02 юли 2008 - 22:51

За да е Кендо, трябва да е красиво, ако не е красиво, не е Кендо. Така че, ние трябва да се стремим да победим чрез красива игра, а не на всяка цена (разбирай с бутане блъскане, сипане на безразборни удари и т.н.). Разбира се, ще ти дадат победата и ако грозно играеш, но така ще си останеш на същото ниско ниво и скоро, хора които си побеждавал, защото си по-едър и тежък, ще почнат с лекота да те бият :wooow:



ХМ...бе що си мисля, че тея дето реално са използвали Кендо /или квото и да е БИ/ не са държали особено много на КРАСОТАТА... :D
Да заколиш некой не е особено красиво...аз съдя от прасетата дет съм гледал да ги гътват.. :wink:

Това мнение е редактирано от AngelZ: 02 юли 2008 - 22:52


#7 Metala_

Metala_
  • Гости

Публикувано: 03 юли 2008 - 02:36

То ти си го посочил в поста си.
Въпреки че, не вярвам много,че не се натъжаваш от загубата си.
Именно това разочарование е импулсът които е нужен да вложиш много в тренировките, в осмисляне на практиката си.
При по-голям опит, това може да бъде сигнал за отработка и допълнително осъзнаване на практиката ти.
Именно поради тази причина, на такъв етап е добре да се срещаш с практикуващи, развили уменията си на високо ниво, да не говорим с по-добри заложби във въпросната дейност, дори и някои да го наричат класа :)

#8 rockydog

rockydog
  • Дао
  • 316 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:кик-бокс ММА

Публикувано: 03 юли 2008 - 08:26

За да е Кендо, трябва да е красиво, ако не е красиво, не е Кендо. Така че, ние трябва да се стремим да победим чрез красива игра, а не на всяка цена (разбирай с бутане блъскане, сипане на безразборни удари и т.н.). Разбира се, ще ти дадат победата и ако грозно играеш, но така ще си останеш на същото ниско ниво и скоро, хора които си побеждавал, защото си по-едър и тежък, ще почнат с лекота да те бият :wooow:

Моя гледна точка :)
Признавам не е произлязла от кендо (нямам си и представа от него), но мисля че е общо за всички бойни спортове. Ако си играете за красота си е ваша работа, но личното ми мнение без да се заяждам и без никакво намерение да споря за нещо което не разбирам с капацитетите в този спорт е че нямаше да мислите така ако мечовете не бяха дървени.

за да не започне спор пак че нямам много време спирам с това спирам да пиша в тази тема, която явно придобива специфична насоченост към кендо, и мен не ме касае.

А и съм се наспорил с архитекти колега :D
The fight is all!!!

#9 red dragon_

red dragon_
  • Гости

Публикувано: 03 юли 2008 - 08:55

Като ви говоря за красиво, не си представяйте балет или онези засукани бойни сцени от филмите :) Смята се за красиво бързото, пестеливо и точно движение, нанесено с добра стойка, силен и плътен удар, с добър зан-шин. Всички тези изисквания, освен красота на играта, са и гаранция за успех и в реална ситуация. Ще дам пример - честа грешка, за да избегнем удар в главата, вместо крачка настрани и защита с шиная, ние просто накланяме главата настрани. Тогава вместо удар в главата, получаваш удар в ключицата - няма точка. В шиай става, фокуса на удара е между очите, така че и да те удари по ключицата, няма сила. В истинска битка обаче, фокуса е в брадичката и тогава ще ти счупи ключицата. Извод - освен грозен, този навик е и много вреден. Така е с всичко в Кендо - грозното е неефективно.

#10 Sekigahara_

Sekigahara_
  • Гости

Публикувано: 05 юли 2008 - 20:56

Принципно е така НО:
ПО ДОБРЕ ГРОЗНА ПОБЕДА ОТКОЛКОТО КРАСИВА ЗАГУБА,
и не приемам загубата яд ме е мразя я, и затова виждам какво не ми е достигнало да съм достатъчно убедителен, и запомням дълбоко в себе си гадното противно чувство на загубата и унижението да слезеш от ринга победен. Помня го ненавиждам го и затова всеки път давам 100% от себе си в залата, на ринга и в живота за да не го усетя отново. Предпочитам да драйфам от преумора след мач или след тежка тренировка отколкото, да развивам философии и оправдания защо съм загубил. Късметът е резултат от добро планиране, и яка работа.
Да побеждаваш е навик, да губиш също.
Сам избираш дали да си посредствен или сред по-добрите, сам приемаш това което те задоволява.





Хахахах... :D
Харесва ми!
Абсолютно си прав.
Ако живота ти е заложен винаги е най-добре да победиш... :D

В кендо загубата може да дойде и без да си се уморил.Може противникът да те превъзхожда някъде другаде дори и да си издръжлив.В ММА сигурно също има такива ситуации.Например ако ти направят ключ?....Не знам.Харесва ми ММА но не съм го тренирал и не знам...
Стремим се да тренираме кендо не за да сме добри бойци - кендо е почти неприложимо на улицата.
Освен ако не мъкнеш някое арматурно желязо с теб.. :gangstah:
Аз поне си мисля че кендо е изкуство което тренира духа.Когато отиваме на състезание не се бием на живот и смърт.Дори рядко има наранявания.Ние просто проверяваме къде сме по Пътя сравнение с другите.Често победата и желанието за нея замъглява тази моя визия(не съм печелил често така че при мен е само желанието :) )Искаме да победим!Не искаме да загубим!След състезанието тези емоции остават...Става порочен кръг : "Искам да победя!=>Загубих!=>Не искам повече да губя!=>Искам да победя!"
Не мога да кажа че:
"Победата и загубата са без значение"
Защото щом съм пуснал тази тема значи за мен имат значение.Но към това би трябвало да се стремя.Поне в кендо.В други области важи друго.


Интерсно е наистина дали това не е някаква философия на губещия(или оправдание).....Наистина ще ми е интересно да чуя мнения.

#11 Metala_

Metala_
  • Гости

Публикувано: 07 юли 2008 - 03:15

Дали победата и загубата имат значение...
След време победата и загубата може и да са без значение. В началото много държим на това май ;)
Доколкото, това е добър ориентир, има значение. Доколкото се робува на нещо, е изкривявяне.
Да, примерно - ето ти една изкифлена победа. На всяка цена с 90 процента случайност.
Понеже ред дракон спомена за красотата, просто ще си позволя да перефразирам мнението му по друг начин.
Като започнеш да свириш на китара, веднага усещаш кога е фалшиво. Това е сигналът, който получаваш за нещата, върху които ти предстои работа. Да, и без учител дори чуваш, че е фалшиво. Имаш слух.
Може да имаш и стотици победи, но да не мръднеш и крачка напред.
В критична ситуация и една загуба е достатъчна.
От този ъгъл наистина броят на победите и загубите нямат значение нали?
От значение е подобряване на уменията ти в областта, в която практикуваш. Развиваш уменията си, ориентираш се по резултати или по начина на постигането им и отстраняваш фалшивото. Едва ли ще се замислиш после за победи, като откриеш, че нямаш време да ги броиш.
Те са следствие от работата ти. Не идват само , защото си ги набелязал като цел.
Това мислех да напиша, но ще допълня само, че като изгубиш, тогава започва търсенето на причината за загубата. Просто е част от развитието. Няма как да се избегне. Като спечелиш, стимулът сякаш е по-малък.

Това мнение е редактирано от Metala: 07 юли 2008 - 03:16


#12 shi_

shi_
  • Гости

Публикувано: 07 юли 2008 - 15:29

На семинара за съдии който се проведе на 27,28 и 29 юни Наказава-сенсей ни разказа много полезни неща.
Едно от тях беше за загубата.Той каза че е нормално след загуба да сме натъжени.Малките деца понякога плачат след като за загубили шиай.Нормално когато имаш голямо желание за победа.Неговият сенсей му е казал колкото и да е натъжен от загубата да не плаче...Когато пораснем и загубим не плачем разбира се.Но това не означава че не сме натъжени.Загубата може да дойде под много форми:загуба на шиай,провален изпит или неуспех в преследването на дадена цел
(в кендо).
Наказава-сенсей ни каза че загубата е отлична възможност да научим нещо за кендо и да напреднем.Защото когато спечелим радостта от победата ни пречи да видим грешките си(които със сигурност имаме).Но когато загубим се питаме "ЗАЩО?".И виждаме слабите си места.
Досега не са ме скъсвали на изпит за степен(но аз и не съм се явявал на много изпити).Много пъти са ме побеждавали на шиай(не ги броя),но досега не съм се натъжавал от загубата.Благодарен съм че противникът ми показва слабите ми места.Случвало ми се е да не достигна поставената си цел в кендо.Но това само ме е нахъсвало още повече да я преследвам.
Как приемате загубата?
ПС:Ако не ви е срам опишете някоя от вашите загуби.


Много приятно изказване много ми харесва...
За съжаление много са малко хората, като Наказава-сенсей, то за това е и с тази титла, сенсей - не те учи само на техника, а на начина на живот. (Все пак това е само мое виждане), както и да е! Много ми хареса за което МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ!
желая успех...

#13 hebigatsu

hebigatsu

    ленив пингвин

  • Дао
  • 235 мнения
  • Skype: hebigatsu :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:Bulgaria
  • БИ:kempo, FFF & MHF

Публикувано: 12 юли 2008 - 00:23

Принципно е така НО:
ПО ДОБРЕ ГРОЗНА ПОБЕДА ОТКОЛКОТО КРАСИВА ЗАГУБА,
и не приемам загубата яд ме е мразя я, и затова виждам какво не ми е достигнало да съм достатъчно убедителен, и запомням дълбоко в себе си гадното противно чувство на загубата и унижението да слезеш от ринга победен. Помня го ненавиждам го и затова всеки път давам 100% от себе си в залата, на ринга и в живота за да не го усетя отново. Предпочитам да драйфам от преумора след мач или след тежка тренировка отколкото, да развивам философии и оправдания защо съм загубил. Късметът е резултат от добро планиране, и яка работа.
Да побеждаваш е навик, да губиш също.
Сам избираш дали да си посредствен или сред по-добрите, сам приемаш това което те задоволява.

:) То хубаво да ползваш шаблони, ама не винаги :wink:
Освен това, едно е да приемеш загубата и да си направиш съответните изводи, за да не я допускаш повече, а съвсем друго е да мразиш да губиш, щото ти е гадно. Идва момент, когато, от страх да не загубиш, започваш да грешиш и ...в крайна сметка ..ГУБИШ. :wink:
В Кендо са запазили същината на психологията на реалният двубой с истинско оръжие, нищо че представлява максимално опростен и обезопасен спортен вариант на единоборство с мечове. И понеже на времето е било цяло чудо да загубиш и да останеш жив при такава схватка, то логично е да се породи правилото да извлечеш максималната поука от такава загуба, щото следващият път може и да нямаш такава възможност. :)
Та за това са традициите. Освен интересни са и полезни, и не е добре да се отхвърлят и заместват с модерни клишета с лека ръка. :wink:
Воините от древността са го казали отдавна: "Най- добрият начин да победиш в смъртоносна схатка е да приемеш, че вече си мъртъв....Тогава освободен от ограничения и задръжки, ще можеш да дадеш всичко от себе си...", защото ще ти е все едно какъв ще е изхода и за това ще можеш да се концентрираш максимално върху това, което трябва да направиш.

Надявам се схващаш къде е разликата. Да ... Може и да не е очевадна.. но е съществена. Изходната позиция за двубой е съвсем друга.
И колкото и парадоксално да звучи - Добре е да се научиш да цениш загубата, защото колкото повече напредваш, толкова по-рядко ще я срещаш, а и е хубаво човек да си къта спомена за нея, че да не се главозамае от победите и да реши, че е неуязвим или още по-лошо.... че е от рода МакКлауд :wink:
Поздрави и душевен покой!!! :up:
ВСЯКО ПРАВИЛО СИ ИМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ!!! ЩО ЛИ...!?!?!?

#14 Смилец_

Смилец_
  • Гости

Публикувано: 12 юли 2008 - 08:27

Идва момент, когато, от страх да не загубиш, започваш да грешиш и ...в крайна сметка ..ГУБИШ. :wink: ........
Поздрави и душевен покой!!! :up:

Всеки иска да побеждава, и естествено хвърля всичко от себе си за да бъде победител. Много малко са хората който тренират без да се отдават на подобни стремежи и желания. Победа или загуба едва ли имат някакво значение ако в тяхната основа стой и доминира страхът. Въпреки че страхът е естествена защитна реакция, свързан с оцеляването на човека, но ако започне да доминира, може да добие нереалистични измерения - и тогава обикновено се превръща в ад и проклятие - от пазещ става жестоко болезнен. Обикновено това е страх от болка, страх да не загубиш съзтезание, битка, авторитет, социално положение, работа и т.н. В този смисъл тези страхове извират от егото и колкото човек има силна форма на егоцентричност - той по-силно ще се страхува от загубата.

Това мнение е редактирано от Смилец: 12 юли 2008 - 08:29


#15 MeTaLoN_

MeTaLoN_
  • Гости

Публикувано: 17 август 2008 - 19:56

хм, аз никога не съм имал по много от каквото и да е така че ето и мнение:


мислех че съм безразличен към победите и загубите но в крайна сметка те влияят ... на туй или онуй. все пак влияят. по време на мач ако мислиш за това ще си заклещен затова не трябва.

хареса ми мнението на hebigatsu

според мен човек точно затова тренира - да придобие някаква степен на свобода. тренировките са тежки и изискват дисциплина и усилие. неща които ни ограничават но в един момент човек диша по-леко след всичките тия работи...

за мен най важното след една загуба е да продължа. да тренирам. ако спра да тренирам - това е най-голямата ми загуба. всичките тези години ще са изгубени напразно. ще излъжа ако кажа че съм приел кендо в сърцето си - това само другите могат да го кажат.

само знам че срещнах големи личности кендоки и те ме вдъхновяват.

но според мен загубата и победата нямат никакво значение ако човек се забавлява. в смисъл ... онова позитивно мислене което съпътства душата. това е истинската сила която не може нищо да я победи.

тогава победата става толкова важна колкото тревата в полето

#16 Onimo

Onimo

    剣士

  • Дао
  • 485 мнения
  • Skype: mortimer2000 :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:Бургас
  • БИ:Кендо, Тай Чи
  • Предишен прякор: Deshimaru

Публикувано: 23 май 2013 - 15:25

rockydog е прав за едно нещо. Философията може да послужи като оправдание на определени хора, които предпочитат да се примиряват със загубата и с посредствеността си като състезатели. Загубата е полезна само, когато е мотивираща. За добро или за лошо аз познавам всички аспекти на загубата. Губил съм и никога не съм успявал да приема загубата чисто философски. Въпросът е дали можем да трансформираме болката от наранената си гордост в мотивация за по-тежки тренировки. Ако можем, значи загубата ще ни донесе тази енергия от която имаме нужда, за да работим по-усърдно и да бъдем по-добри следващия път. Ако пък успяваме да приемем загубата и победата по еднакъв начин това може само да означава, че сме постигнали хармония, която обаче е реалната такава, а не изрецитирана и самовнушена нагласа от философските четива.
Скромност и тежки тренировки.

#17 red dragon

red dragon

    задаващ въпроси : ))

  • Mодератори
  • 1243 мнения
  • Пол:Мъжки
  • БИ:Кендо

Публикувано: 12 юни 2013 - 20:50

Ние често говорим и за смирение - това ни помага да приемем уроците и да си видим грешките, довели до загубата. Обаче често го бъркат с примирение и отказват да смирят егото си, и тъпчат на едно място. Същото е и с грозната победа - ако е битка на живот и смърт, да, по-добре грозна победа, отколкото красива смърт. Но в тренировъчен двубой или на състезание водят до тъпчене на едно място. Грозно играем когато ни е страх, че ще ни ударят (няма физическа опасност, само за егото ни :) ). Първо този страх не говори добре за психическата ни подготовка, второ разваля формата ни и дори да победим, техниката ни няма да се развива, а ще продължим да тъпчим на едно място.


  • hebigatsu харесва това
free your mind, open your wings, fly away Пътят на меча започва от сърцето