Към съдържанието


Снимка

Болест на Паркинсон - в цифри и факти

болест на паркинсон

  • Please log in to reply
В тази тема няма мнения

#1 Sydney

Sydney
  • Дао
  • 101 мнения

Публикувано: 11 април 2013 - 11:54

bolest_Parkinson.jpg

 

   Болестта на Паркинсон е хронично, прогресивно, невродегенеративно заболяване,
характеризиращо се с постепенна поява на симптоматиката, която е
предимно от моторно естество – брадикинезия (забавяне на движенията),
скованост на скелетните мускули, тремор в покой и промени в позата на
тялото (постурални промени). Налице са и немоторни симптоми – понижена
мирисна сетивност (хипосмия), бързи очни движения, личностни промени,
нарушена повърхностна сетивност (парестезия) и депресия. Заедно с
късните моторни симптоми – постурална нестабилност и падане, трудно
говорене и преглъщане, те са най-голямото терапевтично предизвикателство
пред лекарите и първопричината за големите социални разходи и финансови
загуби за обществото – засегнатите са неработоспособни, като
същевременно изискват постоянни, интензивни грижи.

 


    Световната здравна организация оценява заболеваемостта (броя
новодиагностицирани случаи) от Паркинсон за различните региони на света
между 9,7 и 13,8 на 100 000 души на година. Тъй като това е хронично
заболяване, болестността (общия брой болни) е много по-висока от
заболеваемостта, която включва само новооткритите случаи. Интересно е,
че болестността варира в изключително широки граници – от 19 на 100 000 в
Шан Хай до 328 на 100 000 за етноса парси в Бомбай, Индия. Повечето от
изследванията върху индо-европеидната раса поставят болестността в
диапазона 100 – 200 на 100 000. Вариацията е отдавана най-вече на
различните екологични фактори и различния генофонд на изследваните населения.


    Откриването на допаминергичния дефицит бе повратната точка в
създаването на рационален фармакотерапевтичен подход, който в крайна
сметка доведе до създаването на леводопа и по-късните допаминови
агонисти – основния терапевтичен клас лекарства при болест на Паркинсон.
Лечението и немедицинските разходи са съществен разход в глобален
аспект. Тъй като повечето статистически данни се отнасят за Северна
Америка и Европа е трудно да се дава оценка на глобалните разходи.
Повечето специалисти предпочитат да правят сравнения между паркинсониците и непаркинсониците, вместо да изчисляват разходите в абсолютна стойност.



     Наскоро публикувано проучване, проведено в САЩ, показва, че ежегодното потребление на здравни услуги
при паркинсоници е значително по-високо от средното за страната.
Паркинсониците прекарват в болница средно с два дни повече от останалото
население и 43 дни повече в хосписи. На тях се изпълняват средно с 20%
повече рецепти. Годишните разходи са над два пъти по-големи от тези за
контролната група, още преди осчетоводяване на индиректните разходи –
загуба на продуктивност и т.н.




    5% от разходите се падат на лекарствата по рецепта, 7,5% - на
амбулаторните грижи, 19% - на грижите в домовете, 20% - на болничните
разходи. Най-голям, обаче, е делът на финансовите загуби от трайна неработоспособност – почти 50% от средствата, похарчени или изгубени, заради заболяването.


    


    Разходите зависят и от достъпа до здравни грижи и лекарства, който силно варира за различните региони. Според Световната здравна организация,
достъп до лекарства има средно 60,6% от световното население – от едва
12,5% в Африка до 79,1% за Европа. Същите цифри важат и за
рехабилитацията, която е важен елемент от лечението. Не по-малко
проблематичен е достъпът до невролози – от 0,03 на 100 000 души
население за Африка и 0,07 до 100 000 в югоизточна Азия, до 4,84 на 100
000 за Европа.

  

   Най-после, има значителни пропуски в разработването на програми за
цялостно лечение за болестта на Паркинсон. СЗО изтъква нуждата от целенасочени законодателни и регулаторни мерки, предназначени да задоволят нуждите на паркинсониците. Засега, такива са налични само в САЩ, Канада и Европейския съюз.

Прикачени умалените снимки

  • 00000111.JPG

Това мнение е редактирано от Sydney: 11 април 2013 - 12:02