Към съдържанието


Снимка

Функции на съня

сън функции на съня

  • Please log in to reply
В тази тема няма мнения

#1 Sydney

Sydney
  • Дао
  • 101 мнения

Публикувано: 12 април 2013 - 11:36

Редица изследвания показват, че сънят е жизнено
важен както за човека, така и за много животински видове.
Продължителното лишаване от сън може да доведе до тежки функционални
нарушения.

Поради това, че бавновълновият сън и парадоксалният сън
изпълняват различни функции, човек се нуждае и от двата вида сън. С
други думи, не е достатъчно общата продължителност на съня да е около 7
часа - необходимо е в течението на тези 7 часа неколкократно да се
редуват БВС и REM-сън.

Най-важни за организма са първите 2-3 цикъла на съня.
Това е тази част от съня, през която бавновълновите периоди са
най-дълги и най-дълбоки. Съкращението на нощния сън до 4 часа
(премахването на последните 2-3 цикъла) при индивиди на средна възраст
не води до забележими функционални нарушения, особено когато сънят е
достатъчно дълбок.

Сънят не е пасивно състояние, а особен вид активност на нервната система. По време на сън мозъкът не почива, а продължава да работи усилено, но по друг по-особен начин. Сънят има възстановителен характер,
което се показва с примера, че когато човек е уморен, той се нуждае от
сън - няколко часа сън възстановяват работоспособността на организма
най-добре.

Будното състояние е свързано с
изразходването на повече енергия, поради което намаляват запасите от
(аденозин трифосфат) АТФ, креатинфосфат, глюкоза, гликоген и други.
Същевременно се натрупват някои вещества, които са крайни продукти на
усилената обмяна, характерна за будното състояние. Допуска се, че някои
от тях участват в регулацията на съня. Например има данни, че
повишаването на концентрацията на аденозин в някои мозъчни
структури води до заспиване. Аденозинът се получава при разграждането на
АТФ и се натрупва в извънклетъчната течност на мозъка в резултат на
усилената работа на нервните клетки. Той се свързва с аденозиновите
рецептори на невроните (главно с А1- и А2А-рецепторите), което води до
понижаване на нивото на бодрост и до появата на сънливост.

Кофеинът и теофилинът блокират аденозиновите рецептори. Приема се, че това е един от механизмите, чрез които кафето и чаят предизвикват ободряване.

Функциите на съня (на балновълновия сън - БВС и парадоксалния сън - REM-съня ) се различават в известна степен.

Възстановителният характер на съня е присъщ предимно на бавновълновия сън (БВС).
Той заема над три четвърти от общата продължителност на съня. По
време на този период от съня в покой са скелетните мускули и системата
за регулация на двигателната активност. Работата, която сърцето извършва
също намалява значително (както поради понижаване на сърдечната
честота, така и поради спадане на кръвното налягане). Това се отнася и
за дихателните мускули, тъй като дихателната честота също се понижава.
Мозъчният кръвен ток значително намалява и разходът на глюкоза и
кислород от нервните клетки спада с близо 40 %. Това дава възможност на
невроните да възстановят запасите си от гликоген и макроергични
съединения. Промените, които се наблюдават по време на бавновълновия
сън, водят до значителна икономия на енергия. Енергоразходът по време
на бавновълновия сън намалява с 10-30 %.

По време на бавновълновия сън се повишава имунитетът на организма.
Допуска се, че една от причините за понижаване на имунитета с
напредването на възрастта (над 60 години) е намаляването на
продължителността и дълбочината на периодите на бавновълнов сън.
Регенеративните процеси (например заздравяването на рани) също се
стимулират по време на бавновълновия сън.
Докато секрецията на
растежния хормон и на гонадотропните хормони по време на БВС се засилва
(най-вече при деца и млади хора), секрецията на адренокортикотропен
хормон и на кортизол се понижава. По този начин бавновълновият сън
намалява силата на някои стресови реакции на организма.

Следователно
бавновълновият сън има възстановителни (в известен смисъл и
хомеостатични), защитни и анаболни функции, които по-конкретно се
изразяват в:

● Пестене на енергия, възстановяване на запасите от енергийни източници и повишаване на работоспособността;

● Укрепване на имунитета;

● Стимулиране на растежа;

● Ускорявана на регенеративните процеси;

● Намаляване на силата на част от стресовите реакции

Тези ефекти са най-силно изразени в четвърта фаза 4 на бавновълновия сън, т. е. през първите два цикъла на съня.

Някои
от изброените ефекти на БВС като стимулирането на имунитета и
отслабването на стресовите реакции се дължат, поне отчасти, на хормона мелатонин. Той се секретира от епифизата (epiphysis cerebri) главно по време на сън, като секрецията при подрастващи индивиди е по-силна.

Бавновълновият сън има значение и за паметта.

Парадоксалният сън
също има възстановителен и съхраняващ ефект върху обмяната на
веществата и енергията, въпреки появата на някои белези на повишена
активност. 

 

 

 

Установена е известна връзка между приема на храна
и продължителността на REM-съня. По време на тежко гладуване, когато
телесната маса прогресивно намалява, REM-сънят се скъсява. При
нормализиране на храненето, когато телесната маса започне да се
увеличава, REM-сънят възстановява нормалната си продължителност. Хората с
наднормена телесна маса имат удължен REM-сън. Допуска се, че връзката
между приема на храна и REM-съня се дължи на активността на определени
неврони в хипоталамуса, чиито аксони секретират пептидния медиатор орексин.
Влакната на тези неврони достигат както до редица мозъчни структури,
имащи отношение към съня, така и до хипоталамусните центрове, които
регулират приема на храна.

И двата вида сън имат значение за паметта.
Запаметяването на преживяното или прочетеното през деня е достатъчно
стабилно, само ако сънят през последващата нощ е пълноценен. Не е ясно
кой вид сън (БВС или REM-сън) и за коя памет (имплицитната или
експлицитната) има по-голямо значение.

Съществуват известни данни, че БВС подобрява главно експлицитната памет, а REM-сънят - имплицитната памет.
Други изследвания обаче показват, че за постигането на добри резултати
при всички видове интензивно обучение са необходими и двата вида сън.

По какъв начин сънят през нощта улеснява запаметяването на информацията,
която мозъкът е приел през деня, засега не е ясно. Съществуват хипотези,
съгласно които по време на сън се извършва особен вид допълнителна
обработка на тази информация (филтриране, подреждане, класиране), както и
консолидиране на паметта (прехвърляне на информацията от краткотрайната
в дълготрайната памет).

Относително големият дял (до 50 %) на
REM-съня при малките деца навежда към мисълта, че вероятно
парадоксалният сън е необходим за развитието на нервната система и за
създаването на нови синаптични връзки. Възможно е, влиянието на REM-съня
върху синапсите (главно в лимбичната система) да се запазва и в
по-напреднала възраст. Известно е, че по време на парадоксалния сън
кръвоснабдяването на лимбичната система значително се увеличава (както
при деца, така и при възрастни).

 

funkcii-na-synq.jpg


  • Хиената харесва това