Към съдържанието


Снимка
- - - - -

Духът на българското бранно умение - Вей !


  • Please log in to reply
В тази тема няма мнения

#1 nikodim petrov

nikodim petrov

    ησυχία

  • Дао
  • 936 мнения
  • Skype: nikodim_petrov :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:Българско бранно умение

Публикувано: 06 август 2013 - 13:45

Тук ще изложа една малка част от философията на българското бранно умение.Ще се опитам да засегна различни аспекти от неговата практика и теория, и най вече какво представлява неговият воински дух.

"Истинската вяра е увереност в невидимото като във видимо и в очакваното като в настояще"

Духовното в бойното изкуство както някой хора си мислят, не е отсъствие, някаква празнота, а по скоро е невидимо всеприсъствие което ни заобикаля навсякъде и във всичко,просто трябва да имаме нужните духовни oчи за да го видим. 

Погрешно е да се смята, че духовното в Бойните Изкуства е нещо ненужно и напълно непрактично от гледана точка на боя. Придобивайки такава твърда позиция по този въпрос,много хора стесняват своите възможности да видят бойното изкуство, чрез самият живот, чрез своята професия, да видят как всичко до което те се докоснат може да разкрие един друг ъгъл на виждане спрямо техниката, философията и бойното изкуство като цяло. Едно е да знаем даден технически приом като движение на тялото и да се ограничим виждайки единствено и само него,съвсем друго е да го видим отразен и съществуващ като принцип в обществото и природата.Това по широко възприятие ни дава много по големи възможности за себеопознание, за усещане, че сме една неизменна част от всичко това единство което реално съществува, дори когато не знаем за това. Това осъзнаване дава по големи възможности за разбиране природата на духа като сила на човеката душата, както и техниката като механика на движение,така и нейното практично приложение в бойното изкуство,в нашият живот и професия. Това прави нашите усиля, още по реални и практични от когато и да е било. Ние не се ограничаваме във времето, тренирайки дадената техника, нито се ограничаваме от пространството на спортната зала няколко пъти в седмицата, а продължаваме осъзнато същата тази практика и извън залата и така неусетно придобиваме своя Път в живота.

Предполагам че всеки трениращ различно бойно изкуство може да открие в бранното умение, някаква близост до своето бойно изкуство, като движение или принцип. В някой прости движения айкидиста вероятно ще види айкидо, в други каратиста - карате, трениращият винг чун - винг чун, боксьора - бокс, а шахматиста - просто партия шах. Това е нещо нормално защото ние виждаме това което знаем и обикновено можем това което умеем ! Ето защо външната близост в някои движения на Бувей с други бойни изкуства, е нещо нормално,като се има предвид възможностите на човешкото тяло и насоката на съзнанието. Но бранното умение е различно от тези бойни изкуства защото като форма и съдържание, в своята сърцевина е неразривно свързано с българската духовна култура. 

Какво имам предвид !

Основната причина на хората с духовна потребност които отиват да живеят в манастирите е продиктувано от тяхната вътрешна необходимост да избягат от света. Влизането в спортната зала е излизане от света на грижите и безпокойството.
Послушанието като първа духовна крачка към себеотрицание и подготовка за духовен живот, по нищо не се различава от дисциплината в спортната зала. И двете еднакво отсичат волята, егоцентризма.
Изволение – воля; желание. Изволити – (да) позволя; (да) поискам; (да) пожелая. ...... Усекновение – отсичане. Тоест...да отсечем волево свойте желания, т,е да наложим волята си чрез въздържание от тях. Отсичането на волята е началната стъпка към самодисциплината и самоконтрола, който каляват волята и дават възможност на духа да владее над тялото. 
Външната тишина така нужна на монаха аскет за уединена молитва е същата тишина която изпълва залата по време на тренировка за да може упражняващият се успешно да се концентрира върху техниката, а чрез нея върху себе си в придобиване на внимание.

Има хора на които мислите им често биват в смут или му идват тягостни мисли, или подтискащи; понякога умът им е в бъркотия и хаос, понякога изпадат в склонност към депресивни състояния; имат силни желания и привързаности; ако ги засегнат се чувстват зле и стават злобно агресиве. Чувствата им са като силни вихрушки , повдигащи прах, листа, пепел и всякакви боклуци замъглявайки по този начин съзнанието и ума, не помнят, постоянно са разсеяни, нямат концентрация и вътрешен покой ( центрираност). Не могат ясно да разбират събитията около тях въз основа на което вярно да преценяват необходимият начин за действие. Такива хора по естество нямат необходимата нужна кординация между ум и тяло, между искам и мога, сякаш живеят изцяло извън себе си, извън своята кожа. В бранното умение когато овладяваме дадена техника или свръзка, ние естествено съсредочаваме вниманието си изцяло върху нея, и така се учим чрез нея, да бъдем и да живеем в себе си, да бъдем винаги там където сме. Защото ако в нас, в тренировъчната зала дори и да мълчим с уста и да пазим тишина, ако в ума има житейски мисли от вчера, за утре...то техниката и движението най добре ще ни покажат, че ние не сме там където сме.

Исихасткия молитвен метод се състой от няколко кратки думи, които съдържат в себе си цяла есенция на християнския опит и вяра. Целта на тяхното непрестанно повтаряне е да събере умът в самият себе си (сърцето) за да развие умът чрез внимание, нужната сърдечна тишина за да се помолим на Бога с дух и истина. По същият начин техниката на бранното умение е съставена от няколко кратки " свръзки". Тези "свръзки" един път задвижени изграждат помежду си , затворен кръг, където нападението и защитата изчезват като самостоятелни елементи, така както изчезва и мисълта за победа или поражение. Накратко казано основните "свръзки" ни дават възможност да съберем и постигнем мълчание на ума , тогава няма да има значение как ще блокираме или как ще атакуваме. Можем да се движим с така лекота и бързина, и да се очудваме сами на себе си, как се движим без да ангажираме за това главата си. Тялото се движи с прецизна точност, а в сърцето няма грам колебание или страх относно това - кога, къде и как ! Постоянното упражняване на вниманието посредством тялото в изучаване и усъвършенстване на техники,похвати и движения, води по естествен път до исихия. Чрез продължително упражняване в постоянен навик - за да придобие силата непоклатимо да пребъдва в желаното от него състояние на невъзмутимост и вътрешен покой 

Казано на кратко целта на сърдечната молитва е да брани сърцето от "лоши" помисли, същата цел имат и "свръзките" за да можем успешно да отклоним всички агресивни намерения насочени към нас под формата на техники и удари. За да придобием сърдечен мир и телесно здраве, трябва да бъдем много внимателни, както се казва да бъдем постоянно във "в-ним-а-ние". Вниманието е онази сърдечна тишина, онова безмълвие на духа, което отваря очите на ума за съзерцание. Събуждането на духа, което се ражда от вниманието води до сърдечно усещане на смирение. Колкото по често настъпват тези моменти на умиление, толкоз по дълбоко смирението прониква в сърцето. С напредването в тази практика вниманието се изостря сякаш става " живо", човек започва ясно да усеща невидимото като видимо и очакваното като настояще. Човек ясно започва да усеща Божието присъствие и се смирява до смърт. В бранното умение, вниманието отваря духовното ни възприятие, и с очите на ума можем да видим очакваното (бъдещето) като настояще, да видим всяка атака или движение като на забавен филмов кадър. 

http://www.youtube.c...d&v=HjQGq_Ooees

За мен най голямото постижение в практиката на бранното умение е когато думите започнат да излизат трудно от устата, когато ръката искаща да удари някой се налива с тежест. Трудно се удря с такава ръка. Бих я оприличил като един натегнат лък с които колкото по трудно опъваш стрелата толкоз по голяма сила, полет и пробивност ще има тя. Така разбираш силата, а с нея идва отговорността, контрола, вниманието. Ето нагледно как на това ниво бранното умение прерасна от само себе си в духовен покой - на гр. - исихия. Цялата сентенция и идея на българското бранно умение е ума да не изпреварва тялото, и тялото да не закъснява от ума, едното да не пречи на другото. Всичко трябва да се движи като едно цяло, сякаш няма ум, няма тяло. 
За мен това е едно високо ниво на бойното изкуство, прехода от бойно в изкуство. Когато умението за война се превръща в умение за мир.А ние от войни се превръщаме в миротворци. 

"Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно."

Обикновенно човек възприема себе си и света около него, посредством своите мисли,чувства и желания. Ако няма вътрешен ред и съгласие между тях, оставени без контрола на вниманието и волята, те могат да нарастнат и да се превърнат в огромни вътрешни бури, в огромни мощни ветрове. Познавам хора който в преследване на лична кариера, за да постигнат целта на това свое желание, са преминали през толкоз хора и човешки съдби, и накрая след като стъпят на този мним връх, след като сбъднат това свое желание се чувстват, не като победители, а като победени.

Съвременния начин на живот, като мисъл и действие, изцяло насочват човека, неговият ум навън, към света, към парите и материалните придобивки. Ние сме станали общество от консуматори които непрестанно задоволяват своите сетива и апетити. Здраво оплетени в мрежите на света, приели у себе си неговия дух ние придобиваме дълбоко в сърцето си все повече безпокойство от колкото покой, все повече умора и тъга от колкото умиление и радост. Принудени да "оцеляваме" усещаме навсякъде заплаха, от всякъде несигурност, по всяко време, на всяко място - в работата, в семейството, в обществото като цяло. принудени да се борим, ние изцяло насочваме своята вътрешна сила, основният ни инстинкт за самосъхранение, способността ни да обичаме, насочваме тази любов изцяло към себе си. И колкото повече я увеличаваме към себе си , толкоз по малко намаляваме любовта си към другите хора. Това поражда липса на любов, загуба на любов. 

Нашето възприятие за света в по-голяма степен е отражение на самите нас, на нашите мисли, чувства и действия. Навярно всеки човек, който е изпитал моменти на голямо безпокойство, стрес и високо нервно напрежение, е забелязал как те влияят на нашето възприятие. В такива моменти имаме усещането, че светът около нас е страшно забързан, много динамичен, изпълнен с напрежение и несигурност, и ние сякаш сме извън неговото равновесие и движение. В такива моменти неосъзнато се опитваме да се забързаме, да догоним времето, за да успеем да се влеем в неговият бърз ритъм на движение, но не успяваме, защото в нас няма нужната сила, и се чувстваме, сякаш сме уловени в капана на времето, уловени в капана на самите нас. Но истината е съвсем друга. Светът си е все същият, какъвто е бил винаги. Ние не сме извън неговото равновесие, а извън своето собствено равновесие. Това, което виждаме, чувстваме не е светът, а самите ние, нашето отражение в него. Постоянното безпокойство създава усещането в нас, че времето лети, и ние не можем да го догоним. Но светът, земята не се е завъртяла по бързо около себе си. Ако това беше станало, нямаше да има нужните условия за живот на земята, ние нямаше да сме живи. Тогава, защо ние усещаме по този начин? Защото живеем по-голяма част от живота си, извън себе си си. Защото за нас е много важно, не какви сме в своята същност, а какво мислят другите за нас. &

Когато човек вижда себе си по-добър от другите, е нормално да осъжда и злослови !
Бранното умение от самото начало ни учи, укрепва и усъвършенства в любовта.