Към съдържанието


Снимка
- - - - -

БУ ВЕЙ - българското бранно умение


  • Please log in to reply
В темата има 210 мнения

#1 nikodim petrov

nikodim petrov

    ησυχία

  • Дао
  • 936 мнения
  • Skype: nikodim_petrov :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:Българско бранно умение

Публикувано: 02 февруари 2006 - 11:03

Бу вей е технология, преплитаща в себе си теория и практика, изразени по един великолепен начин като философия за мир, хармония и разбирателство чрез движениe.
Въпреки, че е съвременно бойно умение, не без основание се смята, че неговата основа и фундамент се крие дълбоко в историята и духовнатa култура на българският народ.

Това мнение е редактирано от nikodim petrov: 28 юли 2008 - 19:47

Когато човек вижда себе си по-добър от другите, е нормално да осъжда и злослови !
Бранното умение от самото начало ни учи, укрепва и усъвършенства в любовта.

#2 miamotobg

miamotobg
  • Дао
  • 80 мнения
  • Пол:Мъжки
  • БИ:Bulgarian tupanik jitsu

Публикувано: 20 февруари 2006 - 14:37

действително много интересна статия а и искам да добавя че снимка на въпросната византийска монография съм я виждал и българския боец е приложил с една ръка вътрешен ключ на китката на византиеца а с другата се приготвя да му отреже главата с меча си и като последна добавка бих казал че въобшще не са нии били случайни победите срещу византийскиы кумански и прочие войски
  • владимир -футбол харесва това
1.Не носи злоба в себе си.
2.Прави разлика между печалбата и загубата.
3.Развивай интуиция и разбиране за всичко.
4.Осъзнай истинската същност на нещата
5.Обръщай внимание дори и на дреболиите

#3 doks

doks

    Daskal

  • Дао
  • 192 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Пазарджик
  • БИ:Годжу рю карате

Публикувано: 03 август 2007 - 15:45

Заглавие :: БУ ВЕЙ - българското бранно умение
Категория :: Стилове
Описание ::
В света на бойните изкуства освен източните бойни изкуства се преоткриха и възродиха забравените бойни умения на различните народи, характерни със своя бит и култура - Капуейра, славяно-планинска борба, руския юмручен бой, бойното умение на американските индианци, Панкратион, българските бранни умения и много други, с които светът на бойните изкуства стана по-пълен и по-обогатен.

Последна промяна Sat, Jul 21 2007 12:34 am

Вижте статията

Несподелем мнението,че "куцан гражд" се използва като"последната хватка на САМБО" -т.е. "беганието му е майката".Преди време показах тази "игра" на едно момче-след няколко седмици ми се похвали,че доста му се вдигнал реитинга сред момчетата...народа е казал: "бии,че да те уважават". След като започнал да ги "наритва"-започнали да го уважават повече.Поздрави! :yin-yang:

Това мнение е редактирано от doks: 03 август 2007 - 15:47


#4 nikodim petrov

nikodim petrov

    ησυχία

  • Дао
  • 936 мнения
  • Skype: nikodim_petrov :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:Българско бранно умение

Публикувано: 28 ноември 2010 - 13:14

[url="http://www.youtube.com/watch?v=3bUz58daUdc&feature=player_embedded"]http://www.youtube.c...player_embedded[/url]



"Представи си, приятелю, едно малко поточе, което тече едва, едва, намирайки трудно своя път пред себе си, заобикаляйки в слабостта си и най малкото камъче, клонка или тревичка. Но, ако ние грижливо го заградим и чрез времето, не му дадем възможност да се разпилява, тогава то ще започне да расте само в себе си, ще нараства всеки ден, всяка година, ще започне бавно да променя своите качества и свойства, своята сила, докато се превърне в голям огромен воден язовир. И когато наистина ни се наложи да премахнем преградата, тогава онова малко поточе ще има силата на бурното море и мощта на страховитият океан, който може да изкорени всичко по своя път. Но ако ние често махаме тази преграда, ако безцелно разхищаваме с труд събраната вода, само за да покажем на другите, нейната чудодейна сила, тогава ще я загубим, ще я разпилеем и ще я превърнем в същото онова слабовато поточе, което няма да има сила да премести и най малко препятствие пред себе си".

Водата, поточето, язовира символизира човешката душа. Духът е нейната сила. Преградата, бентът, който събира и съхранява всички човешки жизнени сили, за да придобие човек физическо и духовно здраве, мощ и сила, е бувей - Българското бранно умение.

Бранното умение "вей" е метод, способ или стил, бойно умение. Умението вей е много повече от бойни техники, то е умение с дълбоки християнски корени, отразяващи в себе си истинската същност на човешката природа, отразяващо в себе си духа на българската култура. Духовната основа на Българското бранно умение като практика и обучение е Светоотеческото учение на Исихазма, което се явява съкровената същност на Българската православна вяра.


Тук ще изложа една малка част от философията на българското бранно умение. Ще се опитам да засегна различни аспекти от неговата практиката и теорията, и какво представлява духът на бранното умение.

Нашето възприятие за света в по-голяма степен е отражение на самите нас, на нашите мисли, чувства и действия. Навярно всеки човек, който е изпитал моменти на голямо безпокойство, стрес и високо нервно напрежение, е забелязал как те влияят на нашето възприятие. В такива моменти имаме усещането, че светът около нас е страшно забързан, много динамичен, изпълнен с напрежение и несигурност, и ние сякаш сме извън неговото равновесие и движение. В такива моменти неосъзнато се опитваме да се забързаме, да догоним времето, за да успеем да се влеем в неговият бърз ритъм на движение, но не успяваме, защото в нас няма нужната сила, и се чувстваме, сякаш сме уловени в капана на времето, уловени в капана на самите нас. Но истината е съвсем друга. Светът си е все същият, какъвто е бил винаги. Ние не сме извън неговото равновесие, а извън своето собствено равновесие. Това, което виждаме, чувстваме не е светът, а самите ние, нашето отражение в него. Постоянното безпокойство създава усещането в нас, че времето лети, и ние не можем да го догоним. Но светът, земята не се е завъртяла по бързо около себе си
Ако това беше станало, нямаше да има нужните условия за живот на земята, ние нямаше да сме живи. Тогава, защо ние усещаме по този начин? Защото живеем по-голяма част от живота си, извън себе си си. Защото за нас е много важно, не какви сме в своята същност, а какво мислят другите за нас. Постоянно се борим, не, за да придобием внимание в сърцето, а как да привлечем чуждото внимание към себе си. ЕГОизмът, алчността, страхът са плодовете на едно умъртвено и безчувствено сърце, в което няма живот за другите. То чувства и мисли единствено и само за себе си, търси и вижда само своята полза, изпълнява само свойте желания. В такова сърце, обгърнато от Его-то, няма живот, няма дух, няма истина.

Опитало от дървото на познанието, съзнанието ни е добило двойственост, навик да разделя, да мисли, къса и преценява. Ние разделяме вечността, безкрая, енергията, на пространство - време. Ние разделяме време от пространството, разделяме пространството от времето. Но не се спираме дотам. Ние разделяме самото време на години и месеци, на минало и бъдеще. Разделяме самото пространството на видимо и невидимо, на близко и далечно. Ние гледаме, но не виждаме, слушаме, но не разбираме. Често свеждаме бързината на движението като способност на самото тяло. Ако партньорът ни се движи страхотно бързо, ние усещаме, че в неговите движения няма празно пространство, в неговият ритъм няма паузи.Но дали тази негова бързина не е проекция на нашето Его, защото неговата бързина зависи изцяло от нас, неговата сила - също. Истината е, че ние сме той. Той, това съм аз. Това зависи от способността, от умението колко сме внимателни. Но какво е вниманието? Българският език е аналитичен език, всяка дума, като литературна форма сама по себе си указва същността, самата идея, смисъла който е вложен в думата. Думата в-ним-а-ние е способност, качество на ума, изразяващо се като интуиция, прозрение, възприятие, съзерцание и проницателност. По своята същност, то съдържа в себе си, огромна духовна сила, и не само бива твърда и непоколебима, но въздейства на и влияе на всичко около себе си. Тя с лекота прави бързия - бавен, силния - слаб, сръчния - несръчен. Вниманието събира всички човешки сили в една единствена сила, която има способността да приближава, да усилва и вниква в дълбочина, да наблюдава и разглежда спокойно и най-малките детайли, същевременно без да изпуска нито за миг общият фон, общото движение. Такава сила дава време, време в самото време, минута в секундата, секунда в мига. За да придобием време, ние трябва да дадем част от своето време, за да получим, трябва да дадем. За да придобием внимание, трябва да даваме внимание към всички, уважение и любов към всичко. В боя най важното нещо е вниманието, вниманието е липса на его, уважението е израз на внимание. За да придобием такава духовна сила, трябва да притежаваме извънредно висока душевност, да я укрепим с чест и достойнство, с благородство и мъжественост. Нашият живот и практика ни дават тази възможност.

Свръзките в Бранното умение са основата за развитие на вниманието. Те водят до промяна на нашето възприятие.
Обикновено, колкото е по-далечна дистанцията или движенията са по-бавни, толкоз времето ни за реакция е по-голямо, но и времето за пресмятане и размисъл на страхливото Его също. Близката дистанция, бързите движения, тяхната интензивност, поточност, ритъм и рязка смяна на посоките, потискат мисълта и влияят положително върху страха и агресията. Това отваря съзнанието, освобождава тялото и дава увереност на духа. Истинската вяра е увереност в невидимото като във видимо и в очакваното като в настояще. Думата " Свръзка" в своя най общ смисъл означава свързване, хармония, единение. В чисто технически аспект, това е последователно свързване на елементите, от които е изградено всяко едно движение, и тяхната хармонична съгласуваност. Изучавайки основните елементи на движението посредством практиката, ние ясно виждаме и разбираме отражението на природните закони в човешкото тяло - повдигане и натискане, свиване и разпъване. Когато тези основни движения са добре изучени и усвоени, ние им поставяме нови задачи, внасяме в тях характер. Характерна черта на основните свръзки е тяхната поточност, преливност, кръговост и огледалност. Това не е случайно. Един път път задвижени "Свръзките" изграждат помежду си затворен кръг, където нападението и защитата изчезват като самостоятелни, отделни елементи, така както изчезва и мисълта за победа и поражение. Основните свръзки са важна част за упражняването на тялото и ума, за по дълбоко осмисляне и разбиране относно времето, пространството и енергията, и тяхното отражение в човешкото тяло, душа и дух. Освен добро телесно упражнение, те са и безкрайно полезни за покоряване природата на ума. Непрестанните упражнения постепенно развиват внимание в ума. В духовната култура на българите, под думата "ум" се визира духът на човека, неговото духовно зрение. Тоест нашият ум има способност да вижда, да усеща невидимото за сетивата ни. Чрез настойчивото упражняване на свръзките, умът на практикуващия се събира и съсредоточава, сам в себе си, в следствие, на което практикуващият развива голяма духовна концентрация и благодатно усещане за мир и тишина дълбоко в самия себе си. В умиротвореното сърце "вее" тих ветрец и настъпва божествена сладост. Човек става по-съсредоточен, по-внимателен , по-дълбок, по-човечен. Ето защо свръзките в Бранното умение са и духовни упражнения, вид медитация в движение. Няма съществена разлика между медитацията и да речем овладяването на дадено телесно движение. Самият процес на овладяване се приближава до същността на медитацията. Всъщност тя е вътре в процеса на изграждане на самото движение. Една техника, когато не е усвоена от тялото добре, я правим с напрежение, движението е бавно във времето, тялото е тежко, гравитацията дърпа, мускулите отказват да работят в синхрон и хармония, получава се съпротивление, носещо след себе си телесно и умствено напрежение. Тялото не може да следва ума (намерението). Тежкият труд, усвояването на техниката (свръзката) е врата към успокоението и събраността на ума. За да постигнем нещо сериозно, първо трябва да съберем своят ум, да нагласим фокуса, да стабилизираме образа. Думата "събран, събраност" дословно означава "с война", т.е това е вътрешна духовна изостреност, нагласа на духа, състояние на война, способност на ума, която в последствие се развива в опит, умение, вещина. Често ние казваме за някой внимателен човек, че е умен, т.е ние изразяваме качеството на неговият ум, неговата събраност на вниманието. Самата дума " Умен" е съкратена форма в българския език, чрез която не само се изразява способността на ума за концентрация, но и указва точно къде е мястото, т.е вътре у нас сиреч У-мен... извън сетивността на тялото. В този ред на мисли цялата практика (праксис т.е очистване) се изразява в нашата способност да развиваме своето внимание, което впоследствие да превърнем в опит, виждане, възприятие, в основно състояние на ума т.е в умение. Когато тази способност се задълбочи, ние се докосваме до "Вей", до духа. В началото се стремим да съберем ума, в последствие да го придобием и затвърдим като основно вътрешно състояние на духа. Искам ясно да подчертая, че без бран, няма умение, без умение, няма вей. Символично казано, Бран е бравата, вратата, Умението е ключа, Вей е отварянето на вратата. За да отворим дадена врата, ни трябва ключ, за да има ключ трябва да има врата. Ето защо, който търси, намира и на този, който хлопа, ще му се отвори.

Хората които отиват в православните манастири, искат да бъдат извън света, влизането в залата е излизане от света на грижите и безпокойството. Послушанието в манастирите, по нищо не се различава от дисциплината в спортната зала. И двете отсичат волята. Външната тишина така нужна за уединение и молитва, е същата тишина която изпълва залата по време на тренировка за да може практикуващият бу вей да се концентрира върху техниката. Когато устната молитва се усвой от ума и стане молитва на ума, така и многократното повторение на техниките когато се усвоят от ума, дават бързина и подвижност на тялото. Целта на умната молитва е да брани сърцето от "лоши" мисли, целта на техническите похвати е да можем успешно да отклоняваме всички агресивни намерения насочени към нас под формата на техники и удари. За да има сърдечен мир и здрави зъби, трябва да бъдем внимателни. Вниманието е сърдечна тишина, безмълвие на духа, т.н исихия, която отваря очите на ума за съзерцание..Човек ясно усеща Божието присъствие и се смирява до смърт. В бранното умение, вниманието отваря духовното възприятие, и с очите на ума можем да видим всяка атака или движение като забавен филмов кадър.

За да се нарисува една картина вярно, трябва внимание и време. За практикуването на основните свръзки, трябва време, за да се придобие нужното внимание. Както художникът изпълва с внимание празното пространство с четка и боя, така и практикуващият Бувей изпълва съзнанието си с тишина и се учи посредством тяло и техника да овладява и контролира празното пространство около себе си. Накрая, когато картината е завършена, нарисуваният образ отпечатан, пространството свито, времето в картината е запечатено чрез четка и боя. Това е основната цел на свръзките в Бранното умение и свързаната с тях практика. А именно, чрез свръзките се учим как да овладяваме пространството около нас, как да го свием и изпълним, а когато това стане, тогава възприятието и времето се променят. Не случайно е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Разбира се никoй не е видял Бога, защото той е е безвиден, непредставим и безцветен. Той е свръхсъвършен. Той не търпи разсъждение, но действа в нашия разум и сърце като лек полъх.

Когато застанем лице в лице срещу нашия партньор, трябва да изчистим съзнанието си, да опразним своя ум от образи, мисли и съждения. Трябва да се отворим и доверим, да утихнем и разширим. Да станем празното пространство на платното, върху което нашият партньор да нарисува движенията на своя ум. Чистотата е неподвижност на съзнанието, която позволява на четката да нарисува образа правилно и точно. Вниманието очиства сърцето и потапя духа в тишина, която свива пространството и забавя времето, а ние проглеждаме вечността, за Истината, за същността и корена на живота. В чистотата на сърцето, няма време и пространство за страх, омраза и агресия, за разделяне и противопоставяне, а само любов, опазване и закрила. Истинското проявление на вниманието е усещане за предпазване и чувство на обич, любов. Любовта е духовна гравитация, силата, която съхранява и дарява живот. Тя е пулса на Бога, неговият дух. Това е "Вей" в Бранното умение, това е сливането с жизнената енергия в Айкидо, великият предел в Тай Чи, празнотата в Карате, същността на Кунг фу.

[url="http://www.youtube.com/watch?v=G3NORPV2J40&feature=player_embedded"]http://www.youtube.c...player_embedded[/url]

Думичката "Вей", която според някои дава представата за нещо китайско или японско, е християнски символ или по скоро духовно усещане, възприятие за скритата невидима божия сила, която поддържа хармонията и баланса в космоса, природата и човека. Вятърът в православният аскетизъм се сравнява с действието на Божия Дух - усещаш го, а не го виждаш, нито знаеш, откъде е дошъл, нито можеш да го проследиш. Но ако отидем на високо в планината или застанем на морския бряг, дори на покрива на блока, когато падне нощният здрач, ако останем открити за вятъра, е възможно да усетим диханието на Бога у себе си. Тогава е възможно да погледнем на света през очите на вечността.....

"Вей" е възприятие ...


автор: Весо Милев
Когато човек вижда себе си по-добър от другите, е нормално да осъжда и злослови !
Бранното умение от самото начало ни учи, укрепва и усъвършенства в любовта.

#5 nikodim petrov

nikodim petrov

    ησυχία

  • Дао
  • 936 мнения
  • Skype: nikodim_petrov :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:Българско бранно умение

Публикувано: 23 септември 2011 - 23:10

[url="http://www.youtube.com/watch?v=vug5aLq4E7Y"]http://www.youtube.c...h?v=vug5aLq4E7Y[/url]
Когато човек вижда себе си по-добър от другите, е нормално да осъжда и злослови !
Бранното умение от самото начало ни учи, укрепва и усъвършенства в любовта.

#6 dulobg_

dulobg_
  • Гости

Публикувано: 24 септември 2011 - 14:43

Имам въпроси, на които се надявам да ми се отговори директно в прав текст без допълнителна философия, ако може. Ясно и точно.

1)КАК се стигна до извода, че точно Бу Вей е пра-Българското/Старобългарското бойно изкуство?

2)КАК се стигна до извода, че за Българите е било ''изкуство'', а не система за убиване и елиминиране на противника за отрицателно време, имайки на предвид самите деяния на Българите като жестоки и безмилостни войни, отлични стратези във воденето на битка и общият идеал за завоюване и доказване като сила в региона и света?

3)Имайки на предвид идеала за завоюване и доказване като регионална и световна сила в някои периоди на Българите, това само по себе си не доказва ли изключително ценената физическа подготовка, което е в разрез със преобладаващата, дори в излишни дози духовност в така нареченото Бу Вей, което е преставено в този пост? Естествено, че Българите са били много вярващи, независимо в какви идеали и в каква религия, НО много силно се съмнявам именно големите порции духовност да са причината за многократни Български победи над монголци, еднократно над персийци, над авари, над кумани, над араби, точно 24 пъти над византийци и над какви ли оше не други ''породи''.

4)КАК една бойна система (която и да е била тя) е наричана ''изкуство'', при положение, че главната цел на Българите е било оцеляването и завладяването, в зависимост от периода? Думи като оцеляване, завладяване, избиване, изтребване, опожаряване, клане и пр., които са били неизменна част от ежедневието им не са синоними на ''изкуство''.

5)КАК същността на Бу Вей, която представяте може да се в пише с конната култура на Българите, знаейки, че Българите са се раждали и умирали на кон, ловували са от гърба на кон, воювали са от гърба на кон и всичко това е било ежедневие за тях, с изклчение на 5 века турско робство, през които Българин на кон е било забранено. СЪЩО, всеки един древен източник арабски, византийски и др. показва и доказва, че Българите са на коне. Без значение дали в хроники или стенописи - те са на коне.

6)Без да съм много запознат с методиките на трениране, с изпълнението на удари, захвати, ключове или каквито и да са бойните похвати на това ''изкуство'', КАК се стигна до извода, че са били точно такива?

7)ЗАЩО точно се казва Бу Вей?

8)КАК стигнахте до извода, че се е наричало точно Бу Вей?

9)ЗАЩО мислите, че изпълнението на движения в някои от народните ни танци, наподобяващи ритници са сведения за Българско бойно изкуство? (прочетох информация за Бу Вей и на други места).

10)АКО има Българско бойно изкуство, което не се е изгубило в историята по време на някои събития и преходи, защо до сега Българският народ си е нямал и на идея за Българско БИ, КАК и ЗАЩО го няма в Българските обичаи и традиции (имайки напредвид, че Български традиции и обичаи не се губят лесно), а именно днес някой го преоткрива и възстановява?


Моля за възмжно най-точни и директни отговори.

#7 nikodim petrov

nikodim petrov

    ησυχία

  • Дао
  • 936 мнения
  • Skype: nikodim_petrov :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:Българско бранно умение

Публикувано: 26 септември 2011 - 13:37

Dulobg ..... прабългарски бойни изкуства няма, няма и как да има.Какво е било бойно изкуство на прабългарите е трудно да се узнае в пълнота. Но мога твърдо да те уверя че сме имали такива системи,който по пътя на времето и историята са се вплели дълбоко в българският фолклор и мироглед. Това което се знае в момента са откъслечните негови форми,които са се преплели в старите народни танци, игри и военни гимнастики(упражнения). Какво искам да кажа. Например детската игра "прескочи кобила",така масово играна на селските полянки е била основно упражнение за подготовка на българските войни за бързо качване на кон от към задната му страна. Други подобни игри в които има остатъци от старото военно изкуство са играта "чилик",Основната идея в тази играе е отбиването с тояга (символизираща меч,топор), метнатата противникова тояга която е вероятно символизира копие,стрела.Играта "куцан гражд" е била използвана за придобиване на умение и издръжливост, когато някои боец е леко ранен в единият крак,вероятно което често се е случвало в едно сражение.Мога да изброявам още куп подобни стари военни игри даващи различни умения и способности,но ще спра до тук ,за да насоча вниманието към някой народни танци с преобладаващо боен характер.Такива танци има в почти всички области на България,някой от тях все още може да се видят на фестивалните празници.

[url="http://www.youtube.com/watch?v=k_DIKw7Xv5U&list=FLomm-b-cKnhP88QawgidZBA&index=6"]http://www.youtube.c...wgidZBA&index=6[/url]

Същия танц със хладно оръжие изпълнен след 52години на фолклорният фестивал "Пирин пее" през 2010г

[url="http://www.youtube.com/watch?v=c8KOk2719Xw&list=FLomm-b-cKnhP88QawgidZBA&index=1"]http://www.youtube.c...wgidZBA&index=1[/url]

Бу вей е съвременно бойно умение насочено към изучаване и разбиране на човешкото тяло и дух. Въпреки, че е съвременно бойно умение, не без основание се смята, че неговата основа и фундамент се крие дълбоко в историята и духовната култура на българският народ. Като практикуващ мога да споделя, че бранното умение в по голямата си част е самобитно българско умение за самозащита, както в технически аспект, така и в по дълбок философски план. Самата идея като философия и методика на движение са ясно различими от другите Бойни Изкуства, благодарение на българският фолклор и духовна култура. Бувей е Българско, защото е съградено въз основа на старинните български народни танци (военни игри и умения) и древната българска духовна култура, отразяваща в себе си православният християнски дух и философия в лицето на исихазма. Старите българи са използва думата "Бран", за война / битка, бой, сражение, борба/, а в по тесен смисъл - защита. В българската духовна литература също се използва думата "бран" в смисъла на война,битка,защита. Само че се говори за вътрешна бран. Изпозвам тази старинна българска дума за да подчертая ясно чрез нея, че бранното умение, което практикувам, е преди всичко практика за развитие и опазване на физическото и духовно здраве.
Когато човек вижда себе си по-добър от другите, е нормално да осъжда и злослови !
Бранното умение от самото начало ни учи, укрепва и усъвършенства в любовта.

#8 Black Wolf

Black Wolf
  • Дао
  • 75 мнения

Публикувано: 26 септември 2011 - 14:19

Какво е било бойно изкуство на прабългарите е трудно да се узнае в пълнота. Но мога твърдо да те уверя че сме имали такива системи,който по пътя на времето и историята са се вплели дълбоко в българският фолклор и мироглед.

Някакви исторически факти по въпроса? Извън фантазиите? Всички прпиказки за ръченица и прескочи-кобила са забавни, но нямат никаква стойност...

Бу вей е съвременно бойно умение насочено към изучаване и разбиране на човешкото тяло и дух. Въпреки, че е съвременно бойно умение, не без основание се смята, че неговата основа и фундамент се крие дълбоко в историята и духовната култура на българският народ.

И кое е българското освен измисленото име? Да, могат да се изприказват куп патриотарски приказки, но защо трябва един качамак от техники, взети от най-различни стилове, да се нарича "българско"? Да, в определени среди сигурно тази марка се продава добре. Ама все пак не всички са наивници.Качена снимка

Ако пък философската основа на този рекламен продукт е православието... то просто няма какво да говирм. Леле-мале...



Това мнение е редактирано от Black Wolf: 26 септември 2011 - 14:22


#9 dulobg_

dulobg_
  • Гости

Публикувано: 26 септември 2011 - 17:58

nikodim petrov, без никаква цел за заяждане, но отново много говориш, а нищо не казваш. Преди да задам въпросите си споменах, че искам конкретни и директни отговори точно на въпросите ми, без излишна философия. След тях отново споменах какво изисквам и то не случайно. Ти се хвана за думата ''прабългари'' и си отприщи на философия отново. Това, което написа за прескочи-кобила както И останалото - прочетох ги и на други места, написани по същият начин, където ''бойното изкуство'' (Българско бранно умение) беше поставено под въпрос. Идеята ми е - Зададох конкретни въпроси, целящи да получа конкретни отговори, а не текст ''копи-паст'', който съм чел и в един друг форум. Не съм ги номерирал от 1 до 10 ей така за украса, а за да се набие на очи, че питам за конкретни неща. Не ми отговори на нито един от въпросите. Защо?
Не си мисли, че ми е някаква изгода да отричам нещо Българско - напротив. Просто ако се осмелявам да спомена нещо като Бу Вей пред чужди хора, да има с какво да защитя тезата си (това, което ти все още не си направил). Аз не мога да го направя, след като ти, този, който парадира, че има нещо такова, не можеш най-просто да ми отговориш конкретно на въпросите ми, което означава, че ако си остане така, то аз няма да съм единствения с неполучени отговори. Това означава, че няма да има много балами, които ще ти повярват. Малко са хората, които се зомбират от много приказки, които не казват нищо.

А относно това, че няма или иа прабългарско бойно искуство... не знам, но пак казвам - вековна Българска бойна доминация не би била случайна.

Та... ще получа ли отговорите на въпросите си (можеш да ги номерираш от 1 до 10 също)?

#10 Alcek_

Alcek_
  • Гости

Публикувано: 26 септември 2011 - 19:28

Някакви исторически факти по въпроса? Извън фантазиите? Всички прпиказки за ръченица и прескочи-кобила са забавни, но нямат никаква стойност...


И кое е българското освен измисленото име? Да, могат да се изприказват куп патриотарски приказки, но защо трябва един качамак от техники, взети от най-различни стилове, да се нарича "българско"? Да, в определени среди сигурно тази марка се продава добре. Ама все пак не всички са наивници.Качена снимка

Ако пък философската основа на този рекламен продукт е православието... то просто няма какво да говирм. Леле-мале...


По същата логика кьоку-шина е муай тай с малко карате, муай тая - европейски бокс с малко ритане, таекуондото - карате с малко повече ритници, ей сега излиза гн Дориан Александров и ни засипва с препратки към Китай, бокса на белия жерав, и как няма никакви автентични японски БИ, джудото е осакатена централно азиатска борба с дрехи, и тн. Истината е, че практически почти всичко в БИ във вида, в който ги познаваме, се случва основно през 20 век, като радетелите им са изхождали именно от патриотарски подбуди. За този, който е по-навътре в нещата е ясно, че външния вид не винаги съдържа скритата логика на нещата, и на истински високо равнище бойните изкуства все пак се различават едно от друго. Което, естествено, тръгва от различната изходна концепция, на която са построени.
Никодим е от много години във форума, до сега никога нищо не се е опитвал да продава така че

Да, в определени среди сигурно тази марка се продава добре

не знам от къде го изкара. Нещо повече, от както за пръв път чух за Бу вей през деветдесетте на миналия век, никой никъде не се е опитал да ми го продаде, а пък аз доста се интересувам от БИ всякакви.
Далеч съм от мисълта, че всичко в БИ е казано вече, напротив, има на къде да се върви. Търсенията продължават, много хора си тренират, без да се мъчат да правят бизнес от това. Само обърни внимание на роенето на традиционните стилове, карате асоциациите по света сигурно са хиляди.

#11 Kiril_D_

Kiril_D_
  • Гости

Публикувано: 27 септември 2011 - 22:38

Кьокошина дали претендира че е наследник на нещо изчезнало преди 1000-2000 години? Единствените други дето разправят това са в Русия. И там от танците на казаците днес правят изводи как са се биели по татарско време. :-)
Ако метрифицираме този анализ обаче(гледайки танци и слушайки поверия да правим изводи за цялостна бойна с-ма), ще получим стандартна грешка по-голяма от Земята.

#12 nikodim petrov

nikodim petrov

    ησυχία

  • Дао
  • 936 мнения
  • Skype: nikodim_petrov :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:Българско бранно умение

Публикувано: 28 септември 2011 - 13:29

Кратка история !

След падането на Българската държава под османска власт, въоръжената съпротива в лицето хайдушките чети и дружини е била меко казано слаба и стихийна. Занизват се векове на робски страдания: разруха на крепости, градове и села. Унищожават се културни и църковни паметници. Масово се избива, отвлича и потурчва населението. Османска колонизация, феодална експлоатация, потисничество и етническа дискриминация почернят всекидневният живот на българина. През тези векове на тежко робство и страдание, българските манастири са били последната държавна институция, която е поела основните функции за продължение на българската държавност. В тези трудно достъпни български манастири, далеч от погледа на турската власт, българското бранно (военно) умение, непрекъснато се е усъвършенствало от военният опит на българските воеводи и хайдути. Много от тези хайдути са оставали на служба като манастирска охрана (т.н пандури). В някой от тези манастири и до днес се пазят въоръжението, спомените, писани и неписани легенди за стоическата отбрана на Българските манастири. Неоспорим факт е, че именно там, бойното (военното) умение на Българите е съчетало в себе си, в още в по голяма дълбочина християнската философия на българските православни монаси в лицето на исихазма. От този плодороден обмен и стремеж към свобода на Българският народ, се ражда една интересна структура в християнското монашество която свободно е пътувало из българските земи, за да пробуди националният дух на българите. Това са добре подготвени монаси, достигайки телесна и духовна зрелост започват да събират такси,помощи, доброволни пожертвувания за своите манастири. Таксидиотската служба е най-разпространена по времето на Османското владичество и най-вече през Възраждането. Обикаляйки страната, таксидиотите изграждат мрежа от метоси и училища в който разпространяват и бойни умение сред Българският народ под формата на военна гимнастика за физическо и духовно укрепване, за подготовка на българското население за въоръжена борба срещу турският поробител. Ярък пример за това са създадените гимнастически дружини наречени " тайно братство" от апостола на свободата Васил Левски (неуловимият), чрез които подготвя младежите за борба против поробителя. След освобождението на България, тази духовна структура се влива в българската армия и става известна като т.н военно духовенство.

След освобождението на княжество България, ново сформираното правителството кани спортни, педагози, военни специалисти и експерти от чужбина за всеобща военна подготовка на българският народ целяща съединението на България. Старите гимнастическите дружини прерастват в юнашки дружества които обхващат територията на цяла България. Именно в тези юнашки дружества, бранното умение на българите се обогатява и в голяма степен доразвива и усъвършенства, вливайки в себе си западните бойни системи и традиции( френски бокс , британски бокс, батон , фехтовка и т.н). Не случайно военната гимнастика която швейцарцареца Луи Айер преподавал нарекъл "българска". Тя обхваща чисто български военни елементи и умения, целесъобразно приспособявани и методично разработени въз основата на българските народни традиции. Дейността на тези гимнастически дружества допринася за редица изменения в полза на автономията на областта като не допускат турски гарнизони по билото на Балкана. А в по късните години за опазване целостта на Българската държава.

Гимнастическите дружества просъществуват почти 50 години и за жалост са унищожени непосредствено след 1944 г., от комунистическата власт а по-късно изцяло изкоренена от съзнанието и културата на последните няколко поколения.

След падането на комунистическият режим през 1989г отново бе подета идеята за възстановяването и възраждането на българското бойно изкуство като физическа система за духовно развитие. В незнанието си, относно съществуването на старото бранно умение, някои родолюбиви българи обърнаха своя поглед към източните бойни изкуства, върху които положиха основите на български бойни системи и стилове за възраждане на българският боен дух и самочувствие на българите. Това са :
Свободен български бокс (Българско бойно майсторство/умение)
Да Дао
Прабос
Булкемпо


.................................................................................
Първи събор на софийска юнашка област - 1904г

Военна гимнастика (ръкопашен бой)

Бранници тренират ръкопашен бой

Ps...

Гимнастика (гр. gymnastikē, от gymnázō - „тренирам", „упражнявам се")
Когато човек вижда себе си по-добър от другите, е нормално да осъжда и злослови !
Бранното умение от самото начало ни учи, укрепва и усъвършенства в любовта.

#13 Pei Jun_

Pei Jun_
  • Гости

Публикувано: 28 септември 2011 - 22:06

Я, на тази втората снимка тези младежи много ми приличат на шаолински бойци от далечното минало. Даже се различават позиции като Гун Бу, удар с блок над главата е далеч не всички изглеждат добре. А някои даже са и с голи глави. Да не би някога в миналото да е правен опит да се преподава Кунг Фу в училищата :chinese: :scratch_one-s_head: :D :D :D А може би двете системи имат общи корени или имат толкова общо до колкото всички имат по нещо общо. Знае ли се нещо около тази снимка каква е историята? Къде е правена?

Ба Дзи Цюан - северен стил от Кунг Фу:

Качена снимка

Качена снимка

#14 Yama

Yama

    Копеле

  • Дао
  • 723 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:Скромност

Публикувано: 30 септември 2011 - 12:55

Аз мисля че тези опити да се преподаде някакво БИ като българско, с цялата си романтика и християнски философии, са нещо обречено и тотална комерсиална измислица в момента.
Национално бойно умение се прави в залите-както например се създаде БДД в Бразилия, не с търсене на тайнствени умения от индианските шамани в джунглите по Амазонка, а с разработване на особен стил.
Вероятно единственото наистина безспорно БИ в България е БОРБАТА, свободна в стойка и партер- запазила се до днес за щастие в народа по празници -при това, обръщам внимание, ако има допирни точки с прабългарите, те трябва да са /били/ подобни на средноазиатските похвати, сродни с някои неща от самбото- като чидаоба, куреш и пр.-със силно използване на пояса, ръкавите и въобще-дрехите.
Така си мисля аз-независимо дали прабългарите са били с тюркски произход или и с ирански /борбата е на голяма почит в Иран и до ден-днешен/:

Те обаче очевидно са изчезнали и са отстъпили място на голата борба, при това суха, а не мазна.
Наследници на прабългарите живеят около Казан, в т.нар. татарска Република: ето с дрехи, борба на пояс там: разровете се за борба с пояс във фолклора, може и да откриете нещо-говорим за научни факти, не за мечти и митологии.
За съжаление-не успях да открия материал в Тубата за борба народен стил в Чувашия, със столица Чебоксары-другата държава наследница по-известна на Волжска България от едно време.
Азербайджанска борба борба без дрехи гюлеш:
Грузинска чидаоба: в художествен филм и наистинско: http://www.youtube.com/watch?v=-WtzQ-q03no
Не зная защо такава популярност има борбата за пояса, включително в географски много отдалечени райони: вж. исландската "глима", явно е много примитивна и стара форма на спортно единоборство /а и до днес в борбата и бокса символично са дават "пояси"/: http://www.youtube.com/watch?v=_haS_FaTekE
Включително и сумото е така-с пояс.
Цитат: "По българските земи се практикували "народни борби", мазна борба ("yagli gures") и вече изчезналите славянските стилове "на пояс" и "борба с обхват"." http://www.bul-wrestling.org/bg/pages/bg-wrestling.html

Това мнение е редактирано от Yama: 30 септември 2011 - 13:29

...от билогичен опит аз съм резултата-да
се боря неуморно,да превъзпитам децата,да пречистя водата...
DJ Дако

#15 nikodim petrov

nikodim petrov

    ησυχία

  • Дао
  • 936 мнения
  • Skype: nikodim_petrov :: чат
  • Пол:Мъжки
  • От:София
  • БИ:Българско бранно умение

Публикувано: 30 септември 2011 - 15:01

Аз мисля че тези опити да се преподаде някакво БИ като българско, с цялата си романтика и християнски философии, са нещо обречено и тотална комерсиална измислица в момента. Национално бойно умение се прави в залите-както например се създаде БДД в Бразилия, не с търсене на тайнствени умения от индианските шамани в джунглите по Амазонка, а с разработване на особен стил.


Yama ...повече от 20 години, сериозно изследвам каква е била подготовката, упражненията по бранните умения в българската история, като методика, движения, форма и съдържание. Най видимата и ярка следа относно бранното умение на българите е периода след освобождението на България до наши дни. Това е полето на моите изследвания и търсения, защото прабългарите отдавна са станали българи...Качена снимка Колко от хоратa в този форум които неоснователно критикуват, са чели например монографията на Георги Вазов „За военната гимнастика в училищата и в обществото" написана през 1881г ? Колко от тях са се интересували от подготовка на българският войн(ик) с пушка, сабя и щик, жертвал своя живот за Българският национален идеал - свободна и независима България. За гимнастиците, борбата, бокса с тояга, за сопаджиите които особено впечатлили критичният френски философ Волтер и т.н. Съвременното бранно умение е продължител на тази българска традиция в бойните изкуства. Който е идвал в залата е започвал с тоягата (сопата) и на края е завършвал без нея. Това че няма публични демонстрации, медийни изяви, книги и прочие, не пречи към бранното умение да има интерес от българи, руснаци, a от известно време и от японци.

Колкото до борбата !

[url="http://www.youtube.com/watch?v=Rt8rhM5YO0k&list=FLomm-b-cKnhP88QawgidZBA&index=3"]http://www.youtube.c...wgidZBA&index=3[/url]
Когато човек вижда себе си по-добър от другите, е нормално да осъжда и злослови !
Бранното умение от самото начало ни учи, укрепва и усъвършенства в любовта.

#16 Доктора_

Доктора_
  • Гости

Публикувано: 02 октомври 2011 - 22:41

Я, на тази втората снимка тези младежи много ми приличат на шаолински бойци от далечното минало. Даже се различават позиции като Гун Бу, удар с блок над главата е далеч не всички изглеждат добре. А някои даже са и с голи глави. Да не би някога в миналото да е правен опит да се преподава Кунг Фу в училищата :chinese: :scratch_one-s_head: :D :D :D А може би двете системи имат общи корени или имат толкова общо до колкото всички имат по нещо общо. Знае ли се нещо около тази снимка каква е историята? Къде е правена?

Ба Дзи Цюан - северен стил от Кунг Фу:

Качена снимка

Качена снимка


Съжалявам, но това не е Ба-Дзи-Цюан! На снимката е ученик на майстора Чън Син (от селището Чъндзягоу) и това е стил Чън на Тай-Дзи-Цюан ("Боксът на Великия Предел") от Кунг-Фу; снимката е от началото на 20 век! :coffee:

Това мнение е редактирано от Доктора: 02 октомври 2011 - 22:43


#17 Pei Jun_

Pei Jun_
  • Гости

Публикувано: 03 октомври 2011 - 20:43

Аз всъщност имах предвид първата снимка, която незнайно защо изчезна. Тя си беше рисунка от Ба Дзи форма.

#18 dnedev

dnedev
  • Дао
  • 61 мнения
  • Пол:Мъжки
  • От:Gabrovo, Gabrovo
  • БИ:Бойни Изкуства

Публикувано: 06 октомври 2011 - 20:52

Може ли да се намери в електронен вариант монографията ген. Георги Вазов „За военната гимнастика в училищата и в обществото"?

Поздрави и успехи по Пътя!

#19 Black Wolf

Black Wolf
  • Дао
  • 75 мнения

Публикувано: 07 октомври 2011 - 09:41

Смятам, че цялата тази "дискусия" е напълно безплодна. хора, които от романтични и националистически подбуди искат да вярват в нещо не могат да бъдат убедени с някакви логически доводи.

Да оставим настрана качамака, който се получава - напр. в идеологическата област. Бу-вей доколкото схващам е с православна насоченост. Религията на българите е била друга и въобще повечето места, където са възникнали и оцелели бойни изкуства имат друга религия. Не е чудно, защото християнството като цяло и православието в частност са деструктивни религии. Бойните изкуства искат един хармоничен подход към света, какъвто християнството няма.

Но в определени "патриотични" среди у нас незнайно защо българщината се свързва с православието... Как може една чужда религия, която е просто разновидност на еврейската (но опростена, т.е. пригодена за по-прости хора) да бъде някаква мярка за българщина? Смешно е.

Така че какво излиза - значи се прави едно копие на някакво източно бойно изкуство с юдео-християнска идеология? На това му се вика манджа с грозде.

После - няма абсолютно никакви ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ, които сочат наличието на подобно бойно изкуство. Фантазиите, предположенията и желанията са едно, а фактите друго. Разбира се, винаги могат да се изсмучат от пръстите разни фантазии, но във всяка страна при добро желание може да се изфабрикува бойно изкуство и да му се измисли национална митология. Във всяка страна.

Заявявам, че аз мога да ви измисля примерно византийско бойно изкуство, със съответна история, древни корени и да "докажа", че всички бойни умения на българите са повлияни от него.Качена снимка Разбира се "доказателствата" ще имат толкова стойност, колкото и тези за бу-вей, но няма да са по лоши!Качена снимка

При малко ловкост и умение да се оперира с историч. данни може да се измисли произволна подобна система.

Затова момчета, комбинирайте си техники, събрани от най-различни реални бойни изкуства, практикувайте, играйте ръченица, гопак или брейк, ако можете усъвършенствайте този сбиротак и го наречете съвременно българско БИ, но не изкарвайте, че е дошло от Адам, Ева или Атлантида. Качена снимка

Това мнение е редактирано от Black Wolf: 07 октомври 2011 - 09:43


#20 Alcek_

Alcek_
  • Гости

Публикувано: 07 октомври 2011 - 11:59

Черни вълчо, последното което си написал, е пълно с много меко казано "неточности". Няма да правя анализ, че трябва цял ден да пиша, ще се концентрирам само върху думата "юдео-християнска". Такова животно просто няма, както няма и дървено желязо. Разни хора със съответни цели го тръбят наляво надясно, но за всеки запознат словосъчетанието е абсурдно. Разни хора искат да узурпират за себе си цялото историческо и културно наследство на Изтока.
Дали православието е "деструктивна религия"? Поне нашето не е, цялата цивилизованост на украинци и руснаци, силно повлияни от нас, идва от българското православие. Провери колко тачат в Украйна Цамблак и Киприян.